Близък изток
Сочи като пътеводна звезда за Сирия
"Астанският формат" набеляза мерки и действия за регулирането на конфликта в арабската държава
/ брой: 33
Руският президент Владимир Путин, турският Реджеп Ердоган и иранският Хасан Рохани се срещнаха за пръв път тази година и за четвърти път от началото на Астанския процес по регулирането на конфликта в Сирия. Според Путин президентите "със съвместни усилия се стараят да се завърне нормалният живот в Сирия" и срещите им могат да дадат нов импулс за политическо решение за страната след 7-годишна война. Той държеше да подчертае, че "имаме общо мнение за единството на Сирия и за осигуряване на териториалната цялост на страната". Твърд е в позицията, че "няма да приемем наличието на терористи в Идлиб, но трябва да се действа за намаляване на напрежението там". Предупреждението пък към Турция, че няма право да създава "зона за сигурност в Сирия, без да получи съгласие от правителството на Асад", е ясно послание към Ердоган независимо, че това може да е нажежило преговорите. Пред камерите обаче не личеше. Според някои турски наблюдатели Москва не се е поколебала да направи намек, че
се изчерпва търпението й към Анкара
относно демилитаризирането на провинция Идлиб. Едва ли Русия ще приеме да се съхрани "този терористичен анклав" в Северна Сирия, който по излезли наяве данни се контролира в 90% от терористичната групировка "Ан Нусра" и някои предвиждали "да бъде поставен като част от бъдещия политически процес в Сирия. "Никаква договорка не може да лансира съществуването до безкрай на това терористично гнездо на територията на Сирия", смята Сергей Лавров. Явно се очакват практически действия. По въпроса за изграждането на конституционен комитет Путин съобщи, че "списъкът на конституционния комитет е почти готов". Според него "бъдещето на Сирия трябва да се определя от сирийците и това няма алтернатива". Откроява, че "напредването на процеса за намиране на политическо решение за Сирия ще допринесе за нормализиране на отношенията с арабските страни".
Иранският президент Рохани е съгласен, че сирийците сами трябва да определят бъдещето си и с всички терористи трябва да се води борба. За него е важно Сирия да се освободи от чужда намеса и терористични заплахи, но конкретиката по темата остава "зад кадър". Техеран подкрепи постигнатото от Путин и Ердоган през септември м.г. споразумение за Идлиб, но сега настоява за предприемане на стъпки в Хама и Хумос. Явно има проблеми в района, явно това е сигнал към Анкара заради присъствието на турски войски там.
За Иран САЩ са окупатори в Сирия, защото присъствието им в страната не е следствие съгласие на Дамаск или решение на ООН. В Сочи Рохани каза, че сирийските кюрди са неделима част от сирийския народ и техните права задължително трябва да бъдат запазени. Той подчертава, че Иран разбира притесненията на Турция по този въпрос, но за преодоляване на проблема е наложително сътрудничество със законното правителство в Дамаск. А за основа може да се ползва Договорът от Адана от 1998 г., когато Турция и Сирия бяха приятелски страни. Този договор припомни и Путин при срещата си в Москва с Ердоган през януари и настоя той да се възроди. Техеран е твърдо за "засилване на връзките между Турция и Сирия" и дори след срещата Рохани говореше, че "желаем братски отношения".
На свой ред Ердоган държеше да каже, че са обсъдени възможностите за постигане на траен мир в Сирия и наблегна на желанието да установи координация с Русия за изграждане на исканата зона за сигурност в Северна Сирия. Сън не го хваща заради прословутия кюрдски въпрос. Без значение дали иде реч за турски или сирийски кюрди.
Само да не изградят независимо държавно образование
В Сочи обаче главна тема за него бе Идлиб, "не желаем повече човешки жертви там", подчерта той. Потвърдил е "участие в съвместни действия за намаляване напрежението в Идлиб". Уточнил е обаче, че "като член на НАТО Турция смята решението за изтегляне на американските военни от Сирия като решение на Тръмп, но вижданията на приятелите, с които работим, не са същите". И е заявил, че следи ситуацията, но "не знаем какво ще стане". Обявеното, но все още нереализирано, изтегляне на САЩ от Сирия явно създава чувство на несигурност у Ердоган. Затова ту гледа на Запад, ту се договаря в рамките на процеса Астана. Но не се отказва от "зона за сигурност", с която цели да контролира и да отлага изтеглянето на турските сили от сирийска територия. Нещо, което Дамаск и съюзници няма как да преглътнат. В Сочи Ердоган твърди, че "желанието ни е да се запази териториалната цялост на Сирия и да не се оставя Идлиб като район за игра на терористи". Непреклонен е, че оттам трябва да се изтеглят както IPG и PYD (организациите на сирийските кюрди), така и "Ислямска държава" (ИД). Анкара няма да приеме създаването на "терористичен коридор" по границата със Сирия. За първи път на такова ниво каза: "обсъдихме бъдещето в рамките на споразумението между Турция и Сирия от Адана от 1998 г". Убеден е също, че "и трите страни, които сме гаранти за Сирия, изминахме сериозни разстояния". За него териториалната цялост на Сирия може да се постигне, само ако PYD, IPG, ПКК и ИД бъдат "изчистени" от Мамбидж и на изток от Ефрат.
Възниква въпрос къде да се изтеглят организациите на кюрдите? Изтече информация, че на проведени през януари срещи в Анталия между представители на разузнавателните служби на Турция и Сирия е постигнато съгласие организациите, включително ПКК, да бъдат изведени от региона и там отново да се постави сирийското знаме. Анкара е настояла изтеглянето да стане в посока Южна Сирия до границата с Ирак. В турската преса се твърди, че срещу това Анкара ще се откаже от политиката за сваляне на Асад и ще спре подкрепата за групировките, които воюват с Дамаск. За срещите на разузнавателните служби потвърди и Ердоган и то с думи като "няма да прекъсвате връзките даже и с враговете си". Турски коментатори казват, че в Анталия е договорено Турция да установи "точки за наблюдение" в няколко района на Северна Сирия и да участва в процеса за установяване на гражданско управление в региона, срещу което ще гарантира сигурност за Сирия там. Нещо, което не изтече като информация от Сочи. Но стана известно, че в отговор кюрдите във всички населени места в Рожава и по-специално в Ханеке са изкопали дълбоки по 2 м окопи и са ги заредили с взрив. Това е т.нар. линия за отбрана.
Нови срещи в същия състав между службите на Турция и Сирия имало и през февруари, което означава, че са съгласували позиции преди Сочи. Турция едва ли е забравила, че държавният секретар Помпео при визитата си в Кайро преди месец развя една карта на разделена Турция. В същото време при срещите на външния министър Мевлют Чавушоолу във Вашингтон той е настоял за формиране на съвместни сили, които да координират изтеглянето на американските военни от Сирия и се е
противопоставил на идеята за т.нар. "тампонна зона"
за терористи, в която организациите на сирийските кюрди ще бъдат съхранени.
Но този механизъм за координация в Северна Сирия дали е същият, който Анкара предлага и на Москва? От изявленията в Сочи не става ясно. Ясно е, че Ердоган няма доверие на никого, но се опасява да не бъде обявен за окупатор в Сирия и това да го изолира от другите арабски страни. Затова приема в Сочи да подкрепи решението в най-кратък срок да се завърши работата по обявяване на конституционния комитет за устройството на Сирия, но съобразен със забележките на ООН. Макар и да не знае какво ще се получи в крайна сметка. Не зависи само от него, а и от онези геополитически играчи, които редят картите в световния пасианс.