Община се управлява с леви политики

Разговорът ми с кмета на столичния район "Изгрев" инж. Панайот Бончев започва от проблема с панелките. И от изявленията от последните дни, че на част от столичните "спални" им остават десет години живот. Има начин да се реши проблемът, споделя инж. Бончев. По линия на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) в район "Изгрев" вече са санирани и обновени два жилищни блока в "Дианабад". В края на м.г. била в ход и процедура за 16-етажен гигант в "Изток". Трима от общо 96 собственици обаче блокирали начинанието. Ако сме нормална държава, през 2012 г. всеки блок трябва да има обследване, което струва пари, и на тази база - поетапно да започне санирането, казва инж. Бончев. Отлагаме проблема във времето, допълва той.


- Г-н Бончев, до каква степен проблемите, свързани с "живота" на панелките, могат да бъдат решени от един районен кмет?
- Бил съм кмет тук през 1989-1990 г., но тогава бяхме община, имахме собствен бюджет и собствено предприятие - БКС, което извършваше ремонти и поддръжка, в т.ч. и на жилищния фонд. Сега този проблем се отлага във времето, а и административният капацитет на работещите в общинската администрация в София доста е занижен.
Сега е моментът да се направи цялостна програма по поддръжката и санирането на жилищния фонд. Време е да започне и т.нар. публично-частно партньорство - общината да предоставя терени, срещу които да получава обезщетение в жилища. А избраните след конкурс строителни фирми да могат да изграждат жилищен фонд не само на пазарни, а и на социални цени. Трябва СОС да заработи като планиращ орган - да подготви програми за всички направления и да започне поетапната им реализация. СО трябва да формира политиката. Част от нея са и жилищата.
- Липсата на визия, на политика проблем само на този общински съвет ли е?
- В София има дясно управление в последните 20 години. Т.нар. модел "Софиянски" и последователите му водят до задълбочаване на кризата. Проблемите се решават частично и не са предмет на дългосрочна стратегия. Отговорът, който обикновено се дава, че няма средства, за мен е неверен. Само за последните две години бюджетът на СО е нараснал с 300 млн. лв. - над 30% спрямо милиарда отпреди две години и половина. За тези 300 млн. в повече не получаваме нищо в повече.
В бюджета за т.г. на столицата няма заложено изграждането на нито една нова детска градина. Всички са започнати през 2009-2010 г. и довършването им ще продължи през т.г. Добра идея, някаква програма и затлачване. Липсата на средства е претекст. Ако попитате данъчните служби, ще установите, че за първото тримесечие на т.г. събраните данъци не са по-малко от същия период на м.г. Т.е. има възможност да се поддържа поне същото ниво. В район "Изгрев" през септември ще сме решили проблема с детските градини на 95% благодарение на свършената с помощта на СО работа.
В годините така и не намери решение сериозният въпрос, свързан с огромния ресурс, който можеше да бъде усвояван по линия на еврофондовете. Процесът бе стопиран от невъзможможността в тези програми да участват районите на София, Пловдив и Варна. Цели "градове" като "Люлин" и "Младост" не могат да спечелят пари за решаване на местни проблеми. Единствено Столичната община, като община, може да участва, и то в един проект. Какво се получава? Община с 5-6 хил. души население в България печели и усвоява 20 млн. лв. СО участва като цяло, но за всички райони в нея, само за един проект. Не е късно, дори и сега, това ограничение да бъде премахнато. Казвам дори и сега, защото новите районни кметове според изборния кодекс ще имат по-ограничени правомощия.
- Комфортно ли се чувства кмет на левицата в условията на 20-годишно и продължаващо дясно управление в София?
- Един столичен град, една община, едно кметство трябва да се управлява с леви политики. Общината е общност, трябва да решава проблемите на хората. Дясното управление - в столицата, в други големи градове, а и в държавата, се държи все едно не управлява общности и хора, а търговско дружество. Общината не може да бъде търговско дружество. Не може крайната цел на политиката на една общност да бъде печалбата. Тя има своите социални и други функции. И трябва да бъде в услуга на хората, които са избрали съответния кмет и общински съветник, независимо от неговия цвят.
Дори общинските предприятия не трябва да се ръководят единствено от принципите на търговските дружества. Да, не трябва да работят на загуба, а на печалба, но минимална, и тя да се реинвестира. Ето пример със "Софийска вода". Компанията извършва поддръжката на огромна услуга, но целта й като търговско дружество е да печели. И затова има затруднения при реализиране на обществената функция на това дружество, което, ако беше общинско, можеше да работи по друг начин.
Какво се получава в последните години? С радост посрещаме новината, че ще измият улици в София. Когато съществуваше БКС, имаше график дори и за малките улички в комплексите. През последните 3-4 години направихме детски площадки, но когато няма средства за поддържане, още на третия месец те са обречени. С решение на СОС от август м.г. на районите се прехвърли поддръжката на подлезите. Ремонтът започва едва сега, защото още тогава беше ясно, че пари ще има от 1 януари т.г. За охраната се водят преговори. Три дни поред със средства на район "Изгрев" подменяме осветителни тела на подлеза на "Ропотамо". През деня ремонтираме и подменяме, през нощта всичко се чупи. Защо да потъват парите и хората да казват, че нищо не правим? По-добре да не подменяме нищо, докато СО не реши въпроса с поддръжката и охраната на подлезите.
- Тази година е изборна. Какви според вас трябва да са критериите и механизмът, по които левицата да номинира своите кандидати за президент, кметове и общински съветници?
- Местните избори са до голяма степен по-важни от президентските. Демократичен и добър е подходът, с който се даде възможност да се потърсят подходящите личности за кандидати в организациите по места. Настоящите ни общински съветници в София имат достатъчно опит, биха получили отново подкрепа. Като цяло групата ни в СОС, може би защото е в опозиция, не може да прояви особена иницатива. Това би трябвало да бъде основна цел на новата ни група в СОС.
Социалистическата партия в София има достатъчно капацитет и подготвени кадри, които да номинира за общински съветници. За останалите общини, в зависимост от преценката и местния потенциал, не може и не трябва да се ограничаваме партийно в кандидатурите. В по-малките населени места хората познават всеки кандидат. Невинаги най-добрият е този с партиен билет. Той може да е симпатизант, неактивно обвързан, но ако професионално има подкрепата на хората, би могъл да свърши добра работа. И БСП би трябвало да подкрепи именно такива кандидати. Търсенето на широка коалиция на местно ниво е задължително.
Не трябва да премълчаваме възможността за безпринципност, която открива изборният кодекс. В София например за бъдещия общински съвет ще се избират не 61, а 49 съветници. Намаляването на бройката и политическите нагласи на избирателите към деня на изборите могат да предизвикат значително разпиляване на гласове. И в крайна сметка да се окаже, че няма политическа формация с абсолютно мнозинство. Тогава по предложение на бъдещия кмет какви районни кметове ще гласуват тези съветници? Има сериозна опасност от политически пазарлъци, при които още повече ще се смачка ролята на районния кмет.
- От какви кандидати се нуждае левицата?
- Ще се върна във времето и ще припомня някои обстоятелства около последните два избора за кмет на София и номинирането на кандидати от левицата. И в двата случая участвах в т.нар. къса листа - от 5 до 7 човека, по предложения на партийните организации за кандидати за кмет на София. Още първия път изразих категоричното си становище: кандидатът за кмет на София, това важи и за президент, трябва да бъде поне член на БСП, или тясно свързан с нея, от една страна, и от друга - кандидатурата да бъде обединяваща, а не разделяща. Нито Бриго Аспарухов, нито Татяна Дончева бяха обединяваща фигура. И видяхме резултата. Когато става въпрос за кмет, да не говорим за президент, цялата партия трябва да застане единно зад кандидатурата. Какво означава "човек на Станишев", "човек на Овчаров"? Ако БСП, нейните членове и симпатизанти, възприемат кандидатурите по този начин и се изхожда от подобни критерии, пак няма да спечелим.
Издигнатата от БСП кандидатура на Георги Кадиев за кмет на София засега среща сериозна подкрепа. Преценяваме качества, амбиция и възможности на човека да смени модела на управление на София и го подкрепяме. Ако разчитаме само на официалната членска маса, нямаме шанс да спечелим кметския вот в столицата. За победа в София са необходими минимум 300 хиляди гласа. Няма такава партийна маса, не само на БСП.
По подобен начин стои въпросът и с кандидата на БСП за президент. Не трябва да го обвързваме единствено с партийна принадлежност, но БСП трябва да се идентифицира чрез своя кандидат. Той трябва да е разпознаваем и да привлича не само социалистите. Трябва да е ясно и разбираемо, че защитава тази партия, интересите на нейните членове и симпатизанти. На предстоящите избори БСП трябва да издигне кандидати, които привличат и не разделят хората.
Ако успеем да запазим 104-те общини, в които спечелихме на предишните избори, и да реализираме там идеите за ляво управление, ако усвоим средства и създадем по-добри условия за живот на хората, може вече да заявим ясно желанието и готовността си да поемем отново управлението на държавата. Затова местните избори са особено важни за левицата и за лявата политика.