България стана моя страна

Петар Наумовски е от онези хора, които със смях ще ви обяснят, че българският език е македонски, писан на руска пишеща машина. В същото време знае много за България, а животът му минава в непрекъснато движение между нашата страна и съседна Македония. Инженер по авиониженерство от филиала на Техническия университет в Пловдив, магистър по индустриално инженерство и управление в университета в ТУ Брауншвайг и ТУ-София, където кара докторантура. Преподавател е в Международния балкански университет в Скопие.
 
Цитат:
Вместо да градим хубаво бъдеще, харчим времето си в омраза и по въпроси, които разделят, вместо да сближават.

   - Българите обичат да се хвалят с толерантността си, такива ли са?

   - Българите са толерантен народ. Толерантноста е една от основните характеристики на хората от този регион.

   - Кое  е по-трудно - да си с  македонско самосъзнание в България или с българско в Македония?

   - Много по-лесно е да си македонец в България. Дълго живях тук и не съм срещал трудности, които да произлизат от това, че съм македонец. В същото време не съм чул в Македония да са отказали работа на някого, само защото се самоопределя като българин. Там е трудно да си както българин, така и македонец. Обществото функционира по начин, наследен от миналия режим, който фаворизира хора, които са близки до онази власт. Те са се загнездили като водещи фигури в много области. Освен това новият Охридски договор фаворизира други нации. Под клаузата "равноправие" се дават повече права на определени етноси, без да се имат предвид професионалните им качества. Например има квоти за албански граждани - само защото са малцинство, те ползват облаги при назначаването си. Когато водещи личности в обществото са хора, издигнали се не с професионалните си умения, възможностите за професионална реализация на един обикновен човек са минимални. Винаги се стига до въпроса "на коя политическа идеология симпатизирате, за коя политическа структура работите и на коя нация принадлежите". При  33% безработица в Македония, при условие, че можете да си намерите работа само в обществените ведомства и това е най-престижната работа, всеки се чувства застрашен и се опитва да намери начини за сближаване до определени политически или етнически организации, партии или структури.

   - Какво поражда напрежението между двата  народа?

  - Останал съм с впечатлението, че преди миналия век и отминалите режими, т.е. до освобождаването от турско робство нашите народи са живеели заедно и в разбирателство. Цялата тогавашна македонска интелигенция се е образовала и е живяла в София и България. В новия век обаче се е зародила омраза, която за съжаление продължава и до днес. Днес, когато имаме независима македонска държава и когато трябва да имаме икономическо и културурно сътрудничество, когато не омразата, а общественият интерес трябва да е водещ, ние демонстрираме нашия балкански манталитет. Вместо да градим хубаво бъдеще, харчим времето си в омраза и по въпроси, които разделят, вместо да сближават. Вместо пример да ни е ЕС, където довчерашни врагове са вече съюзници, ние от съюзници ставаме врагове и се делим на национална принадлежност. Смятам, че македонската държава и македонският народ вече са преживели миналото, в момента Македония се опитва да намери съюзници и приятели. Доказателство за това е, че днес един от най-големите партньори на страната е Турция. Може би е необходимо България да подобри взаимоотношенията и най-накрая Македония да види в съседите си един истински приятел. Подобно приятелство и сътрудничество би било от полза за двата народа.

   - Мразят ли се обикновените българи и македонци, или по-скоро това идва от политиците в двете страни?

   - Обстоятелствата при миналия режим са причината за всичко. Хората се мислеха за много различни един от друг, затова може би имаше и много омраза помежду им. Сега всички имат възможност да пътуват, да се срещат, все повече се сближават. Напрежението е произлязло от политиците и режимите в двете страни, повече на миналите, отколко на сегашните. Настоящите политици също са в този капан и сякаш нямат достатъчно смелост и инициативност да променят нещата. И двете страни трябва да работят много, да дават повече енергия и примери за взаимно приятелство и разбиране.

   - В центъра на Скопие се правят големи инвестиции в строителство на паметници и сгради. Това за повдигане на самочувствието ли е?

   - Повече  от една трета от населението на Македония е безработно. При тази ситуация изграждането на грандиозни паметници, които струват милиони, пробужда съмнения за подбудите за това. Скъпа инвестиция, без да е ясна истинската й стойност - това е художествено дело. Има доза на търсене на идентичност. От земетресението в Скопие не е изградено нищо ново освен жилищните блокове. Народът се радва на новите паметници, които променят визията на града. На едно място се намериха Александар, Самуил. Гоце Делчев, та дори и Юстиниан I. Изградиха се грандиозни блокове в бароков стил през XXI век. За хората остава да се радват и да се чудят на новата си евентуална придобивка. Народът плати милиони за все още неясни цели.

   - Какво е положителното и кое е отрицателното в характера на българите и македонците?

   - Българите са находчиви, издръжливи, умеят да се приспособяват. За съжаление рядко проявяват самоинициативност, често търсят лесния път за завършване на задачите, което в крайна сметка носи колективни отрицателни стойности. Това е присъщо за повечето източноевропейци. Македонците приемат всички народи за свои приятели, с изключение може би на Гърция, а на Балканите всеки е враг на всеки, всеки е взел някому нещо. Отрицателно е, че всеки македонец разбира държавата като институция, която трябва да му даде пари. Няма го собственият принос към обществото, всеки мечтае да работи като държавен служител, икономист, адвокат. Все още важи пословицата "учи, за да не работиш".

   - С какво си приличат хората на Балканите?

   - Хората  на Балканите си приличат много, колкото и да се опитват да са различни един от друг. Сходни са начинът на живот и мислене, забавленията, музиката, пиенето - още от тракийско време до днес. Всички тук сънуваме държавата си голяма, каквато е била през миналите векове, особено сърбите. Всеки народ поддържа национализъм и идеята, че той е най-уникалният и най-великият.

   - Каза, че днешните политици също са в този капан. Бившият македонски премиер Любчо Георгиевски живее в България, има и българско гражданство. Чу се, че в Македония искат да го съдят за предателство...

   - Любчо Георгиевски винаги е критикуван за идеите си, защото винаги е бил новатор. Бе критикуван и през 1991 г. за идеята си Македония да е независима от Югославия. Хората, приближени до миналия режим, или както днес модерно казват, агенти на тогавашното разузнаване, поддържат антибългарските настроения в обществото. Опитват се да очернят нови идеолози като Любчо Георгиевски, твърдейки, че той е предал нацията, че е пробългарски настроен и тн. На практика обаче много от хората в днешното управление имат пробългарско съзнание, много от тях имат и български документи.

   - Ти имаш ли българско гражданство? Защо ви е българският паспорт, лесно ли се получава?

   - Много македонци имат и български документи, това започна от правителството на Любчо Георгиевски преди 2000 год. и продължава до днес. Всекидневно има опашки пред Агенцията за българи в чужбина и Министерството на правосъдието. Искам да апелирам тези ведомства и хората, които могат да улеснят този въпрос и поемат потока за българско гражданство, да ускорят процеса. Може би новият ви президент трябва да действа и по този въпрос, за да може повече хора да получат български документи за по-кратко време. Преди процедурата за получаване на указ за гражданство изискваше 4-5 г., след промените, инициирани от Божидар Димитров, и новия закон това се свежда до една година. Трябва да се работи още в тази посока.

   Всеки взема гражданство с различна цел. Някои, за да останат в България след завършването на обучението си, други го ползват като инструмент за по-лесно пребиваване в ЕС. Със сигурност всички тези хора се смятат за близки до българската държава и българския народ, след като не са отишли да вземат гражданство в Румъния например. Аз също имам, тъй като живях 10 г. в България. Тук завърших висше, магистратура, пиша и докторат в ТУ-София, работих дълго време тук. С България са свързани много повече от преживяванията ми, отколкото с държавата, от която произхождам.

   - Ще  цитирам статуса на мой приятел  във фейсбук: "Кога гледаме вести на ТВ, ни се чини дека сме во Шваьцариьа, а кога си ги проверуваме документите - си наоГаме бугарски пасоши на наше име". България път само спирка по пътя към Швейцария ли е?

   - Това е от хумористичната емисия К-15 и вестник "Нова Македония". Според мен хумористите искат да представят общ преглед на състоянието в Македония - новините по телевизиите, които са близки на властта ,създават впечатление, че всичко в държавата е наред. Де факто обаче все повече хора са разочаровани от тази държава и търсят късмета си в България или в други страни от ЕС, а това е по-лесно с български документи. Все пак много от хората, които са в Македония, имат български документи, без да ходят да живеят на други места. Само те знаят за какво и по какви причини им е необходимо българско гражданство.

   В близко бъдеще може би трябва българите в Македония да си основат и своя собствена партия, така по-лесно биха могли да отстояват правата си - всички други нации имат свои партии.

   - Какво те накара да дойдеш да учиш  в България?

   - Когато избирах къде да продължа образованието си, да се влезе и учи в  македонски университет бе много трудно. Тогава много хора решиха да учат в България, тъй като езикът не е проблем, условията и качеството на образование са по-добри от тези в Македония. Така се записах да уча тук и все още продължавам обучението си като докторант.

   - Как реагираха близките и познатите  ти, когато им каза, че ще живееш тук?

   - Някои не считаха, че решението да  дойда в България е правилно, други го одобряваха като изход от Македония и трудните обстоятелства тук.

   - С какви емоции напусна България, какви са причините да се върнеш обратно в Скопие?

   -  България стана моя страна. Прекарах много време в нея не само в  обучение, а покрай работата ми, приятелите ми. Върнах се в Македония след 10 г., прекарани извън нея. Исках да видя как е да си в държавата, от която произхождаш. Предложиха ми работа в частен университет като преподавател - асистент и реших да остана.

      - От коя страна на скамейката е по-лесно - да си преподавател, или да си студент?

   - Мислех, че е много по-лесно да си преподавател, но не е така. По-лесно и хубаво е да си студент. И двете страни си имат своите трудности, но и забавни моменти. Завиждам на сегашните студенти, които имат много възможности за обмен в други университети.

      - Къде се виждаш след 5 години - в Македония, България, или някъде другаде?

   - Трудно е да знаеш къде ще си утре, да не говорим за след 5 г. Би било хубаво да сме в едни по-хубави и по-успешни държави, където хората не се концентрират толкова около идентичността и самооопределянето, а обръщат внимание най-вече на приятелството и разбирането помежду си. Искам Македония и България да предлагат много по-добри условия за живот. В момента не мисля, че ще се задържа дълго в Македония, освен ако не се появят повече чужди компании, където професионализмът се цени повече от партийната принадлежност.

   - Би ли работил в България?

   - Разбира  се, че бих работил и живял в България. Това е страна, в която съм прекарал много време. Свикнал съм с всичко хубаво и лошо в нея.

   - На какво се надяваш да научиш  студентите си?

   - Надявам се да ги науча, че трябва винаги да се уважават, да подхождат към заданията със сериозност, да изпълняват задачите си самостоятелно и успешно. Само така ще имат добри познания за своята професия в бъдеще. Уважението и сериозността към задачите и техните колеги ще направи от тях добри хора и служители.