Времето за ремонти докара време за промяна

Представителите на Столична община, винаги начело с кмета, обичат да "прескачат" до Виена. Австрийската столица е привлекателна за черпене на опит, тя не отказва да го споделя и се гордее със световното признание, че е "най-добрият град за живеене". Още повече, че умее да посреща и печели приятели. Та си мисля колко пъти нашите общинари посетиха Виена да проучат например как се решава там въпросът за събиране и преработване на отпадъците?
Сградата в центъра на Виена, изписана като "Хундертвасер", от десетилетия е просто предприятие за преработване на събираните задължително разделно отпадъци, но туристите я снимат като забележителност. Да сте разбрали, че този проблем е решен в нашата столица, пък нека не е чак в стил "Хундертвасер"? Няма и да разберете, защото вече години все го решават и не могат да го решат. Засега от Виена се ползват подарени коледни украси, останали от времето на Софиянски, които мигат от доста години по "Цариградско шосе". Те отдавна са отживелица за виенчани, които харесват нови технологии и артистични нововъведения, които правят столицата им още по-привлекателна за милионите туристи по Коледа.
Е, в София има творение на мястото на Мавзолея, вчера го представиха пак - и то дошло от Виена, но столичани само се глумят над него и вече му дадоха не особено лицеприятно име. Можеха нашите общинари поне да се огледат как Виена решава проблема и с уличните музиканти, поне да не дразнеха с идеи как тези музиканти да плащат данъци. В подлеза на метрото срещу Щатсопер има специално отделено място, добре аранжирано, на което в определени часове всеки уличен музикант или аматьор може да прояви талант, по-често в класическата музика. Ако събира средства, няма проблем. Слушат го не само туристи, но и виенчани, които от векове са пристрастени към музиката. А на румънските и на нашите просяци вече им се предлага да продават вестник "Августин", за да не се налага силово да ги преследват. Хем църквата е на линия, хем се търси начин да ги научат на правила. Парите се печелят чрез труд, нали?
Из Виена няма каруци, а само файтони, и те се вписват в традиции и ретроатмосфера, която особено се цени по света. Хигиената е по правила, които се спазват без възражения. Видно е. Ние си пускаме боклуците из София, най-вече в събота и неделя, и няма начин да се спазват безполезни разпоредби по тази тема. Кой ще ти контролира, и то в почивни дни? А уж разделно събраната смет после я смесват отново ведно! Да не говорим, че няма как да се събират и глоби. Доказано е и това. Или да бяха поне обърнали внимание избраните от нас общинари как се поддържат парковете и кварталните градинки във Виена. Дали ще им дойде на сърце да се разплачат, като си спомнят за "Борисовата градина" например? Защото в София квартални градинки почти не останаха, защото ги реституираха, а после масово ги застрояват, което първо носи пари някому, а сетне пустее неразпродадено.
Някой от общинарите да е видял как се правят ремонтите по улиците и за колко време? Там не асфалтират една градинка с еврохилядярки в течение на цяла година като в центъра на столицата ни. Там - първо огражденията, после дървените скари, които очертават местата за преминаване на пешеходците, после дебелите поне 10 см плочи, в повечето случаи гранитни, за да не се налага след година смяната им и т.н. А майсторите при тези ремонти са от Изтока, има включително българи, но не са такива, които сякаш за първи път виждат мистрия или чук. За машини да не говорим. Защо тогава се гневят на възмущението на столичани, които най-после събраха кураж да изригнат с викове "оставка"?
Да сме видели след ремонта как ще изглежда "Графа". Както се казва, "след дъжд качулка". Тези хора явно от десетилетие не стъпват по земята. Българите са търпеливи, принудиха ги да са и апатични, защото чрез "кучетата си лаят, керванът си върви". Знае се как изглеждат ремонтираните "Дондуков" или "Цар Борис ІІІ" с локалните платна например. Това, че австрийците първо мислят за хората, после за онези "корифеи" с предимствата, е видно с просто око. От дни по "Раковска" вече не съществуват онези боядисани в червено-жълто-синьо пешеходни пътеки, които бяха създадени по китайски почин, за да се забелязват отдалече и да дават възможност пешеходците да се чувстват сигурни при пресичане на натоварената с автомобили улица. Сега трябва да се задоволят с традиционните бели "зебри", които след месец няма да се различават от напукания асфалт. Някой е решил, че другото му е скъпо. Сигурно пречи и на трафика от джипове, които кръстосват столицата с безумна за градско каране скорост. Във Виена ще спрат автомобила, дори пешеходецът да пресича неправилно, защото той не е равностоен на шофьора и затова го щадят. Виенчани с презрение казват за онези, които карат с непозволена скорост из улиците на града, че са "турци или хора от Изтока". Няма думи за опровержение. Гневим се за онова "втора ръка", но на практика го оправдаваме с поведението си. Да ни уважават, когато сами не се уважаваме? Няма как да се получи. Както няма да се получи добър ремонт, ако не се чуват предварително гласовете на експерти и граждани, които също са видели това-онова по света.
И още. Няма да остане нищо от "Расте, но не старее", ако всичко из столицата ни продължи да е с надписи на английски. Да се огледате само около парламента е достатъчно. Кореняците софиянци вече казват: "Последният да загаси лампите". Уморени са хората. Иначе се славят като жилави люде и знаят от опит, че всичко е до време. Ремонтите бяха капката, която преля чашата. Значи, време е.