18 Ноември 2024понеделник22:16 ч.

Интервю

Юрий Асланов:

БСП е жертва на структурите си

Дали е правилна оставката на Корнелия Нинова ще разберем впоследствие, твърди социологът

/ брой: 111

visibility 5677

Интервю на Нора Стоичкова

Юрий Асланов е роден на 18 юли 1951 г. във Варна. Завършил е икономика в София и социология в Москва. Собственик и управител на социологическа агенция "АФИС". Член на УС на Института за социална интеграция от неговото създаване и негов председател в периода от 2008 до 2011 г. Член е на Висшия съвет (по-късно Национален съвет) на Българската социалистическа партия от 2008 година – избран е на 42-рия партиен конгрес, преизбиран е на 43-тия, 44-тия, 45-ия, 46-ия, 47-ия, 48-ия, 49-ия и 50-ия конгрес, до септември 2020 г. Автор на множество научноизследователски публикации, монографии, студии и над 1500 публикации в периодичния печат.

-    Г-н Асланов, как оценявате резултатите от изборите?
-    Това, което ми прави впечатление е, че всички остават или се правят на изненадани от рекордно ниската избирателна активност, но симптомите за това се забелязваха много по-отдавна. Тук ще отворя една скоба – не беше логично тенденцията да се обърне на тези избори, защото нямаше условия за това. А когато логиката се счупи – това са резултатите:  само 1/3 от имащите право на глас са отишли до урните. За мен тези избори, а и следващите, изглеждат безсмислени, защото нищо няма да променят. Хората усещат това и са масово разочаровани, дори отвратени от политическите партии. На практика тези избори върнаха политическата криза в нейното начало, а тя започна с масови протести преди няколко години, с масови надежди за промяна и премахване на управлението на Борисов и ДПС. Сега какво получиха? Отново Борисов и Пеевски. Главният виновник за пропилените надежди и очакванията на обществото за истинска промяна са възникналите в този период партии.
-    Какви са причините според Вас?
-    Причините за това са комплексни. Първо, начинът, по който се правят кампаниите, твърде често отблъсква избирателите. Но това се прави нарочно, според мен, за да се държи ниска избирателната активност и така да се запази тази политическа конструкция, която притежава всички признаци на олигархична власт. Защото това е възможно само при ниска избирателна активност. На времето казвахме, че победител на изборите е онзи политически субект с милион и четвърт гласоподаватели минимум, а сега ГЕРБ става първа политическа сила с 550 000 гласа и се считат за победители. Победители на тези избори няма. Навремето, на изборите през 2014 г. БСП с председател Михаил Миков получи половин милион гласа, това се считаше за дъно. Ако такава активност на гражданите беше традиционна за парламентарни избори, две от партиите нямаше да влязат в парламента днес. А сега, новата звезда – „Величие“, седмата партия, влиза в парламента с под 1% от всички, имащи право на глас. Смятахме, че 1% е праг за една партия да получава държавна субсидия, а днес с 1% ставаш политическа сила с парламентарно представителство. Симптомите за това бяха на лице, но за съжаление моите колеги социолози ги проспаха.
- Какво друго проспаха социолозите?
- Проспаха, че на 2 последователни избора се появи специфична география на активността в България. Защо, за разлика от предишни години, в едни региони активността остава пословично ниска, а в други, необяснимо висока. Например, в София град активността винаги е била два пъти по-ниска от тази в страната. До началото на кризата през 2020 г.  Сега е обратното – средната за страната е 23%, а в София – 42%. И миналата година и сега, активността беше ниска в региони, където традиционно е най-висока.  Трябва да се разсъждава – това плод на обезлюдяването и демографската криза ли е, или има други сериозни причини. Очевидно е, че има нещо или направлявано, или това се поражда от самата политическа система.  Очевидно тази система е дълбоко мразена от хората. Тук не става въпрос дори за убеждения, защото да кажем – националистите обичат държавата, късат си ризите и да развихрят патриотичните страсти – нещо, което едва ли е така, защото държавата като инструмент за подтисничество е необходимо зло: никой не иска доброволно да плаща данъци, например, да служи в армията или да се строят пътища за негова сметка. Въпросът е обаче защо българските граждани я възприемат като непоносимо зло. Мнозинството вече не възприема държавата като своя и смята, че демокрацията не работи в интерес на хората, а обслужва едно малцинство. Ето защо нашата политическа система притежава всички признаци на олигархична власт. И тя се възпроизвежда чрез ниската избирателна активност.
Второ, от началото на века настъпиха радикални промени в структурата на обществото.  То се атомизира и се разслои на отделни сегменти, за разлика от епохата на индустриалния свят. Вече нямаме такива големи групи от хора, които се намират в специфични отношения и дори в конфликт с други големи групи хора. Налице е микронизиращ се свят с много сложна структура и за това последваха промени на терена там, където не се очакваха: в бизнеса, в характера на труда и капитала и в индустриалните отношения.  За тези промени обществото и традиционните медии – печат и телевизия, не бяха подготвени.
Медиите се заместват от социалните мрежи, които се целят в подбрани общности. Там не можеш да се обръщаш към широк кръг от хора на база на интереси, защото не достигаш до тях. Тези общности са много лесно управляеми и манипулируеми. Много партии дезертираха от тези нови медии. Една от тях е БСП – тя има ограничено присъствие в тях. Структурите на БСП в голямата си част се отнасят презрително към социалните мрежи, като към нещо на което не може да се има доверие. Хората просто смятат, че това, което се случва е нередно. Но тъкмо в социалните мрежи съществуват много потенциални избиратели на БСП.  Но се предпочитат традиционните канали на комуникация – партийни събрания, срещи с членовете на партията. Но ние и без това се харесваме, защо трябва взаимно да се агитираме за съветска власт?! Този старомоден начин на комуникация извеждаше постепенно БСП от терена на съвременните начини на правене на избори.
-    Само комуникационен ли е проблемът?
-    По принцип тезите на БСП са правилни, но стига да умееш да ги направиш достояние на повече хора. Освен това имиджът на БСП е зацапан - през последните три десетилетия няколко пъти партията беше на власт и имаше възможност да осъществи своите идеи, но не го направи. Не говоря за 7-те месеца участие на БСП в правителството на ПП. Преди това имаше голямо разминаване между това, което се говореше преди избори и това, което се правеше след това. Но това е рецидив от миналото.
– Къде по-конкретно виждате проблем?
- БСП е заложник на своите структури.  Всички ръководства на партията досега проспаха оформящата се сериозна дистанция между членовете, които плащат членски внос и онези, които гласуват за БСП. Едните имаха едни очаквания, другите, вгледани в себе си, се занимаваха със своето. И ръководството реши да обръща повече внимание на тези, които плащат членски внос, а не на другите. И тук зейна една пропаст, защото левите хора не са се изпарили, но никой от тях няма желание да общува с екземпляри, които или те пререждат на опашката или трябва да им отстъпиш място в трамвая.
- Има ли имиджов проблем партията?
- Да. Младите поколения странят от нас, защото сме изградили образ на партия, вторачена в миналото, която непрекъснато се кара сама със себе си. Когато ражда енергия, тя я ражда вътре сред членовете си, но не излиза навън.
Има и по-дълбока причина – БСП не успя да се впише в съвременния живот. Много хора в партията смятат, че това, което се случва, е времеменно и ще отмине. Забравиха, че всеки ден е битка. Имаш ясни противници и не трябва да чакаш да дойдат избори, за да се сбиеш с тях. Това, че някои от ръководството непрекъснато развяват байрака, не е достатъчно. Масата отзад остана инертна.
-    В каква точно роля си представяте членската маса?
-    Посланията от върха трябва да стигат до много по-широк кръг от хора. Структурите по страната трябва да ги ретранслират активно в техните райони. Те ги изпълняват, обаче само за себе си. Не се опитват за тези тези да спечелят масова подкрепа.
-    Казвате, че организаторите по места не си вършат работата по пропагандата на левите идеи?
-    Да. Това е рецидив от близкото минало. Навремето това беше радикална партия, водила е въоръжена борба срещу властта. Дълго време след това тя остана единствена на терена и загуби своите рефлекси. Всички опити да се реформира партията, се увенчаха с неуспех, защото освен, че имаше съпротива, някои от тях бяха и в грешната посока. Георги Първанов, а след него и Сергей Станишев я придвижиха до центъра на политическия терен, а заедно с ПЕС – я пренесоха и в либералното пространство. Това беше голяма грешка. Те не прозряха същността на либералните партии и не разбраха, че БСП е лява и консервативна  партия. Така този подход срещна и пасивно неодобрение, а някъде и открита съпротива.
-    Според Вас как трябва да изглежда структурно БСП, за да се впише в новите реалии?
-    Структурно тя трябва да бъде адекватна на електоралните партии в страната. Само в София например, 1/3 от хората членуват там, където не гласуват. И това уставът го допуска. Там има много сбъркани неща. Най-маловажното е програмата на партията. Тя има нужда от практична платформа. Няма го новия Маркс, който да обобщи проблемите и да даде нова насока. Никой не знае накъде върви светът. Безсмислена е дискусията как да адаптираме марксизма към новото време. Но промяна в устава е наложителна, защото той е непригоден.
-    Как оценявате оставката на Корнелия Нинова, която пое политическата отговорност за катастрофалните резултати на партията на изборите?
-     Дали една оставка е правилна или не, това ще размерем по-късно. Оставката е като аспирин, временно спира да те боли глава, но ако не се установят истинските проблеми и не се намери решение, ще я караме от оставка на оставка. По принцип винаги съм бил противник на бързите оставки, макар че това е масовата европейска практика, но в едни съвършено различни условия. В Европа политическите навици и рефлекси са формирани в други исторически условия. В България тези условия са други. Ние сме много различни във всяко отношение и се различаваме от много други леви партии. Това не ни прави лоши или пък тях – добри. Просто имаме национални особености.
 
/Продължава в следващия брой/

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ