Филип Аврамов: Ако ролята не ми пасва, не я приемам

Интервю на Стоян ПЕТРОВ*

- Започвам с въпроса какво те изкуши да играеш чичо Коледа?

- Причината винаги е една - като прочетеш един сценарий, да разбираш дали един филм ще го бъде или не. Когато го прочетох, си помислих, че би могло да се случи това да е филмът, който би докарал много зрители в България, пък и не само. Така че това беше основното условие - да е добър сценарият. Като го прочетох, беше разбираем.

Освен това той има и щастлив финал, което в български филми не е често явление, и така реших да поема ролята.

Със сигурност са го гледали над 45 хиляди души - при всички положения има гледаемост. Постарахме се да направим добра реклама, така че филмът се представя добре. Получавам обаждания, които са хвалебствени, но има други мнения, които са противоречиви. Мен това ме радва. Филмът се приема като много добър.

- В лентата "Като за последно" си партнираш с Мария Бакалова. Какъв партньор е тя? 

- По времето на снимките се оказа, че Мария трябва да отиде спешно на финален кастинг. Аз имах много малко снимки с Мария, фактически снимахме само два-три дни. Нормално момиче е. По-скоро сега виждам в нея някаква визуална промяна. По време на снимките беше доста дисциплинирана, въздържана и всеки си вършеше работата.

- Ти участвал ли си в международна лента изцяло?

- "Калабуш" - за мен е някаква изненада, че изобщо някой говори за него. Това е гръцко-кипърска продукция. Този филм, който трябваше да дойде в България, но не се случи. Във всички случаи това е интересен филм.

Имам други смесени продукции, но тази беше чисто чуждестранна. Снимахме я изцяло в Кипър. За други сега не мога да се сетя.

- Оптимист ли си за българското кино?

- Да, оптимист съм. Има много несъвършенства в системата, няма минимални актьорски ставки и всички тези безобразия трябва да приключат в скоро време.

Надявам се и да се приеме стратегията за култура, която да е минимум 12-годишна. Необходими са също и Закон за авторското право, както и Закон за меценатството и минимални правила, които да уредят актьорските ставки.

Мога да си позволя лукса да се срещам с политици, за да разговарям с тях какво биха предприели, кога биха го предприели, така че това е моят социален експеримент. Наскоро навлязох в интернет пространството, защото искам да намеря трибуна, от която да не ме спират или цензурират, и това е една от възможностите, която е лесно достижима. Важното е, че има някой, който има интерес към мнението ми, защото ме интересува човешкото в човека.

- Чувстваш ли се бунтар?

- Да! Моята борба не е започнала отпреди два месеца. Преди да навляза в социалните мрежи, водя битките за свободата на мнението от години.

- Случвало ли ти се е да не излезеш от роля някога?

- Не, аз не съм влизал в роля, за да не излизам от нея. Трудно е това нещо, необяснимо е, няма да лъжа хората. Ако една роля, която прочета, ми пасва и мога да я направя, не е проблем да снимам филма. Но ако не мога, си казвам - това няма да стане, това ще стане и така съм се научил през годините.

- Какво не би изиграл?

- Нещо, което не е хубаво. Нещо, което е съшито с бели конци, нещо, което няма да се разбере. Роля, която не е качествена, със сигурност няма да я изиграя.

- Би ли се пробвал като режисьор, примерно?

- Покрай социалните мрежи започнах да пиша и комедийно шоу, което се казва "Защото съм известен". Това е един стендъп, защото това е всичко, което ти се случва, когато си известен. Всичко, което може да ти се случи, защото си известен.

Подготвям още премиери. Предполагам, че в средата на март уважаемите зрители ще имат възможност да ги видят на живо в бара. Ще бъде нещо като кафе театър.

- Кое е най-хубавото нещо, което ти се случва, защото си известен?

- Много са, но това не го описвам в материала. Най-хубавото нещо, което ми се случва, е срещата ми с други цветни хора, а те не са малко. Които имат мнение... Тези редки срещи с тези "цветни хора"... Благодаря за което, защото, ако не бях известен, нямаше да се спираме по улиците и да си говорим какво ли не. Често се случва. Говоря за това в материала си, говоря за филми, говоря за телевизия, говоря за великата актьорска професия. Това е част от една цена, която трябва да се плати. Така че не само с ангажименти мога да се похваля, но и с познанства.

- Къде ти е по-приятно - сред публика, в театралната зала или пред камерата?

- Пак ще кажа: когато в това, в което участваш, има потенциал, има хумор, има всичко необходимо да се случи една пиеса или филм, или телевизия. Там, където го има това хубаво усещане за успех, там съм аз. И там се чувствам най-добре. Не правя разлика.

Предпочитам да правя кино, защото киното остава. Театърът е нещо имагинерно, което в един момент хората забравят, почти веднага след като са го гледали. Когато се правят филми, не е евтина работа. Ти да събереш екип от 30 души и да има само един актьор, значи сте 31. Няма как да избегнеш тази бройка. Ако избегнеш дори едно звено, работата започва да куца. Скъпо е да се прави такова нещо, изобщо изкуство.

- Защо не стана музикант или певец, а актьор?

- До голяма степен това не ми липсва, защото имам поне три спектакъла в момента, които покрай КОВИД-ситуацията рядко се играят. Но имам едно представление, което се казва "Бай рок", продължението на "Бог рок" с колегите, имам едно представление, което се казва "Опасен чар" с Милко Коларов - песни на Тодор Колев, имам и още едно представление с Милица Гладнишка, което се казва "Оскарите в музиката". Музиката е неизбежна част от моя живот. Мисля, че към края на месеца ще издадем едно парче на група "Джинджифил", а другия месец ще издадем още едно.

- Как се готвиш за роля?

- Предимно със сценарий и думички, които трябва да бъдат наизустени. Много съм внимателен кой какво прави на снимачната площадка, ако щеш и кой как се изявява, за да знам и аз какво да направя в реалния момент. При 12-часов работен ден на 12-ия час не се знае вече дали може да си подготвен или не. Имал съм случай, когато съм снимал 16 часа, 18 часа, но тогава вече възникват проблеми. Хората се изморяват и стават малко по-различни.

- Имаш ли любима роля?

- Тук пак ще се цитирам: любимата ми роля е бъдещата, а тези, които съм направил, знам защо съм ги направил и какъв успех имат. Но любимата ми е бъдещата, защото все още нищо не зная за нея.

- С коя роля те асоциират хората?

• Асоциират ме, като изляза на улицата, с образите ми от телевизионните сериали.

• 

- Коя твоя роля се доближава най-много до твоя характер?

- Може би "Голата истина за група "Жигули". Това е музикален филм, има реални записи на нашата група.

- Би ли участвал в мюзикъл?

- Имах предложение за оперета... Това е друг тип изкуство и не бих приел, но в мюзикъл бих участвал. Мисля, че съм имал поне пет. Въпросът е да имам време и да мога да го направя, така че да се играе минимум поне пет години. Защото тези представления, които приемам да играя, се играят поне пет години. Мога да дам поне пет примера. Най-големият рекорд беше с "Охранители" - 15 години, "Ритъмен блус", който се игра 14 години, "Канкун", който се игра 12 години. Като време и усилия ти коства много.

- В живота нищо не правим сами. Искаш ли да благодариш на някой специално?

- Искам да благодаря на всички, които са до мен, и на всички, които ще застанат до мен в бъдеще, и на всички... Искам да кажа нещо на онези, които смятат, че са сами: "Не сте сами!" Просто се огледайте за някой друг. Винаги ще го намерите, ако не - той ще ви намери.

ФИЛИП АВРАМОВ не е от най-разговорливите събеседници, защото не гори от охота да разказва за играта си в оскъдното си свободно време. Затова пък му е далеч по-интересно да обсъжда международното положение и българското политико-икономическо риалити. 

Роден е на 9 септември 1974 г. През 1997 г. завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Енчо Халачев. Първата му роля е още същата година в спектакъла "Шапката на клоуна". Следват филмите "Писмо до Америка", "Кецове", "Тилт", "Шивачки", "Раци", "Патриархат", "Кал", "Лагерът", "Kalabush", "Виолета, Жоро и аз" и много други... Категоричен е, че ще наруши творческата си хигиена, ако ангажиментите му станат повече от десет. Последният филм с негово участие е "Чичо Коледа".

* Водещ на предаванията "Легендите" и "Музикална история", БСТВ