Широко затворени очи
/ брой: 202
За пореден път Саудитска Арабия влезе в световните заглавия с действия, които са твърде далеч от настоящия век. Зверското убийство на журналиста Джамал Хашоги обаче получи такава гласност, защото жертвата е работила за американски медии. А иначе списъкът е дълъг - пълно безправие за жените (е, позволиха им да карат кола - колко напредничаво!), смъртни присъди (при това изпълнени) за щяло и нещяло, спонсорство и идеологическа подкрепа за най-върлите джихадисти в Сирия и целия Близък изток, геноцид над един цял народ в Йемен и т.н.
Неизменно обаче всички, включително и родните ни управници, си затварят очите, че най-големият нарушител на човешките права в света не е Русия, Китай или Иран, а любимият съюзник на Запада - династията Сауд, която управлява в Рияд. Келепир има в тая работа, даже и ние се уредихме с някои оръжейни сделки. Вярно, че те много не кореспондират с прословутите евроатлантически ценности, но парите не миришат, нали?
Ето и сега Доналд Тръмп пак си намери оправдание - ако американците не продавали оръжие на саудитците, те щели да купуват от Москва и Пекин. А не може ли просто да се наложи едно оръжейно ембарго на явно самозабравилите се саудитски управници? През годините на враговете на Вашингтон бе налагано такова за доста по-малки провинения.
Да не говорим, че ако такова убийство се беше случило например в руско консулство, досега не само санкции щеше да има, а сигурно цялото НАТО щеше да се е изсипало на руската граница. За пореден път обаче ставаме свидетели на един основен принцип в днешната световна политика, артикулиран от бившия американски президент Франклин Рузвелт по адрес на никарагуанския диктатор Сомоса - "Може да е кучи син, но е наш кучи син". Явно това е достатъчно за селективната слепота на някои световни лидери.