Бат'Б. пише писмо до българския народ

Онзи ден хубавата Ани Цолова и онзи, дето все му забравям името (да не ми се сърди моля искрено!), отидоха на поклонение при другия идол на нашето време - Слави Трифонов. И този Слави Трифонов рече нещо, дето те или не го разбраха, или не го сметнаха за важно. Този Слави Трифонов рече, че вече имало един друг Слави Трифонов и този Слави Трифонов (нашият от интервюто!) вече се чудел кой кой е. За Слави Трифонов нещата са ясни - дълго присъствие на сцената, дълго създаван образ от сценаристи и прочие инженери на човешкото мислене, което му създаде лицето на Слави с голямото С. Той стана част от културата на прехода и като такъв ще си остане.
Не е ясно обаче кой и как създаде образа на Бойко!? И него, като Слави, го наричат с малкото име, даже прибавят едно "Бат'", което в българската иконография стои близо до Христос. И ако Слави си създаваше имиджа благодарение на прехода, понеже умееше да надушва накъде духа вятърът в главите на българския народ, то Бат'Бойко се роди като Афродита от пяната на народната надежда. Някой обаче грижливо беше се потрудил тази надежда да обгърне именно този светъл образ и нещата да тръгнат накъдето трябва.
Като гледаме накъдето трябва, разбираме следното - ако не гледаме накъдето трябва, лошо ни се пише. Накъдето трябва е посолството на САЩ. Посланик Уорлик стана досущ като посланика на бившия СССР в бившата НРБ - постоянно дава указания, снима се във филми и шари из страната като разузнавач от онова ЦРУ. Руският посланик шареше из страната като разузнавач на онова КГБ. Нейсе...
Мисълта ни беше кой е образът на Бойко Борисов, защото сцената се видя, че е празна, публиката - жадна за сеири, а режисьорът се спотайва в дипломатическата ложа, където сядат посланиците на по-първите страни. Като един Хамлет Бойко Борисов повтаря все един и същ монолог: "Да бъда или да не бъда?" Като първата част на изречението отправя с поклон към ложата на посланиците, втората част от изречението произнася съвсем заплашително към залата, където кротко са седнали и Костов, и Станишев. Янето, като древните римляни, сочи с палеца надолу, ама в тъмнината не се вижда.
Пиесата "Бат'Бойко пише писмо на българския народ" е новост в жанра. Тя е нещо средно между картината на Иля Репин и "Хамлет" на Уилям Шекспир. От една страна, е страдалецът Хамлет (разбирай Б.Б.!), от друга - казаците (депутати, министри, областни управители и прочие партийна сган), които с блеснали очи и засукани мераци диктуват текста на писмото до българския народ. Където има и такава реплика-въпрос: "С гол гъз можеш ли таралежи да газиш?" - цитирана наскоро от самия министър-председател в подкрепа на любимия ръководител Цецо Цветанов, моля ви се.
Моя приятелка работи с душевноболните в една лудница. Правят постановки на пиеси, които сами си измислят под нейно ръководство. Успехът е значим, докторите казват, че това дело има сериозен принос в лекуването на болните.
Нещо такова има днес в обществената ни лудница - някой ни е написал указанията, премиерът поставя пиесата, а ние сме зрителите. Само не разбрах кои са лудите?! За гладните знам, ама ми е жал за лудите!
Такива работи...