Турция в "стратегическата дупка на Давутоглу"
Анкара е тласкана към геополитическа преориентация, но все още не я е предприела
/ брой: 163
Ако не беше срещата Путин-Меркел или сватбата на външния министър на Австрия, посетена частно от руския президент, Ердоган щеше да е лидерът, на когото световните медии отделят най-голямо място. Кризата в отношенията между Анкара и Вашингтон достигна до размери, при които президентът Тръмп определи като "Турция показва, че не е добър приятел". В Асошиейтед прес пишат, че "в центъра на турската валутна криза и враждата със САЩ стои Ердоган", но все пак бързат да подчертаят, че "той е също така прагматичен човек, който отчаяно се нуждае от изход в безизходицата, която застрашава прекомерно големите му амбиции за процъфтяващата някога турска икономика".
Повечето западни икономисти не само споделят това становище, но са убедени, че виновникът за срива на турската лира и пазара в Турция е самият президент.
Като "идеологизиран тиранин" той е загубил
чувството за реалност и "демонтира делото на живота си" чрез пряко управление на централната банка и не позволява тя да вдигне лихвите, за да спре растежа на инфлацията до неконтролируеми размери. Тази "специфична рецепта за борба с инфлацията" не е ясно дали е поредният хитър ход на Ердоган, за да демонстрира отново "изкуствен висок растеж на БВП" с цел да има коз пред избирателите си или ще доведе отново до "опасно прегряване на икономиката". Онази икономика, която повече от 15 години отчиташе ръст в размери над 7-8% на БВП, но без да акцентира върху факта, че в дъното на тези успехи бе натрупването на висока задлъжнялост в чужда валута, т.е. използването на чужди инвестиции и кредити при ниски лихви. Известно е, че "лесният начин да се напомпа икономиката", както пишат в "Ню Йорк таймс", е строителството и влагане в инфраструктура, което управляващите в Турция и лично Ердоган използваха умело за изграждане на печеливш имидж. Днес дълговете в чуждестранна валута на частните компании в Турция са достигнали до над $220 млрд. На Запад са убедени, че при съществуващата на този етап икономическа ситуация в страната, когато лирата продължава да се срива, няма друг ход освен молба за подкрепа от страна на МВФ. Защото кредитите вече са с високи лихви, а инвестиции се насочват към САЩ, а не към други страни, от което страда не само Турция. Но в МВФ главно действащо
лице са САЩ, обявени ни повече, ни по-малко за враг
В Анкара са убедени, че икономическите проблеми на държавата идват отвън и "САЩ не знаят, не виждат кои са истинските им приятели", казва Мевлют Чавушоолу, външен министър. Допълва, че "САЩ трябва да разберат, че тези неща не стават като в уестърни и ние не участваме в каубойски филми". Безгранична е внушаваната (независимо кой управлява) от векове турска гордост или чувство за величие и затова "две велики държави трябва да могат да се уважават една друга", твърди Чавушоолу. Той смята, че "съществуващите противоречия със САЩ могат да бъдат лесно решени, но не при сегашния американски подход".
Дали обаче е така? Вашингтон иска не само незабавно освобождаване на обвинения в съпричастност към опита за преврат в Турция (юли 2016 г.) американски пастор Андрю Брънсън, но и Турция да се присъедини към санкциите срещу Иран, да се откаже от закупуването на руските ракети С-400, да признае Ерусалим за столица на Израел, да се откаже от искането САЩ да екстрадират проповедника Фетуллах Гюлен, обвинен за организатор на опита за преврат и даже да се оттегли от търсене на газ около Кипър.
Турция обръща поглед към Москва, Техеран или Пекин и това е повече от глътка въздух, както и обещаните от Катар 15 млрд. долара за директни инвестиции в страната на Ердоган. В същата посока е и подписаното споразумение за размяна на валута между централните банки на Катар и Турция. Емирът на Катар няма как да забрави подкрепата, която получи от Анкара, когато Саудитска Арабия и 6 емирства от Персийския залив наложиха блокада над страната, заради обвиненията, че подкрепял тероризма заради контакти с Иран.
Анкара смята, че "Европа не подкрепя сегашната американска политика" и зачестилите телефонни разговори на Ердоган с Меркел или Макрон са доказателство, че "сложните отношения с ЕС" във връзка с мигрантската криза са оставени на заден план. Сега вече, в условията на задъхваща се икономика и натиск от страна на САЩ, в редица турски медии се анализират събития, които се оценяват като грешки на Турция,
направени в услуга на Вашингтон
относно, например, Сирия. Прави се изводът, че "Турция падна в стратегическата дупка на Давутоглу", който успял да убеди Ердоган, че "Асад ще падне за няколко месеца" и това е причината да се позволи всички терористи да преминават през Турция на път за Сирия, да се обучават или лекуват на турска територия и да създадат имидж на страната като покровител на "Ислямска държава" (ИД). Докато всъщност САЩ са били тези, които чрез ИД са целели "сваляне режима на БААС, разделяне на Сирия и изграждане на държава на ПКК на изток от Ефрат". След победата над ИД Турция "няма право на нови грешки" и дори се препоръчват "по-бързи връзки с Дамаск, които ще ускорят процеса".
На фона на кризата в отношенията с Вашингтон и все по-честото посочване на Русия като алтернативен съюзник на Анкара и събитията в Сирия се явяват като допълнителен стимул за промяна на геополитическата ориентация на Анкара.
Въпросът е дали този процес е стратегически или ход за изход от ситуация. Дали за турската политика Русия наистина е алтернатива на Запада? Дали развиващите се връзки с Москва са причина за противоречията с Вашингтон или Ердоган ги използва като коз, за да реши проблемите си със старите западни съюзници?
Това са въпроси, които през последните дни вълнуват повечето турски наблюдатели и експерти. В Анкара се засилват убежденията, че в основата на проблемите е водената от Турция независима външна политика, която е в унисон с интересите на страната. Съвсем по турски се смята, че "засилваща се Турция" е трън в очите на Белия дом. Близкото сътрудничество с Русия е също основание за "санкции" - тоест за натиск върху Турция. Решението за закупуване на руските С-400, съгласуваните с Москва операции в Сирия, които гарантират сигурността на Анкара, са несъмнено "нещата, които безпокоят САЩ и са причина за растеж на кризата". Именно за да накарат Турция да изостави тази своя политика, Вашингтон "не се сдържа и използва всички козове, включително ембаргото", казват в Анкара. Разбира се, че САЩ прилагат същата политика и към други страни, най-вече Русия. Засилваща се Русия и водената от нея независима външна политика, която е в ущърб на американските стратегии и носи загуби на интересите на САЩ по света, включително в Близкия изток, е в дъното на политиката на Белия дом. И преди Тръмп.
Всъщност Крим и пастор Брънсън са само поводи, казва проф. Синан в свой анализ за отношенията Турция-САЩ. Според него "ембаргото, което използват САЩ, е само средство, за да се провежда стратегическата политика, която те искат". Изводът е, че това средство може да е полезно за дадена външна политика, но спрямо "силни държави като Русия, Турция или Иран е неефективно". Не само в Турция смятат, че "развалянето на отношенията между Турция и САЩ" дава на Русия възможност за нови пазари за оръжие. Тези пазари са обект на остра безкомпромисна война между Москва и Вашингтон. Продажбите на С-400 не само дразнят САЩ. Те са в основата и на твърдите им реакции. Москва в случая "печели" и във връзка с регионалната политика на Турция. Защото винаги е била с убеждението, че външната политика на Анкара в Близкия изток, включително Сирия, е диктувана от САЩ. И "САЩ използват Турция да осъществява политика в задния двор на Русия".
Днес ситуацията явно е променена. В Сирия Москва и Анкара често съгласуват действия и то при съществен принос и от Иран. Разбира се, че остават въпросителни и Кремъл е наясно с тях. Докато Русия не само стои зад Асад в Дамаск, но съдейства той да установи контрол върху колкото се може повече сирийска територия, то Турция самостоятелно установява контрол върху части от Сирия. Смята ги за зони за сигурност и за прочистени от сирийски кюрди, които не само воюват срещу ИД, но и действат за свое независимо държавно образувание. При усложнените отношения на Турция със САЩ
Русия засилва ролята си в отношенията с Анкара
особено във връзка със Сирия. И укрепва сътрудничеството между Москва и Анкара, включително военното.
В същото време някои турски анализатори виждат съвпадение във водените политики на Москва и Вашингтон. И двете "не са невинни". Съществуват и съмненията, че Москва не е и няма за забрави случая със сваления руски СУ-24 на турско-сирийската граница. Затова се твърди, че напрежението между САЩ и Турция е в полза на Русия и тя няма как да не се възползва от това. Достатъчно е да се проследят хвалбите в руската преса във връзка с Турция, казват в Анкара. Затова препоръчват не само "Турция да стои изправена пред исканията на САЩ", но и да не прекъсва връзките с тях. Изобщо да не поставя въпрос за излизане от НАТО. Да продължи преговорите за членство в ЕС независимо, че няма изгледи да се присъедини към Съюза. Или с други думи "Москва не е алтернатива на Запада". Няма съмнение, че Кремъл е наясно с тази теза.