Албания е бариера пред радикалния ислям

Боби Бобев 

В епохата на Средновековието през Албания преминава границата между католицизма и православието, това съдейства за трайното укрепване на това разделение между северни католици и южни православни. Нашествието на османските турци през втората половина на ХIV в. и в течение на ХV в. води до генерална промяна от цивилизационен характер.  Новото вероизповедание намира най-добра почва за възприемане и утвърждаване в териториите на Албания и Босна. Религиозната промяна е изключително на доброволни начала, 

насилственото налагане на исляма е рядко явление 

конкретно в албанските земи. През ХVIII в. вече над 50% от албанците са ислямизирани, а през втората половина на ХIХ в. обликът на албанското общество от религиозна гледна точка има стойностните характеристики, които остават трайни и до днес - приблизително 2/3 мюсюлмани, около 20% православни и около 10% католици. Такива са данните и от преброяванията в рамките на ХХ вeк. Не бива да подминаваме и една друга особеност - силното влияние не толкова на официалния сунизъм, колкото на различните направления и секти. Те поначало са с по-либерални постулати, по-отворени и по-разбираеми за подвластните християни. 

В края пък на ХIХ и през ХХ век, при всяко значимо събитие с общонационално значение, като  например при обявяването на самостоятелната и независима държава на 28 ноември 1912 г., задължително присъстват не само мюсюлмани, но и хора от всички вероизповедания. 

Двадесетте години на ХХ в. са времето, когато се полагат основите на самостоятелните съвременни албански религиозни структури. През март 1923 г. се решава отделянето от турския халифат и се учредява съществуващата и функциониращата и днес Албанска мюсюлманска общност. Тя все пак остава традиционно свързана с Турция. 

Установеният след 1944 г. тоталитарен комунистически режим нанася тежък удар върху всички религиозни структури и вероизповедания - никакво реално присъствие в живота, жестоко преследване и репресиране. 

"Вятърът на промените" неизбежно достига до албанските планини. С решение на парламента от май 1990 г. е отменен човеконенавистният закон за атеистичната държава. Постепенно започват действия в няколко посоки - и към възстановяване на старите конфесионални структури и на храмовете, и към връщане на религиозните служби в ежедневието на хората. Така Албания навлиза в един нов етап на духовното си развитие. Отделни законови актове и новоприетата през 1998 г. Конституция, дават гаранции както за 

пълната свобода на вероизповеданията и тяхната равнопоставеност 

Цялата тази материя е решена напълно в традициите на отношенията между една светска по характер държава и наличните вероизповедания. 

Съществуваха обвинения, че едва ли не през 90-те години на ХХ в. в Албания са се организирали лагери за подготовка на фундаменталисти и в страната са реализирани инвестиционни проекти на "Ал Кайда". Въобще не е изключено пребиваването на отделни терористи, може би дори нелегалното им укриване. Причина за подобна вероятност обаче би трябвало да се търси не в политиката на албанските правителства, а в един по-прост факт. Тогава страната изглеждаше зле откъм закони и практически действия за охрана на границите, за сигурността на държавата и гражданите й. Сътрудничеството с чужди национални и междунационални служби не бяха достатъчно регламентирани и активни. Нещата обаче постепенно се променяха - такива бяха и изискванията на международната общност. Могат да се дадат и примери в практически смисъл -  арести на подозрителни лица и съответното им екстрадиране или съдене, конфискуване на сгради, построени чрез капитали със съмнителен произход. 

Колкото до многото строящи се джамии, тук има две обяснения. Първо, мюсюлманите са най-многобройната конфесионна общност в страната, а второ - ислямският свят е с по-широки финансови възможности. Никой в Албания не пречи за изграждането на православни и католически храмове. 

Всъщност, съществува един потенциално рисков фактор през 90-те години на ХХ век. В началото на прехода десетки младежи получиха религиозно образование в арабския свят.

Това бе в разрез с традицията - албанският ислям винаги е бил свързан основно с турския. Обособи се една неголяма прослойка вярващи мюсюлмани, наричащи се "новите синове на Аллаха", държащи повече на консервативния канон и по-радикално настроени. Те се молят само в една от джамиите в Тирана и очевидно общуват главно помежду си. Не смятам обаче, че тази група от хора има бъдеще в албанското общество. 

Още в последните години на ХХ век Тирана започва успешни действия срещу опитите за пропагандиране на ислямски фундаментализъм и екстремизъм в страната. През 1998 г. са уличени в противозаконни действия четири религиозни структури, разпространяващи радикален ислям, и те са забранени със съответните съдебни решения. Сред тях е и клон на известната организация "Египетски ислямски джихад", срещу който се провежда разследване за извършване на атентат срещу посолството на САЩ в Тирана. 

След атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г. Тирана 

застана категорично в редиците на световната антитерористична коалиция, 

но това едва ли бе достатъчно в новите условия. Правителството и въобще политическата класа в Албания недооцени опасността от предстоящото активизиране на фундаментализма и радикализма. Традиционната религиозна толерантност и липсата на сериозни проблеми действат успокоително, но рязкото покачване на градуса на напрежението в световен мащаб би трябвало да бъдат предупредителен сигнал. Не се обръща нужното внимание на факта, че Мюсюлманската общност в Албания има под своя юрисдикция между 450 и 500 култови обекта (според някои сведения над 700), но между 7 и 10 джамии, построени от арабски фондации и действащи през 90-те години, се намират извън обхвата на нейното администриране. Именно те в следващите години ще бъдат особено активни и ще създадат сериозни проблеми както на общността, така и на държавните институции. 

Приблизително по същото време могат да се фиксират и първите данни за засилващата се пропаганда на радикален ислям (уахабизъм и салафизъм) в някои райони на страната - Поградец, Либражд, Елбасан, Булчиза. По-късно именно оттам ще се наберат основният брой доброволци за Близкия изток. Така или иначе, до драматичното развитие на гражданските войни в Сирия и Ирак няма сериозни данни за участие на албански граждани в тези събития и дори за тяхно присъствие в този район. Ако има такива случаи, то те са единични и представляват по-скоро изключение. Първите сведения от специалните служби за заминавания към района на Близкия изток са от 2012 г. 

В интерес на обективността трябва да изтъкнем, че по това време албанските власти дават пример за адекватно отношение към назряващите събития. В края на 2011 г. вече са налице нови законови поправки, позволяващи разследване и наказателно преследване на граждани за участие във въоръжени конфликти извън страната. 

Ако приемем, че връхната точка на проблема се отнася към 2013-2014 г., то е редно да очертаем обстановката в страната и факторите, които въздействат за дестабилизиране. Тук на първо място трябва да посочим цялостната социално-икономическа обстановка със слабите темпове на нарастване и високи равнища на безработица. Показателно е, че в по-късно изследване 41,3% от анкетираните посочват като основна причина за поддаване на религиозна пропаганда съществуващата в страната бедност, а други 21,1% смятат, че заминаването на доброволци за войните в Сирия и Ирак е мотивирано от "финансови причини". 12,6% от участващите в изследването виждат като важна причина идеологическото въздействие, а 10% отчитат благоприятната възможност за получаване на образование в духовната сфера. Всичко това недвусмислено показва, че социално-икономическият фактор е определящ за разпространението на радикалните идеи и набирането на доброволци за войните в Близкия изток. 

Показателно за обществените настроения в Албания е категоричното становище на 84,3% от албанските граждани, че в страната съществува хармония между религиите, докато на противното мнение са една 7,8% от населението. И още показателни числа - през 2015 г. 53,6% одобряват участието на Албания като държава в борбата срещу религиозния екстремизъм, 20,3% изказват частично съгласие, докато против са 18%. 

Видно е, че обществото е противник на радикализма и насилието 

и е за мерки против тяхното разпространение. И все пак към 2013-2014 г., т.е. в пика на присъединяване на доброволци от Балканите към джихадистите, присъствието на албански граждани в бойните действия е вън от съмнение. И ако във времето до 2013 г. те са насочени към "Ал-Нусра" (сирийския клон на "Ал Кайда" - ред.), то впоследствие огромното им мнозинство е в редовете на "Ислямска държава". Пак по това време външният министър Дитмир Бушати призна през 2014 г., че на албанска територия може да съществуват лагери за подготовка на джихадисти. Това се препотвърждава от полицейски данни, че в поне две джамии религиозната дейност се съчетава с военна подготовка. Особено известна е тази в Мезез, недалеч от Тирана, чийто имам Буджар Хиса активно е агитирал в полза на "Ислямска държава". За него се счита, че лично е осигурил набирането на над 70 доброволци за войната в Сирия. 

Може да се каже, че към края на 2014 г. "балканските доброволци" са между 700 и 1000 души, като албанските граждани сред тях са между 140 и 150. Официални албански източници уточняват числото на 114 към юни 2015 г. Това са хора във възрастовата група 31-35 години, често с криминално минало и намиращи се в роднински връзки. Категорично може да се твърди, че основният им мотив за присъединяване към тероризма е финансово-икономически 

- тоест те са наемници, а не религиозни фанатици 

По това време започва завръщане на доброволци и до края на 2015 г. броят им достига 40 души. Социологическо изследване от този период за статута на завръщащите се джихадисти показва, че над половината от албанците, или 51,9% са на мнение, че завърналите се трябва да бъдат реинтегрирани в обществото, докато 24,3% считат, че задължително трябва да излежат някакъв срок наказание. Според наличните данни именно от 2015 г. нататък потокът доброволци от Албания към Близкия изток практически секва - това се дължи както на развитието на събитията там, така и на предприеманите от властите мерки. Смята се, че през същата 2015 г. за Сирия и Ирак е отпътувал само един джихадист от Албания, докато през 2016 и 2017 г. отсъстват данни за такова движение. Своята роля играе и фактът, че съдебната система вече реагира адекватно и осъществява наказателни преследвания. 

В тази връзка властите действат адекватно и предприемат редица мерки. През юли 2018 г. в Тирана се проведе регионална конференция по проблемите на противодействието на радикалния ислям и борбата с тероризма. Още през 2014 г. е приет силно репресивен закон срещу тези явления. Налице са и Национална междусекторна стратегия, и План за оказване на въздействие, представляващи серия от мерки, които идентифицират общностите, които могат да попаднат под радикално влияние. Одобрен е вече и план за междуинституционални действия спрямо албанските граждани, които се завръщат от зоните на конфликт в Сирия и Ирак, разработва се и тяхната реинтеграция.

Съгласно проучванията 83,7% от албанците не са съгласни с идеологията на "Ислямска държава", приблизително същият е и делът на гражданите, според които албанци не трябва да се присъединяват към нейните структури. Това е от огромно значение за една балканска страна, в която почти 2/3 от населението изповядва исляма. 

По принцип мюсюлманските общности на Балканите са хранителната среда за проповядване на фундаментализъм и екстремизъм, особено сред младежта. В този смисъл рискът регионът да се окаже мост за проникване на радикална идеология съществува. Но конкретно в Албания, властовите и религиозните структури, както и обществените настроения са достатъчно ясно ориентирани в обратната посока - към издигане на реална бариера пред подобни явления.

Д-р Боби Бобев е бил посланик в Албания 1998-2006 и в Косово 2010-2014 г. Той е доктор по история, води лекционнни курсове в СУ "Климент Охридски". Публикуваме със съкращения предоставения специално за "Дума" негов анализ, който е част от наскоро излезлия у нас сборник "Балканският ислям - бариера или мост за радикализация". Сборникът е дело на Института за икономика и международни отношения, Фондацията "Фридрих Еберт" и Българското дипломатическо дружество.

Следващото приложение "Глобус" ще излезе в понеделник на 3 декември. Занапред то вече ще излиза в понеделниците