Само един танц, а колко емоции

В страната на валса Австрия един танц вдигна такава шумотевица, че и трезвомислещите австрийци се объркаха в емоциите, които вече седмица не стихват заради реверанса или задължителното според етикета приклякване, което младоженката и външна министърка Карин Кнайсъл направи при танца си с гостуващия на сватбата й руски президент Владимир Путин.
Реакциите по цял свят с толкова обилни, но и противоречиви, че правителството на канцлера Курц

изобщо не бива да се притеснява

за интереса към страната му, който се получи в крайна сметка. Както каза коалиционният му партньор в правителството, лидерът на крайно дясната "Партия на свободата", Ханс-Кристиян Щрахе, "радвам се на отзвука по света, защото никога не е имало по-добра реклама на Австрия, точно по време на нейното председателство и страната може да се гордее със заслужения интерес към нея".
Дали поканата (казват устна) на Кнайсъл към Путин да удостои с присъствието си нейната сватба има нещо общо с политически подтекст? Дали става дума за геополитически стратегии или просто за едно признание към Австрия, че "играе много положителна роля не само в двустранните отношения, но и  в организирането на диалога между Русия и ЕС"?
Първата дипломатка на Австрия наистина е жена със самочувствие, доказана експертка във външната политика, сигурността, журналистиката и в преподавателската дейност сред специализирани институции. Тя е родена в Аман, където баща й е бил летец на йорданския крал. Кнайсъл говори шест езика, призната е като познавачка на Близкия изток, учила е зад Океана в престижни университети. За поста си е  предложена от "Партията на свободата" на Щрахе, но е приета с охота от канцлера Курц. Често се споменава, че преди време е напуснала по лично решение австрийското МВнР, защото не е била съгласна с практиката за партийни назначения, които не са имали нищо общо с професията на дипломат. Известно е и че си позволява да "хока" журналисти, защото й задават "нечестни въпроси". На 53 г тя се решава на брак с приятеля си, бизнесмена Волфганг Майлингер.
Едва ли е допускала какъв фурор ще предизвика поканата към Путин на 5 юни. "Ню Йорк таймс" писа, че "булката бе като мечта в традиционната си носия,

но Путин открадна шоуто"

Танцът на булката с него наистина взриви опозицията и част от австрийското общество. Дали обаче това е било основателно, след като младоженката е посещавала престижната виенска школа по танци "Елмайер" и отлично знае как се танцува и как по правило се прави реверанс в края на всеки танц. А и директорът на тази школа Томас Шефер Елмайер се наложи да обяснява в медиите, че "на всеки бал дамите задължително правят реверанс пред партньора си". Въпреки това реакциите стигнаха до кресчендо. Още повече, че г-н Елмайер, според австрийската преса, добавил между другото, че "не мога да си представя това да го направи Меркел". Ами няма как да го направи Меркел. Тя е лице на друга политика и стил. Някои в Германия вече твърдят, че става въпрос за минало. Ето защо твърденията, че "снимката с танца илюстрира добре как руският автократ кара да танцуват марионетките му" (на анализатора Роберт Мизик) някак не се връзват с добрия тон.

Опозицията в Австрия смята

че "Курц залага репутацията на страната като необвързана държава, защото е проличала дългата ръка на Москва" и настоява за оставката на Карин Кнайсъл. Мотивите са, че поканата към Путин била направена "през главата на австрийския държавен глава и правителството и то точно по време на председателството". Задава се въпрос от представители на социалдемократите от опозицията "дали по света ще възприемат Австрия като посредник, ако Путин и външният министър имат близки отношения?" В тази връзка има информации, че Карин Кнайсъл се познава с Путин от 18 години и първата им среща е била на форум в Словения през 2001 г., но не е известно министър Кнайсъл да е посещавала Москва, преди да заеме последния си пост.
Много емоции и шум по веригата, но няма съмнение, че става въпрос за "политически калкулации". Констатациите, че с тази сватба "Австрия се превръща в троянски кон на Русия" едва ли вършат работа. Известно е как руската дипломация, по-точно Путин, внимателно претеглят всяка дума и не бързат с реакции. В Сочи пред журналисти Путин каза, че "въпреки тържеството ние успяхме да поговорим както с външния министър, така и с канцлера Курц", а със съпруга й се сближихме, защото е "бивш спортист, практикуващ джудо и това винаги сближава хората". Това не е нищо друго освен сигнал, че

"отбиването" за час не е било никак случайно

Москва се нуждае от диалог с Европа, а Виена е доказала, че е майстор като "мост" в такава обстановка. Още повече, когато политиката на Австрия напоследък е в посока "преразглеждане на стратегията за отношенията с Русия" и "Австрия се отнася критично към санкциите срещу Москва".
В последните си изказвания Джон Болтън,  съветник по националната сигурност на US президента Доналд Тръмп, заяви, че "Русия... трескаво търси други, които да финансират следвоенното възстановяване на Сирия, което личи от трескавата им дипломатическа активност в Европа". Путин обсъди "хуманитарни дейности в Сирия" с канцлерката Ангела Меркел и финландския президент Саули Нийнистьо. Известно е също, че Турция вече месеци "възстановява инфраструктура и институции" в онази част от Сирия, в която има турски войски. Друг въпрос е с кого и кога е съгласувала подобни действия. Засега Турция се явява тактически партньор на Русия, изгражда пътища и строи и по границата си със Сирия, а това определено има нещо общо със стратегията й да попречи на всякакви промени в региона, които да са в полза на сирийските кюрди.
Дамаск вече посочи, че за възстановяването на Сирия ще са необходими около $400 млрд. Едва ли геополитиката ще позволи само една страна да участва в процесите, които предстоят в страната на Асад. И едва ли само една страна може да си позволи инвестиции в посочените размери, дори и това да е в собствен стратегически интерес. Джон Болтън е категоричен, че "Москва търси някой, който да поеме бремето на  възстановяване на Сирия, но не се знае дали ще успее".
Факт е, че Русия търси контакти  предимно със страни, които се отнасят с разбиране към нейната политика и опасенията й в сферата на сигурността, следят внимателно развоя на събития,

чертаещи наистина нов световен ред и нови взаимоотношения

Това са страни, които търсят и своето място на международната сцена, отстояващи собствени интереси. Ако внимателно се погледне в политиката на канцлера Себастиян Курц, приоритетите на Австрия в настоящото й председателство, ролята й в земите на бившата Австро-Унгарска империя, ползотворните връзки във всяко отношение с държавите от Вишеградската четворка, нормално е да се предположи, че Виена няма да изневери на старото си правило да бъде посредник между Изтока и Запада, когато "му дойде времето". 
Оказва се на практика, че  дори една сватба може да послужи като декор, за да се разменят мнения, да се направят предложения или да се информира за теми на предстоящите разговори с "големия в ЕС" - Берлин. Особено, ако има разминавания по темите между Виена и Берлин, например за мигрантите. Голяма част от тях са от Сирия, а при възстановяването на страната има шанс те да се върнат и да отпадне част от бежанския натиск над Европа. Дали е точно така и дали ще се получи? Дали ще се ангажира ЕС, чийто председател е Австрия? Дали ще поеме ангажимент за инвестиции в Сирия? Явно на сватбата отговори не са давани.
А коментарите се въртят около защо руската телевизия RT е имала предимство да предава директно поздравленията на Путин към младоженците, кой е платил за охраната на високите гости и онзи реверанс на външния министър, който олицетворявал "коленичене пред Путин". А има по-съществени въпроси, които чакат отговор. Например дали Путин е целял да покаже, че не е изолиран и е очакван гост на Запад, че е искал да подкрепи "Партията на свободата", която е във връзка с неговата "Единна Русия". Защо австрийският президент Александър Ван дер Белен (от Зелените) не е бил поканен, но сред гостите е бил генералният секретар на ОПЕК Лихамад Баркиндо? Защо Кремъл реши да прилага нова тактика в дипломацията и демонстрира политика с човешко лице, въздействие в необичайна ситуация и подаръци, които издават топлота (тулски самовар) с подчертаване на "изключителното гостоприемство на австрийците"?
Наистина предстои да чуем и видим много отговори.


Кнайсъл: Пръв се поклони Путин, след това и аз

Карин Кнайсъл отхвърли критиката срещу нея заради поклона (книксена) пред Путин по време на танца. "Руският президент се поклони преди това и аз отвърнах с книксен. Тези, които ме познават, знаят, че аз не се подчинявам никому", изтъкна тя пред радио O1-"Morgenjournal". По думите й някои коментатори неоснователно видяха в поклона "акт на подчинение".