Андрей Пантев: Не си представям Левски като министър, депутат или посланик
/ брой: 137
Васил Левски отдавна е икона, той е идеализиран и дори боготворен, приеман като упование, че в държавата ни е имало толкова стойностни хора. Днес отново се прекланяме пред подвига му и си припомняме най-важните му повели.
Левски не е искал да заеме никакъв пост, след като се постигне Освобождението на България. В това се състои неговото духовно величие. В това е и отблъскващата същност на съвременната политика, че тези, които в началото се втурват в нея, за да сътворят нещо по-добро, после започват да се изживяват като големци. Аз не си представям Левски като министър, депутат или посланик.
Той е жертвал живота си. Знаел е какво го очаква и че ще заплати за това, което прави, въпреки дискретните си пътешествия из българските земи.
Левски олицетворява в най-чиста форма смисъла на думата идеалист. За всички останали, включително и за Ботев, се носят разни недостойни слухове, предположения и оценки, а Апостола стана свят човек. Това в началото се случва благодарение на Захарий Стоянов, както и на реално съществуващите исторически, човешки и политически основания.
Левски е част и от европейското национално-освободително движение. Той не е само наш. Идеята да се постигне национална еманципация паралелно със социалната справедливост го прави и последовател на Джузепе Матини, който твърди, че не е достатъчно да има национална независимост, но трябва да има и равенство, ако не социално, то поне политическо, за всички. Когато обясниш тези особености на идеите на Левски, всеки ще те разбере, дори да се намира на хиляди километри от неговото родно място.
Имал е щастието да не оцелее в свободна България, където една значителна част са инкасирали своето участие в българското освобождение. Имаше опълченци, които умираха в бедност, имаше такива, които ставаха министри, губернатори, депутати...
А ако Левски не е бил предаден на турските заптиета, как са щели да се развият нещата? Вероятно би бил обругаван в свободна България, или целият чар на неговото освобожденско величие щеше да е наполовина изчезнал. Така че понякога да загинеш геройски е своеобразен исторически късмет. Самият Ботев, който е адекват на нашите представи за величие, беше наричан от българския парламент "багабонтин".
Не бих казал, че сме народ от предатели, а и предателството не е наш национален приоритет. Всяко заклятническо движение има потенциалната възможност да има предадели. Предатели има навсякъде. Очевидно е, че понякога злините, които си причиняваме, са повече от добрините и благодарностите. Една значителна част от Ботевите четници са предадени на турците, но не от самите турци. Апостола едва ли би бил политик, а ако беше станал политик, половината от неговото очарование щеше да бъде зачеркнато.
Гибелта на Левски е много по-величествена, отколкото раждането му. Защото бесилото, на което беше окачен той, беше наречено от Иван Вазов "О, бесило славно, с кръста само равно". Това е все едно да не празнуваме смъртта на Исус Христос.
Нов Левски няма да има. Това е един безпомощен вопъл, една страдалческа молба към нещо, което не може да се появи отново.
БНР, Топновини