05 Ноември 2024вторник05:57 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Вътрешната светлина на думите

Да си спомним за актьора и поета Венци Кисьов...

/ брой: 287

автор:Иван Гранитски

visibility 4002

    Истинският талант винаги изненадва с непредвидими и загадъчни превъплъщения. Навярно тъкмо в ирационалните дебри на дарбата се крие неповторимата специфика на авторовия рисунък. При професионалните писатели, обръгнали да преодоляват цял живот съпротивлението на словото, това не личи чак толкова. Обаче при други таланти, които се подвизават на сцената на няколко жанра, тази особеност изпъква релефно. През последния четвърт век например редица ярки и физиономични актьори и режисьори посегнаха и към чисто литературни жанрове - поезия, проза, критика, есеистика. Творци като Вили Цанков, Леон Даниел, Красимир Спасов, Радко Дишлиев, Йорданка Кузманова, Славка Славова, Стойчо Мазгалов, Иван Иванов, Стефан Мавродиев, Иван Балсамаджиев, Кирил Варийски, Иван Налбантов, Вели Чаушев, Илия Добрев и др. поднесоха на публиката книги или отделни творби, които се превърнаха в явления на литературната стъгда. Тези автори демонстрираха по най-ярък и категоричен начин, че няма китайски стени, които да ограничават свободното реене на органичния талант из необятната територия на жанровете.

Автор на емблематични заглавия

    В такъв контекст особено впечатляващи са литературните изяви на актьора Венцеслав Кисьов. Познат на широката публика и специализираната критика със стотици запомнящи се роли в театъра, киното и телевизията, успешен дългогодишен директор на театър "Сълза и смях", а през последните десет години - и професор по театрално изкуство в Югозападния университет в Благоевград, в края на бурния си артистичен живот Венцеслав Кисьов отприщи и очевидно дълго стаявана у него поетична енергия. Издателство "Захарий Стоянов" публикува от 2007 до 2012 г. книгите "Лист неотронен", "За началото и края",  "Пространства на мълчанието", "Укротени думи", "Будни нощи", "Методология на първите стъпки" и "Усмивката на Бога".
    Артистичните и педагогически таланти на Венцеслав Кисьов са добре познати на широката публика. За тях талантливо и проникновено говорят редица негови колеги, режисьори, актьори, писатели, художници, музиканти. Нека обаче акцентираме тук на неговата късно, но ярко разцъфнала поетична дарба.
 
Тънък усет за природата и човека

Основното впечатление, което навяват лирическите творби на Венцеслав Кисьов, е тънкият усет за човешкото дихание на природата. Този иначе драматичен актьор в поезията си е привличан главно от пасторалните мотиви. Ключови образи или метафори в творбите му са свързани с ефирността и мимолетността на летния дъжд, удивителната жизненост на непобедимата трева, свенливото раждане на утрото, светлината на заника, която потича като злато, лястовичите ята, накацали тъй живописно по жиците, вятърът, който брули ябълките, дискретното предчувствие за идещата есен и пр.

    Лиричният рисунък на В. Кисьов

е акварелен, лек, пастелен, линията е строга и ефирна. Той се любува на магията на лятото и есента, пролетта и зимата, потъва в цветовата гама на сезоните и се опитва да тълкува играта на цветовете, багрите, оттенъците, нюансите. Впечатлява постоянното търсене на символиката на нощта - припадащият здрач, меката и приглушена нощна пелена, зазоряването, в което светлината още се бори със здрача. Така можем да си обясним подсъзнателния стремеж на поета В. Кисьов да рисува полюсни състояния - светлина и мрак, ден и нощ, слънце и сянка, дъжд и мараня, детство и старост, любов и омраза, героизъм и подлост и т.н. Като цяло внушенията на този поет са носталгични, сантиментални и прочувствени. В същото време обаче се срещат (макар и рядко) стихотворения, наситени с трагизъм и драматизъм. В тях се усеща мъката от социалния разпад, тържеството на злобата, омразата, суетата, които завладяват днешния ни ден. Прекрасна илюстрация виждаме в "Оптимистично", където поетът заявява:

Над нас пустота, а в нас самота
от облаци сякаш се ръси.


Неистова жажда за живот


    В последната своя книга - "Усмивката на Бога", Венцеслав Кисьов отново по невероятен начин показва неистова жажда за живот и за най-различни превъплъщения - един път чрез дъжда, цветето, усмивката на детето, пролетните угари и есенните синори на нивите, друг път, понесен върху крилете на спомена, носталгията, връщането към романтичното детство. Внушенията са ненатрапчиви, дискретни, дори когато авторът е задавен от гняв или душата му изпитва страх, ужас и разочарование. Венцеслав Кисьов много се интересува от различния контекст, в който една и съща дума получава понякога противоположни значения и тълкувания.
    Думите на поета като че ли са разпилени небрежно в пастелния здрач. Често пъти стихът се изгражда от мисли, които изтляват в мистичен дим. Очевидно така нашият автор отразява жестоката екзистенциална драма на съществуването на обикновения човек - дилемата мъчително, но достойно оцеляване или подло и спокойно живуркане; горд полет на духа и безстрашно отстояване на нравствени позиции или пошъл конформизъм и загуба на всякакви идеали. Често пъти, изправен нощем пред белия лист, поетът долавя как:

Пропилян е този ден,
а листът се зъби празен
и надига се във мен,
и задавя ме омраза.

Господи, така боли
ненаписаното слово,
а не зная сам дали
ще напиша нещо ново.


Вместо скепсис - светло съзерцание


    И внезапно нотките на скепсис и отчаяние отстъпват на светлото лирическо съзерцание. Поетът наблюдава как снегът се стича в пролетните капчуци и като дете с неизкушено невинно съзнание той се радва на малката поднебесна капка, в която иска да открие цялата безкрайност на морето. В книгата доминира противопоставянето на полюсни състояния. Миговете на умиротворение са белязани от светли тоналности, тишина, съзерцание и притоми. А изблиците на напрежение и драматизъм носят страдание, страх, мрак, катранени нюанси. Самотата измъчва нашия поет не само като индивидуално състояние, лични несполуки и катастрофи, но и като антитеза на непреодолимата човешка жажда за съпричастие, изконното състояние на заедност. Затова и чувствителната душа на поета, която е тъй крехка и лесно ранима, постоянно търси брод към миналото. В едно от  програмните за книгата стихотворения поетът заявява:

Светът със думи кухи е оплетен
и ни покриват те с неясни мрежи.
О, хора, опомнете се и спрете
излишните и пагубни брътвежи.

Денят е кратък и животът - също.
Да помълчим със своята тревога
и нека бавно в нас да се завръща
мълчание с усмивката на Бога.


На омразата - с любов!

 
    Единствената преграда пред увълчването, пред нарастващата в съвременното общество агресия, пред неотразимото набъбване на злобата и омразата, според автора,са смълчаните думи, в които е концентрирана човешката надежда, вяра, благородство, любов, добросърдечие и всеопрощение.
    Думите, според автора, имат чудната способност да създават нови светове, да откриват нови пространства и да превръщат човека в действително съсредоточие и център на вселената. Венцеслав Кисьов вярва в това почти вълшебно свойство на заредените с вътрешна светлина и доброта думи.   


Венцислав Кисьов


В ролята на младия Маркс, 1981 г.


 

Драстичен воден режим в Плевен

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 210

Откриха 463 флакона райски газ в дискотеки в София

автор:Дума

visibility 417

/ брой: 210

Деца изпаднали в абстиненция след забраната за телефони в училище

автор:Дума

visibility 500

/ брой: 210

Работодатели оспорват в съда по-високата минимална заплата

автор:Дума

visibility 515

/ брой: 210

Подписват договор за новите реактори в АЕЦ "Козлодуй"

автор:Дума

visibility 505

/ брой: 210

ВМЗ-Сопот с нов стар директор

автор:Дума

visibility 484

/ брой: 210

Предлагат данък върху новите дрехи

автор:Дума

visibility 533

/ брой: 210

Скопие окончателно се ангажира с Коридор 8

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 210

Албанският премиер разгневи Гърция

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 210

Заплашиха съдийка за промигрантско решение

автор:Дума

visibility 460

/ брой: 210

Накратко

автор:Дума

visibility 469

/ брой: 210

Чорбаджийски неволи

автор:Аида Паникян

visibility 462

/ брой: 210

Забрави ли ЕС кой е Б.Б.

автор:Юри Михалков

visibility 483

/ брой: 210

Лицемерие в нещастието

автор:Таня Глухчева

visibility 444

/ брой: 210

Бананова република

visibility 394

/ брой: 210

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ