БСП между глобализма и антиглобализма

По примера на останалите леви партии в Европа, и БСП допусна през последния четвърт век смущаващи компромиси със съвременния глобализъм, демонстрирайки в същото време вербална подкрепа на несистемно действащия антиглобализъм. Подобно поведение може да бъде обяснено както със силови въздействия на господстващата в новите времена политика на глобализма, която отстоява еднополюсното устройство на света, възглавено от САЩ, така и с конформизма на съвременните социалистически партии от семейството на ПЕС, които слагат знак на равенство между либералната идея в класическия социализъм и в днешния неолиберализъм.   
Социалният либерализъм в миналото го възприемахме като идея на свободата, която представлява "осъзната необходимост".

Възприемахме го в контекста на революцията

срещу буржоазния строй, на скокообразното развитие и решаване на обществените процеси. След ликвидирането на социалистическа система в Европа обаче - в края на 80-те години на ХХ в. - ние, преустроилите се комунисти, се уповаваме на ценностите на социалдемокрацията като съобразени по-органично с природата на социума и личността  - без еднопартийна система и диктатурата на пролетариата, без упражняване на прекомерно държавно насилие.
С каквито и маскировки да прикриваме идейното си преображение, явно е, че вече не сме социални революционери, а социални еволюционисти, че за нас капитализмът не е вселенско зло, а е непоклатима реалност и своего рода благо, щом го освободим от болестите, които го тормозят от време на време. Тоест, сега ратуваме

не за ново общество на социализма, а за избягване на социалните крайности

- на крайния дележ между богати и бедни; на крайното зачеркване на трудовите права; на крайното разрастване на социалните несправедливости; на крайните прояви на безчовечността. Друг е въпросът доколко материално привилегированите се съобразяват с нашите не особено застрашаващи ги наставничества.    
Що се отнася до социализма, него го обещаваме като далечно бъдеще на човечеството, което по мирен път ще "преодолее" капитализма (своето рода близнак на обещаното от Никита Хрушчов скорошно въдворяване на комунизма), или като чудодеен лек за безболезнено "хуманизиране" на буржоазния строй. По такъв начин удовлетворяваме и своя нагон за безбурно приспособяване към реалностите на живота, и щенията на земния и небесния кесар!
Първото, което БСП направи през годините на прехода, беше да възложи на американските икономисти Ран и Ът да напишат настолен труд за родната перестроечна класа с поуки как по-ефикасно да бъдат унищожени всички позитиви на социалистическото строителство в името на програмата за нов тип буржоазен развой. Държавни ръководители от БСП приеха с широко отворени обятия, заделиха специално перо от държавния бюджет, за да субсидират "отворената политика" на мултимилиардера Джорж Сорос.
Не може да се отрече, че по-големият дял от намесите на БСП в най-новата ни история бяха навременни, необходими за националното ни развитие, перспективни и социално обосновани. Но  те нерядко

страдаха от идейна неустановеност

и разиграно чувство за виновност, от раздвоение между верноподанически комплекси към мантрата на неолиберализма и автентичната принадлежност към лявата идея.
 Факт е, че дейци на БСП взеха дейно участие в приватизирането на държавната собственост, и то с цената на недопустимо общоделство. Обещаваха светли бъднини на дребния и средния бизнес, които така и не слязоха на земята. Искрено убеждаваха обществото, че с влизането на страната в ЕС новите технологии и новият разширен пазар на стоки ще възкресят националното производство. Наложи се обратната логика. Друго обещание гарантираше "европейско равнище" на доходите. Всъщност, през периода на прехода обедняхме още повече. Най-бедната европейска страна показа, че нищетата няма дъно.   
Девет-десет години след 10 ноември лидери на БСП наложиха в конгресни решения Русия от стратегически съюзник на България да премине в графата на безименните партньори. Въпреки решение на партиен пленум нашата страна да не се намесва в Иракската война, депутатите на БСП в парламента гласуваха български военен контингент да участва в несанкционираната от ООН агресия на световния глобализъм. Така влиятелни кръгове в БСП се солидаризираха с идеолозите на глобализма, според които съвременните войни носят "цивилизационен" характер и всяка суверенна държава, която показва непокорство спрямо управляващия елит на САЩ, подлежи на "превъзпитание" с помощта на грубото насилие и войните. Нещо повече, позицията на ръководството на БСП се размина с позицията на Германия и Франция, които тогава казаха "не" на агресията, организирана от мировия хегемон.
БСП с конгресно решение осигури националния консенсус за членуване на България в НАТО. Не без знанието и съгласието на нейното ръководство бяха разположени

американски военни бази на наша територия,

въведена бе тежка техника на Североатлантическия пакт; разрешено установяването на Команден пункт на НАТО в София.
БСП не възрази и срещу циничното изпепеляване на Либия. Доколкото ми е известно, още в началото на войната срещу независима Сирия член на Изпълнителното бюро на БСП е предложил декларация, с която нашата партия трябвало да се нареди между политическите сили, застанали първи на страната на САЩ и техните съюзници в Европа с искане за насилствено снемане от власт на законно избрания президент Башар Асад.
Друг пример. По време на правителството на Пламен Орешарски министри, членове, секретар и говорител на ИБ на БСП най-активно провеждаха политиката на неолиберализма, укрепнал под купола на стигналия апогей глобализъм. Те подписаха санкциите срещу Русия. Дадоха гръб на най-безскрупулния мракобес в Украйна -  Турчинов, току-що избран незаконно за президент. Носят отговорности за нереализирането на "Южен поток" и АЕЦ "Белене". Обвиниха без основание, че Русия  е нарушила нашето въздушното пространство.  Организираха военноморски провокации срещу Руската федерация през периода на кризата в Крим.
Показателно е, че такива особи както преди, така и при сегашните сериозни кадрови промени, запазват позиции и постове в Изпълнителното бюро и в ръководството на парламентарната ни група. Най-вероятно защото по-откровено потвърждават "сиамската връзка" на българските и западноевропейските социалисти от ПЕС с идеологията на неолиберализма и глобализма. Естествено и защото техните покровители, най-вече в чужбина,  са с възможности да се намесват във вътрешнодържавни и вътрешнопартийни дела.
Блъф е, че някакви си митични и недотам митични руснаци се намесват в работите на БСП. За Руската федерация БСП е партия, която следва добросъвестно, даже педантично задълженията си като член на ЕС и НАТО. Руската държава опитва да се отнася неутрално и с политически такт към евроатлантическата ориентация на БСП като влиятелна политическа организация. 
А това, че руснаците посрещат със задоволство избора на ген. Румен Радев за президент, е обяснимо - за тях е приемлив всеки народен избор на българския народ, който слага на мястото, което му се полага, президента Росен Плевнелиев: паж и наемно лице на платената русофобия, на най-авантюристичните кръгове на глобализма; квазидържавник, нездравословно опасен за страната ни, но и за мирното решаване на планетарните конфликти.
Нормално е Кремъл да се отнася дружелюбно и с респект към членовете и симпатизантите на БСП, които все не успяват, а и

не искат да се преустоят на вълна неолиберални ценности

на глобализма. Отношението им спрямо васалното поведение на Брюксел към Вашингтон, спрямо разширяването на НАТО на Изток и пр. е пределно критично. Тези наши съидейници продължават да гледат на руснаците като на "братушки". Да пазят спомена за Освободителната война и за Царя-освободител. Да помнят, че Русия е люлка на Великата октомврийска социалистическа революция. Да са единомишленици с Вапцаров, който в най-тежки времена на социална криза и  национален упадък издига лозунга: "Терорът долу! Съюз със СССР!"
Тепърва ще се наложи на лидерите на БСП да оценят промените, настъпили в битието на съвременната лява идея, на социалната кауза днес. Да преосмислят съпротивата на левите българи срещу унищожаването и унижаването на националната държава и националните ценности в ЕС. Да разберат, защо съвременният социализъм печели авторитет тогава, когато свърже плодотворно интернационализма с национализма и националната идея (и то не само на думи). Да проумеят, че идеята на свободния социализъм, ако иска да пребъде в съвременността, не може да не се уповава на диалектичната връзка: личност - семейство - нация - човечество.
Но това означава по-целенасочено съобразяване с онаследените ценности на народа, с критериите на т.нар. консерватизъм, с религиозните вярвания в обсега на националното съществуване и пр. Наред с това левицата, европейската и българската, ще трябва да възвърне първоначалното значение на думата "демокрация" като воля на мнозинството и от такъв ъгъл да оцени тезиса за защитата на малцинствата като производен, подчинен на "гласа народен".
И което е решаващо важно, ще е потребно да се осъзнае, че прекаленото ангажиране на левите политически формации, в това число и на БСП, с глобализма, с конюнктурния манталитет на "системните партии" (без грам отклонение от "правилната посока"), заетата позиция между приятния във всяко отношение глобализъм и между недотам възлюбления антиглобализъм, носи дивиденти за част от партийния елит, не и за стотиците хиляди, милиони привърженици на БСП и лявата идея у нас.
Наясно съм, че през последните няколко години настъпиха

немалко положителни промени в политиката на БПС,

че новото партийно ръководство живее с амбиция да ограничи "флирта" с глобализма и неолибералната доктрина. Но в този текст поставям акцент върху такива обстоятелства, които подронват обществения авторитет и влияние на социалистическата партия.
Занимават ме основополагащи проблеми, чието дискутиране и решаване ръководителите на БСП непрекъснато отлагат. Тревожи ме разминаването на интересите на тесен кръг партийни кадри със съдбата на лява България, на всички българи, които отхвърлят тоталния погром над отечеството ни. Посочвам част от изкушенията, с които глобализмът и неолиберализмът съблазняват съвременната левица. Предлагам промените да са истински, а не представление с фойерверки.