От Банън, та до Орбан

И докато Брюксел в лицето на дългогодишните си лидери все още се чуди как да се нагоди към т.нар. туитър политика на Тръмп, как да реагира на привидната хаотичност на изявите и действията му, на европейска сцена се появи неговият гуру на предизборната му кампания Стив Банън. Независимо от ореола му на вече бивш сътрудник на американския президент, изгонен, както казват, от Белия дом с "освен работата, Банън си е загубил и ума" (Тръмп в туитър), този т.нар. идеолог на американските "алтернативни десни" създава поредната суматоха сред традиционните партии в Европа и повечето им лидери в Евросъюза. През последните години в западната преса се появиха повсеместни твърдения, че политиката на Кремъл в лицето на Путин към ЕС е насочена в посока разбиване и това минава чрез подкрепа на "дясно популистките партии", нароили се от Франция ("Национален фронт" на Льо Пен), през Германия ("Алтернатива за Германия"), Холандия ("Фламандски интерес"), Австрия (Партия на свободата), Великобритания (Партия на независимостта на Найджъл Фараж), Швеция (шведски демократи) и Италия ("Италианската лига" на Матео Салвини). В същото време Стив Банън обяви на висок глас, че създава фонд "Движение" с цел обединение на европейските крайно десни с централен офис в Брюксел. Обвиненията, че Москва финансира открито европейските ултрадесни сега изглеждат най-малкото надценени, когато Банън не само обикаля от година Европа, не само споделя планове да "научи на избирателна технология и да спечели 1/3 от гласовете на европейските избиратели за крайно десните популистки партии на изборите за европейски парламент през май 2019 г.", но и казват, че е в дъното на издигането на Матео Салвини на властови позиции в Италия. Явно има основание да твърди, че "щом проработи в Италия, ще проработи навсякъде" и така "Италианска лига" ще се разрасне до "Лига на лигите" в Европа, т.е. ще бъде модел за подражание. Ролята и влиянието на Москва сред тези алтернативни на статуквото партии в ЕС, както се твърдеше, ще се заеме от САЩ чрез Стив Банън? "Америка на първо място", което на практика е отказ от познатия през последните десетилетия глобализъм, ще се превърне в целенасочена политика на едноличен хегемон в световен мащаб, което изисква елиминиране на конкуренти като ЕС, Русия и Китай? И минава през съдействие за издигане на новите европейски движения и партии, които да контролират и в бъдеще политиките на Брюксел?
Въпросите на този етап нямат отговор, но е повече от ясно, че поне у нас няма разбиране за характера на настъпващите промени и т.нар. трансформации в световния ред. Иначе нямаше да се следват сляпо политики (по познати причини), които е видно, че принадлежат към миналото.  Борбата на световния ринг между геополитическите играчи се разпалва. САЩ наистина акумулират политически, търговски и финансови ресурси, които сеят нестабилност и недоразумения между партньори, съюзници, конкуренти, врагове. Редица експерти са категорични, че това е отглас от "смъртна хватка между федералния резерв и индустриалния капитал" в страната на Тръмп. Именно той е лицето на онази "стара политика", която с познати средства се стреми да "пресуши блатото във Вашингтон", т.е. да промени статуквото на господствалите десетилетия либерали/глобалисти и да възроди индустриална Америка. Спор няма, че това е повече от тенденция, но дали ще е успешна предстои да се наблюдава. В тази връзка въпросът дали гастролиращият из Европа Стив Банън има нещо общо с различната стратегия за САЩ и света, включително ЕС, на подкрепящите Тръмп кръгове във Вашингтон или е "продукт на транснационалните елити, опоненти на Тръмп", е съществен. Известно е, че задкулисните игри стават достояние на мислещите общества впоследствие. Москва, естествено, реагира без емоции по отношение на амбициите на Стив Банън, изразени с неговото "ултрадесният популистки национализъм - ето какво скоро ще управлява Европа", което се допълва с "масовите движения вече са готови и чакат някой да активира техния потенциал". Дали това "ще стане мигновено - веднага щом натиснем копчето", не е сигурно, но машината на технологиите за манипулация на общественото мнение е задействана. А как биха реагирали европейските избиратели на думи като "бих предпочел да царствам в ада, отколкото да служа в рая" и дали това може да ги мобилизира, няма също отговор. Или по-скоро той е отрицателен.
В Русия обаче повечето медийни реакции са в стил, че "в днешния многостранен свят такива примитивни паралели водят единствено до илюзии и грешки". Паралелите са по линията "врагът на моя враг е мой приятел", което в случая се асоциира с факта, че Банън се "позиционира като противник на Сорос", който нанася отдавна вреди на Кремъл, но значи ли това, че Банън е приятел на Русия? Поне по този въпрос има категоричен отговор. И той е в стил "Москва не вярва на сълзи".
Има виждане, че във Вашингтон се готви "номер на старата и славна Европа", към който няма как президентът да не е в течение. Ако мине номерът. А той включва построяване на трансатлантически алианс от широк фронт на крайно десните в Европа, т.е. освен крайно десните партии (някои влезли чрез коалиции в управлението на страни като Италия и Австрия), така и националисти, неофашисти, неонацисти, шовинисти, антисемити и всички онези заразени с омраза към мюсюлманите заради терора и мигрантските потоци и т.н. Един вид всички, които са срещу статуквото в Брюксел, нанесло поражения и върху благополучието на средната класа. Няма да е трудно за въздействие, стига да не се преиграва. А точно при Стив Банън емоциите надделяват, както и известната американска надменност спрямо всички, които не принадлежат към "обетованата земя", открита от Колумб. Да се обявиш за защитник на християнските ценности, традиционното семейство, западната идентичност и национализма и за рестрикции спрямо мигрантите не е много далеч от политики на Москва, която от години действа за укрепване именно на семейството, православието, националните каузи и вяра в историческото наследство. Това може и да те прави близък с политики на Виктор Орбан в Унгария, но едва ли може да се говори за симпатии или партньорство. Въпреки съвпадения в критики към виждания на канцлера Меркел или позиции на президента Макрон с неговите идеи за реформи в Брюксел.
В Европа не е лесно да обявиш някой за враг, дори и това да е Китай, Русия или Иран. На континента, не само в Брюксел, предпочитат да говорят за партньорство и конкуренция. Може би, защото всички световни войни са се водили само в Европа, а САЩ винаги отстрани са помагали, насърчавали, снабдявали, което не е пречело винаги да са на преговорните маси, известни с нарицателното Ялта. Казват, че в Европа сега се питат "Този Банън да не е Распутин-а на Тръмп?" (в. "Гардиън"), защото все още не са избистрени политики и "кръстосват саби" във връзка с т.нар. търговски войни и доставки на втечнен американски газ вместо по-евтиния руски за европейската промишленост и битовите нужди. Всъщност има резон въпросът кой инвестира в агитационната политика на Банън и дали това не е само мит за отклоняване на внимание? Като прави "Движение" дали целта не е да се замести дискредитираният Сорос с неговата намеса във вътрешни дела чрез спонсорирани НПО-та в повечето източноевропейски страни? Дългосрочен проект ли е това или само за европейските избори през 2019-а?
И в двата случая се работи с тинк-танкове и се заобикалят традиционните медии, като се действа чрез социални мрежи и се подкрепят организации, които традиционните европейски партии приемат "на нож", както вече се каза. Ако някои изказвания на Банън се радват на разбиране от Борис Джонсън в Лондон (вече са имали среща), лейбъристите на Корбин реагират с гневни слова на лансираните от него идеи, въпреки съвпадения на виждания за либерализма и "диктата на Брюксел". Ако Банън, наричан от някои ксенофоб и расист, а той повтаря, че "историята е на наша страна", как да се открои Орбан, когато го включват в орбитата на лансираните идеи на този глашатай на "глобалните последствия от въстанието на популистите" (лекция в Цюрих)?
Кризите в ЕС, свързани с миграцията, "Брекзит", с идентичността и т.н. безспорно водят до извод за "постепенно разрушаване и упадък", каквито мнения се появяват все по-често в редица световни медии. Противоречия се изострят, разделение по линия изток/запад, север/юг, стари/нови членки, център/периферия не е илюзия, а ориентацията в ситуация Тръмп/Путин или Тръмп/Сидзипин е толкова сложна, че граничи с мираж. На този фон своя роля има Вишеградската четворка, която от силно критикувана в Брюксел вече преминава в стадий на наченки за вслушване в политиките и идеите й. Особено след заявената политика на Виена да се завърне "като значим играч в централноевропейското пространство и на европейската арена", което бе обявено от канцлера Себастиян Курц при започване на председателството на Австрия. Вишеградската четворка и Виена са единни в недоволството си от водената от Брюксел, под егидата на Германия, миграционна политика, но това е само допълнение към факта, че вишеградци се оказаха "най-консолидираните страни в региона". Техните политики за промяна на модела за управление в държавата и контрол върху държавните дела и институции най-ярко се открояват в Унгария на Орбан и в Полша на Качински. Защитата на националните интереси е на първо място, а това изисква и активна външна политика, която не си поставя за цел разрушаване на ЕС, а само да получи разбиране за вътрешнополитическите цели и национални ценности, които обединяват собственото общество. Вишеградци не крият, че следят внимателно геополитическите ветрове и явно добре се подготвят за предстоящите промени, особено ако те са неблагоприятни за собствените интереси. Затова и Орбан симпатизира на Тръмп, защото го смята за близък по идеи като собствената страна на първо място. Той не къса връзки с Путин само защото Вашингтон или Брюксел настояват и разчита на китайските си контакти, за да даде нов тласък на икономическия растеж на Унгария. Сорос не само не е желан в Будапеща, той е изгонен оттам, независимо от унгарските си корени. Украйна е на прицел от Унгария, защото не се отнася по европейски, т.е. цивилизовано с унгарското малцинство на своя територия. Тук нямат значение подкрепата на Вашингтон за Киев и предоставянето на нови 250 млн. за въоръжение на Украйна. Военната промишленост на САЩ трябва да работи, нали? И президентът Тръмп е поел такива ангажименти още в предизборната си кампания. В Трансилвания, регион в Румъния, Орбан всяка година произнася речи в различни селища с преобладаващо унгарско население и не пропуска да подчертае, че грижата на Будапеща за тях е негов приоритет, че той безотказно ще защитава християнските ценности и идентичността на Европа, че ще работи за обединено унгарско Отечество без мигранти, които размиват етнорелигиозната картина на страната, ще даде всичко от себе си за просперитет на унгарците, коренното население на страната, и няма да позволи чужда намеса с нечистоплътни цели в политиките на унгарското правителство. С подобни речи неговата партия "Фидес" печели трети мандат и никой не може да отрече, че получаваната масова подкрепа от страна на съгражданите на Орбан е напълно заслужена. Статистическите данни за унгарската икономика го доказват, както и фактът, че от години унгарците ходят с вдигнато чело по цял свят. Критиките към Брюксел за миграцията не замъгляват погледа на Орбан до степен на самозабравяне. Напротив, издават грижа за бъдещето на Съюза, ако не се предприемат мерки за консолидация и стремеж за запазване на място в новото геополитическо подреждане. Това е политика на умение да се подава ръка и към Тръмп, и към Путин, и към Ердоган, и към Сидзипин и да се гласува съвместно в Брюксел, но винаги с мисъл каква е ползата за Унгария.
Така, че да се прикачва Орбан с нестандартната си политика към Стив Банън е най-малкото неуместно. Въпреки изявления в тази посока на самия Банън. Още повече, че никак не е ясно що за явление е този апологет на популизма, както вече го наричат. И дали изобщо е явление или поредната доза натиск, за да се реализират намерения, които иначе не могат да се афишират.
Горката стара Европа! Ако не съумее да защити интереси и "най-прогресивния проект на човечеството", ако запокити в периферията на Брюксел малките източноевропейски държави, защото се надява така да се спаси, ако не открие жалоните в променящия се геополитически свят и не отсее кой е приятел, кой враг, кой партньор или конкурент, тя наистина е обречена. Поне като Съюз. С другото историята е наясно. За нас, както винаги, въпросите са повече от отговорите. Защото си живеем в собствен сос и чакаме някой друг да ни ги даде. Не като Орбан, нали?

1201-1
Бившият съветник на Тръмп Стив Банън реши да обединява десните популисти в Европа

1201-2
Европейците обаче не показаха особено гостоприемство към Банън

БГНЕС