Българската културна революция

Петър Крондев

Трябваше да доживеем десетата година от третото хилядолетие, за да разберем, че нихилизмът в Културата няма цвят. Крайно лявото хунвейбинско презрение към културните ценности можело да бъде и крайно дясно. Същата философия и "професионализъм", същият блясък в очите! Е, има и разлики, разбира се! Този път не е всенародно, ентусиазирано и всеотдайно трошене на артефакти, а спокойна и добре организирана разпродажба на творчески съдби и културно "имущество".
От "дадзибаото", разлепено в лоялните медии, разбираме, че абсолютно всичко е за продан! Новото - на пазара, старото - на битака! Останалото ще бъде "оптимизирано"! Едно стихотворение например не струва и хартията, на която е написано, затова отива за рециклиране. Поне ще свърши работа в тоалетната. Така де! По време на криза трябва да се цепи и стотинката. Щом не може да се продаде, значи не струва нищо! Който не може да напълни един салон, е доказан некадърник. Като вижда клетникът, че мъчи публиката с арията на... как беше..., да изпее нещо от Азис! А после иска пари от бюджета. Да беше низал тютюн! Да беше работил нещо.
Откъдето и да го погледнеш,

"грижата" за родната Култура е очевидна!

Ако не можем да приемем цялата тази орисия с чувство за хумор, не ни остава нищо друго, освен да се гръмнем! Защото тя се случва и със сигурност ще бъде изведена до край както с нашата съпротива, така и без нея. Вървели подписки, имало гражданско неподчинение и гладни стачки. И какво от това! Няколко "щуреца", които били на издръжка при "мравките", щели да спрат да стържат с конските си косми по някаква тел! А гладуването дори е полезно - пречиствало организма! Разбира се, всеки има право на мнение, особено и най-вече тези, които са на власт. Слагаш националния бюджет на масата и започваш като на пинг-понг, да си местиш публично гледната точка между 0.5 и 5% за Култура! Зависи от кои си. Ако ръката ти сама посегне към "кобура"- избираш малкия процент, ако си падаш по скрибуцането на конските косми върху тел - избираш големия. А ако не си на власт, го приемаш като жребий на Съдбата.

Оправданието е, че сме в криза!

Ами тогава защо правим реформа? Промените се правят, преди да ни сполети кризата. Добрият шофьор вижда, че ще се блъсне, и прави всичко възможно да извие волана, за да предотврати удара - това е полезна реформа! Но ако вече се е тряснал и е още жив, не му остава нищо друго, освен да си изчука ламарините. Откакто се помня, в българската Култура непрекъснато се изчукват ламарини! Защото няма министър в тази област, който да е предвидил поне два хода напред. Това се отнася и за всички държавни управления от самото начало на прехода. Нито една партия не изведе в предизборната си платформа Културата като главен приоритет, защото партийните функционери не знаят, че тя е всичко онова, към което се опитват да приобщят избирателите си. А и няма кой да им каже, че "високата култура" е основната причина за социалната и политическата стабилност. И тя включва в себе си цялата човешка дейност, като придава значение на света и помага на индивида да осъзнае социалната си природа. Тя е представата на човека за себе си като неделима част от целия социален организъм, тя приучва политиците да разсъждават извън тесните рамки на икономическото си мислене.
По тази логика министър-председателят трябва да бъде преименуван в министър на културата! А онзи, дето сме го нарочили за такъв, е министър на изкуството. По едно време имаше Министър на културата и образованието?! Ами то, Образованието, е една много малка, макар и много важна съставна част на Културата, в която дял имат още Изкуството и Кулинарията, и дори яденето с нож и вилица, когато никой не ни гледа. Това от своя страна включва и Възпитанието, и Морала, и още милион и едно желания! Дори Пазарната икономика и Цивилизационният модел са елементи от Културата на едно цивилизовано общество.
Всички тези, наглед разнородни нещица, които са се приютили

в ръкавичката на Културата

са взаимосвързани и взаимозависими.
Да вземем например - Изкуството, Финансите, Социалното осигуряване, Полицията и Съдебната система. Затварянето на един театър, опера или филхармония и масовото уволнение на актьори, певци и музиканти би трябвало да предизвика паника на фондовата борса, последвана от безработица, а виновният за това престъпление срещу човечеството трябва да бъде проснат по очи на пода в очакване на присъда! Вместо това се правят бакалски сметки, които се представят за "реформи", и се говори за приоритети. Не разбирам защо някои културброкери смятат, че Културата може да се продава на пазара като стока? Вероятно бъркат Културата с Изкуството! Но дори и на тази бедна "сергия" не всичко е за продан, господа! Вярно е, че за някои произведения на Изкуството, които се вписват престижно в интериора на снобеещата се парвенющина, се намират и богати мераклии, които са в състояние да ги осребрят, но се чудя за колко "сребърника" могат да се продадат "Две хубави очи" например!
Дали търговците от "Храма на Изкуството" могат

да пресметнат с амбулантната си аритметика

че истинската цена на живия контакт с Райна Кабаиванска или Наум Шопов е от пет до петдесет пъти по-висока от цената на един билет за театър или опера, и 90% от хората със средни доходи не могат да си я позволят. Изкуство, което обслужва малка група от богати "пациенти", е в състояние да се издържа и само. Но Изкуството може да направи по-добри, по-умни и щастливи и големи групи от хора, които не са толкова богати. За тези хора трябва да има обществена "интелектуално-осигурителна каса" с възможност за реален достъп до по-евтини и дори безплатни "пътеки". Така те ще могат да лекуват своята жизнено важна вътрешна хармония с живата искра на Кабаиванска или Шопов.
Вече почти не ходим на симфонични концерти, нямаме време и не отделяме средства за кино, театър, опера и балет. Не посещаваме художествени изложби, не четем книги и не правим необходимото за доброто образование на децата си. Вървим към ужасяваща интелектуална мизерия и

пълно масово затъпяване!

Новите ни храмове са Молът и Бутикът, в които Шопингът е издигнат в култ! Фейсбук е мястото, в което се запознаваме, общуваме и обичаме, а Стайлингът, Модата и Светските клюки в жълтата преса са основните ни теми за разговор. Остана ли в тази джунгла от плевели поне едно местенце, където да посеем и отгледаме културата си? И откъде в това културно безплодие да се пръкнат онези морални и интелектуални резерви, с които да посрещнем предизвикателствата на новото време? Внуците ни вече говорят нечленоразделен български и правят по десетина правописни грешки в едно изречение. Твърдят, че Васил Левски е футболен отбор, стадион, или улица, че Нубия е братска нам държава и с този полупразен умствен "куфар" влизат дори в парламента. Толкова ли е трудно да разберем, че средствата за здравеопазване, за социалната сфера и за останалите приоритетни области в период на криза могат да се намерят само ако бъдат създадени необходимите условия и подходящата среда за изграждане на завършени личности - с добро възпитание, качествено образование и богата култура!
И тук ще си позволя да се обърна към българския министър на културата. С цялото ми искрено уважение към вас, след като се убедихте на практика, че с унизително дребната "бюджетна рибка" няма да нахраните прегладнелия за Изкуство български народ, и след като очевидно изпитвате срам да приемете незавидната роля на "синдик", при очакваното обявяване в несъстоятелност на Българската Култура -

подайте си оставката, г-н Рашидов!

Все пак, при добра воля "свише", предлагам работещ вариант за истинска реформа, с който да "разтворите морето" и да преведете през кризата всички "сценични" културни институти. Ако проявите интерес, телефонът ми е в редакцията. Освен ако вече не сте решили окончателно да ги закриете. Но тогава рискувате да ви запомнят като физически убиец на съвременната ни културна идентичност! Това ще бъде лош знак и за управлението на Държавата, което може да загуби доверието на обществото. Не може да се прави реформа в период на криза с

единствената цел да се пестят пари

Тази ситуация ми напомня дилемата от филма "Изборът на Софи", в който еврейската героиня на Мерил Стрийп беше принудена да направи невъзможния избор - кое от децата й да бъде хвърлено в пещта на крематориума. Може би, когато трябва да избираш между чужди деца, нещата са по-различни. Но ако все пак си родител или си творил Изкуство, не знам по какъв точно начин би избрал, кои три от пет театъра, да "хвърлиш в огъня"! Чудя се, какво ли сърце трябва да има човек, за да се хване с толкова мръсна работа?


Вярно е, че както българските крушки са "енергоемки",
така и българските театри не харчат съвсем рационално
 средствата, които държавата и общините им предоставят.

   Но при едно внимателно сваляне на излишните тежести "привързаният балон"  ще може да излети и при този бюджет, без от борда да слезе нито един актьор, певец или музикант. Освен това веднъж и завинаги трябва да се премахне старата уравниловка с пари "на калпак", защото е крайно време и хората на Изкуството да получават достойни възнаграждения, според количеството и качеството на своя труд. Продължавам да твърдя, че сега не е време да се правят реформи, но след като ножът е опрял до кокал, поне да се направят разумно, за да не се налага след година да се правят отново! Повече от ясно е, че при това "пазарно мислене" ангажиментът на Държавата към изкуството ще се оттегли чувствително. Единственото, което остава, е, да се разработи системата за сътрудничество между културните институти и хората на бизнеса. Като понятието "Спонсорство" бъде забравено и се появи "Меценатството". Разбира се, Меценатите няма да се появят от нищото. Преди всичко Парламентът трябва да приеме специална нормативна уредба, след което изпълнителната власт и мениджърите на културните институти трябва да предложат правила за контакт и съвместна дейност. "Меценатът на Изкуството" трябва да бъде обграден с цялото внимание и уважение както в конкретния колектив, с който ще работи, така и от страна на държавната и общинската власт. Но най вече името му трябва да добие популярност в медиите, където той трябва да намери полагаемото му се място сред строителите на съвременна България. Тези хора трябва да се превърнат в най-рейтинговите личности, защото моралното признание на тяхната роля в обществото ще бъде и тяхната основна мотивация за подкрепата на родното изкуство. Но това ще стане едва когато ние самите променим манталитета си, и хунвейбинското си отношение към Българската Култура!