Баба Цветана от Долна Диканя
/ брой: 224
Тя, случката, била в село Долна Диканя. Там премиерът Бойко Борисов правел копка на Първи лот от автомагистрала "Струма". Както му е редно, на такова важно държавно мероприятие присъствали една сюрия министри, депутати и областни управници, да ги питаш кога работят тия хора, като всекидневно следят как Бойко Бърисов реже ленти, но това е друга тема, моля ви се. И както си течало мероприятието по установения от две години сценарий за откриване на лотове, не щеш ли, пред трибуната взела, че се изтипосала една баба. Това била баба Цветана Челарска от въпросното село. Тя се подпряла на тояжката си и викнала срещу управниците: "Това е лъжа, нас селяните винаги ни лъжат!" След което охраната тутакси и дискретно според медиите извела храбрата баба настрани.
"Не ги е срам, в Бучино давали по 8000 лв. на декар, тук - само 500 лв, като ги челосам с тояжката, че видим..." - не спирала да защитава своята малка шаечна правда бойната баба от село Долна Диканя. Както любезният читател навярно се досеща, ставало дума за парите за отчуждяване на имоти, нужни за постигане на Бойко-Борисовите мечти да опаше цялата ни родина с асфалт и комунизъм.
"Като не сте доволни, подайте жалба в съда, каквото реши той, това ще е, парите не ги давам аз, а излизат от джоба на данъкоплатците!" - рекъл с потъмняло лице премиерът в отговор на самата баба Цветанка, след като взел думата последен. Без, естествено, да се сети, че баба Цветанка също е данъкоплатец и каквато си е добричка, сигурно си е изплатила всички данъци, макар че сигурно няма какво да яде. След тези премиерски думи багерът загребал от прашната радомирска земя, сякаш приготвял място за вечен покой на немирната баба, а самият Бойко Борисов пожалил бутилката с шампанско и вместо да я разбие в кофата на багера, я дал на багериста, като го прегърнал братски и му казал: "Виж, брат, с какъв кофти материал работим!" После се разплакал на рамото му, а сълзите му пълнели и препълвали приготвеното от по-рано менче с китка здравец. Сетне, след като лиснал менчето с вода, премиерът казал, че няма да отговаря на репортерски въпроси, и отишъл да се усамотява за интервю с италианска телевизия. Сигурно някоя от тия на Силвио, същия Силвио Берлускони - стар негов приятел, макар че нещо напоследък не играят заедно тенис. Така пишат по новините.
Нейсе...
Поетът Никола Вапцаров имал късмет, че докато разказвал подобна история, срещу него стояла една дама, сопната, знаете, даже подкачала и се нервирала. А аз, любезни читателю, на кого да я разкажа тази случка от село Горна Диканя? Ти, мили мой приятелю, всекидневно виждаш такива случки, сигурно даже си претръпнал и си викаш: "Майната му!". Всекидневно и безпардонно Бойко Борисов мачка свои и чужди, ние даже и на ощипани госпожици не се правим, щото к'во да се правим - тя се видя.
Но все пак, да ти призная!, ми стана милно и драго, има такива баби като тази неизвестна на мен и на теб баба Цветанка, която също като Вазовия Мунчо реши да се озъби на султана. Който е чел "Под игото", си спомня, че накрая Мунчо се изплези пак на султана, но този път от въжето.
Сигурен съм, че с юначната баба Цветана от село Долна Диканя няма да стане така, както стана с печалния Мунчо. Най-много да й спрат пенсията под някакъв предлог. Примерно, че не си е платила налозите върху новите обувки, купени през купонната 1948 година. В България на всеки се намира цаката - това е тимуровският завет на всяка власт.
Но - хвала на такива баби! Те са на годините на нашите майки и бащи. Трябва да си спомним това и да им се поклоним. Да целунем ръцете им и да поискаме прошка за собствения си страх, за гузната си съвест и за това, че все повече и повече не смеем да застанем пред султана и местните му султанчета и да го питаме: "Ти какво искаш бе, келеме! Тук народът сме ние и тази страна е наша, а не твоя! Ай сиктир оттук, че като те чалосаме!"
Такива работи...