Георги Георгиев: Държавата продължава да товари общините

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ е пети мандат кмет на община "Тунджа", област Ямбол. Роден е на 1 октомври 1959 г. в с. Генерал Инзово, община "Тунджа". Историк по образование, възпитаник на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Женен, с две деца. Като кмет на община вече 19 години доказва на практика социалната политика на "БСП за България" в полза на хората.

Интервю на Ина МИХАЙЛОВА

- Г-н Георгиев, по молба на кмета на побратимения с община "Тунджа" украински град Болград във вашата община трябваше да бъдат настанени над 100 бесарабски българи и украинци. Къде са корените на тези отношения между двете общини?

- Община "Тунджа" е побратимена с Болград от 2009 г., но нашите отношения имат много по-дълбоки корени. В този край след Руско-турската война през 1828-1829 г. са се заселили много българи от Ямбол и околните села, дори градът е имал ямболска махала. Когато получихме молба за подкрепа от кмета на Болград Сергей Димитриев, реагирахме веднага. Общинският съвет гласува средства и с наш транспорт осигурихме хуманитарна помощ от храни и лекарства. По първоначалния списък трябваше да евакуираме 110 украинци, но от Болград потеглиха 56. Някои заминаха за други държави, други бяха настанени в община Стралджа, в Ямбол останаха 28 души, от тях 11 са деца, половината са под 2 години. Дори празнувахме първи рожден ден на едно от децата.

- От каква подкрепа се нуждае общината, за да се погрижи за хората, които бягат от войната? Има ли добра координация между отделните институции и какви проблеми срещате?

- Необходима е по-добра координация. Украинците са настанени в хотел, но при нужда им оказваме подкрепа за медицински прегледи и лекарства, защото им е трудно да се ориентират, да се справят сами, а повечето от тях нямат и средства. Те пристигнаха при нас на 8 март, едва наскоро се създаде координационен център в Ямбол за евакуирани от Украйна. Като община успяваме да им помогнем, но сами трудно биха се справили. Благодарим на всички дарители, които ни помагат със средства, памперси и храни за най-малките. 

- Милосърдието и състраданието са важни, но да обърнем поглед и към днешния ден на местните хора. Какви са проблемите, които имат те, и по какъв начин общината се справя в условията на инфлация, ръст в цените на горивата и електроенергията, поскъпване на хранителните стоки и пр.?

- Община "Тунджа" е създадена преди 35 години като обединение на 44 села, без голям административен център, който да поглъща основната част от финансовия ресурс. По територия тя е сред четирите най-големи общини в страната, което поражда и част от проблемите - имаме 130 км общинска пътна мрежа, 592 км улична мрежа, 646 км водопроводна мрежа и недостатъчен финансов ресурс за поддържането им. Нужен е по-работещ механизъм за финансиране на инфраструктурните проекти на общините. Проблем е и осигуряването на междуселищния транспорт, защото общината не е включена в наредбата за компенсация за намалените приходи и се налага със собствени средства да компенсира загуби на превозвачите, иначе има риск гражданите ни да останат без транспорт. 

Издръжката поскъпна рязко заради повишените цени на природния газ и електроенергията. Сметките за ток на общината, 44-те кметства и на второстепенните разпоредители са увеличени 2,5 пъти спрямо предходната година, а компенсациите са незначителни и намаляват всеки месец.

Община "Тунджа" предоставя безплатна храна на почти 10% от населението, което е към 25 000 души. Осигуряваме я в детските градини, които са без такса от 2015 г., в училищата, където всички ученици се хранят безплатно при целодневна организация на учебния процес, а над 800 възрастни и социално слаби получават безплатна храна по проекти за обществена трапезария и топъл обяд.

Отделно е осигурен капацитет за близо 600 души да ползват топла храна срещу минимални такси по линия на домашен патронаж или дневни центрове за възрастни. Непрекъснато растящите цени на хранителните продукти затрудняват изпълнителите на обществени поръчки и някои от тях сигнализират, че не могат да изпълняват договорите си. На този етап общината успява да покрива всички разходи, но това е за сметка на други дейности.

 - На територията на община "Тунджа" има десетки язовири. През годините у нас проблемите с тях и неяснотите около статута им бяха причина за сериозни кризи. Има ли потенциално опасни язовири в общината и какви мерки бяха предприети за тях?

- Община "Тунджа" притежава 77 язовира и според новата класификация 50 от тях са потенциално опасни от първа висока степен, 12 са от втора значителна степен, 7 са от трета ниска степен на потенциална опасност, 8 не подлежат на класификация. На потенциално опасните язовири два пъти в годината се извършват проверки и общината влага значителен собствен ресурс да ги поддържа в изправно техническо състояние. На три от язовирите пилотно се извършват сателитни наблюдения за ранно предупреждение от потенциални наводнения, този метод може да се приложи и при останалите.

Общината е предала и 27 язовира на държавата, но, за съжаление, почти нищо не се прави по тях и те не се поддържат в добро състояние.

- Липсата на водоподаване в същото време се очертава като един от най-сериозните проблеми в общината през летния сезон. Какво предприемате, за да го решите?

- Общината използва всяка възможност да търси европейско финансиране за реконструкция на водопроводната мрежа. Вече е изпълнен проект за над 5,6 млн. лв. за подобряване състоянието на водопроводите в три от големите тунджански села - Роза, Безмер и Ботево, по Програмата за развитие на селските райони. Със собствени приходи общината ремонтира водопроводи, най-вече когато предстои асфалтиране на улици или ремонтите са аварийни. През миналата година общинското звено по благоустрояване е отстранило над 220 аварии с общинска техника в помощ на държавното ВиК-дружество, за да не стоят жителите на общината без вода, особено през летните месеци. Необходимо е обаче да се намери друг подход за подновяване на водопроводната мрежа в малките населени места. 

- Какво показва равносметката за изминалата година в общината - в социален и финансов аспект, и какви са основните цели, които си поставяте с бюджета за 2022 г.?

- Изминалата 2021 г. беше една от най-успешните във финансово отношение за общината, успяхме да преизпълним с 20% собствените приходи, изпълнихме на 90% капиталовата програма и в началото на новата година завършихме изцяло всички обекти от нея. Преминахме в 2022 г. с преходен остатък от 3 259 795 лв. и, макар част от средствата да бяха целеви, той беше добра основа да посрещнем предизвикателствата през първото тримесечие без приет нов бюджет.

През тази година ще имаме най-високия бюджет в историята на общината, но предизвикателствата заради кризите и войната са толкова големи, че не можем да се зарадваме на добрите финансови параметри. През тази година разчитаме на по-високи собствени приходи от продажба на земя, която досега не ни е носила постъпления, и се надяваме да ги вложим в подобряването на уличната мрежа в селата, за което средствата никога не са достатъчни.

- Защо общините в България все нямат пари, а общинските бюджети трудно покриват местните разходи?

- Общините нямат достатъчно средства, защото дофинансират недостатъчния ръст на държавните стандарти от държавните дейности. Това намалява способностите на общината да провежда самостоятелни политики, а "подпомага" държавата в осъществяването на държавните.

Финансирането на местните дейности чрез изравнителната субсидия не отразява в пълна степен различията между общините. Нашата община има определен лимит от собствени приходи, които не могат да бъдат надскочени заради социална непоносимост. Необходими са реални стъпки към финансова децентрализация на общините и отпадане на много от ограничителните режими, свързани със законодателни разпоредби, които превръщат голяма част от средствата в целеви. 

- Какво може да се направи на по-високо, централно ниво, за да се случи най-сетне така дълго говорената децентрализация?

- За децентрализация се говори повече от 20 години, но в действителност върви обратният процес на непрекъсната централизация, и то независимо от това кое е българското правителство.

Държавата продължава да товари българските общини с все по-нови отговорности, без да ги обезпечава финансово. По над 300 закона и подзаконови нормативни актове общините имат задължения, които не са осигурени финансово. Как да говорим за децентрализация, като практически община "Тунджа" дофинансира всички държавни дейности?!

Затова през годините работим на принципа да си помогнем сами, защото не можем да разчитаме друг да ни решава проблемите. Всеки ден сме сред нашите съграждани и в най-голяма степен познаваме нуждите и исканията им и се стремим да ги удовлетворяваме.