Няколко думи
Безплатен обяд ли?
/ брой: 35
Отново се отвори темата за безусловния базов доход. По дефиниция това е държавна програма за периодично плащане, предоставяно на всички граждани, без да се изисква да работят, а сумата да покрива основните им разходи за живот. Дали е хубаво или не, е въпрос на гледна точка. Все пак, животът е доказал, че няма безплатен обяд. А за базов доход ще се говори все по-често заради навлизането на технологии, които ще заместят човека.
По-тревожно е друго: у нас около 600 хиляди души в активна възраст са без работа или работят в черния сектор, по данни на синдикат. Официално регистрираните безработни са 165 840. От друга страна, на първичния пазар са заявени 10 037 свободни работни места.
В същото време министърът на труда заявява, че има недостиг от около 300 хиляди работници и служители. Т.е. отново се говори за по-лесния път - страната да отвори широко врати за т.нар. внос на компетентна работна сила. Да, работодателите отдавна го искат, но прозира тайното им намерение (или поне желание) да плащат колкото може по-малко.
Има и по-труден път: същите тези работодатели да се заемат да обучават (с финансовата подкрепа на държавата) безработните и да пригодят уменията им към изискванията на своя бизнес, защото над 14% от хората на трудовата борса са висшисти, близо 53% са със средно образование. Е, при това положение контролът от държавата ще бъде доста строг, което навярно не е толкова добре за предприятието. Вероятно затова и колкото повече се увеличават безработните, толкова по-често бизнесът иска "внос" на работна ръка от трети страни. На държавата не й остава друго, освен от парите на данъкоплатците да плаща на безработните и на бедните, за да преживяват. Или да се прави, че намира работа на безработните като им връчва по една метла да премитат отпадъците и сухите листа по улиците от единия край в другия и обратно.
Разбира се, има и трети път: уважение към труда на работещите и добро заплащане, за да не избяга работникът в чужбина, където ще получи достойно признание за труда си и ще отвърне на работодателя си с лоялност. Комай това е най-трудният път.
Експерти пресмятат, че около 300 хил. души у нас работят на черно. Държавата пита ли се защо тези хора са принудени да се трудят по този начин, отказвайки се съзнателно от полагащите им се обезщетения при болест, при трудова злополука, при старост, както и от здравни грижи, плащани от Здравната каса?
Управляващите днес гордо се бият в гърдите, че били вдигнали минималната заплата на 933 лв., но удобно премълчават, че всъщност половин милион българи месечно вземат 724 лв. чисто - точно половината от необходимия нетен месечен доход за издръжка на живота на един работещ, който живее сам! Тъжно е, че 2/3 от работещите осигурени не достигат заплатата за издръжка. Така ли ще бъдат задържани в страната младите? Това ли ще се предложи на "внесените" работници от трети страни?
Безплатен обяд няма. Дори за държавата. Нито за работодателите.