Фабриката за илюзии на ГЕРБ затвори

    ЖИВКО ГЕОРГИЕВ е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор е по изследванията в ББСС "Галъп". Женен, с две деца.

- Г-н Георгиев, основателни ли са тенденциите, които се открояват в изследванията на общественото мнение в последно време - намаляващо доверие към ГЕРБ и предстоящи тежки дни за държавата и хората?
- Еднозначно се откроява тренд на намаляващо доверие към ГЕРБ, който се позабави през летните месеци. Но има достатъчно индикатори, които показват, че през зимата ще се засили. Надигащата се вълна протести е показателна. Протестите рядко са индикатор за доверие, те показват недоволство. Недоволство от неизпълнени обещания, от конкретни решения или липсата на такива. Правителството продължава да няма ясна визия какво следва да прави в нелеката ситуация, в каквато сме и ще продължаваме да бъдем.
- Какво толкова се промени за една година?
- Преди година силата на ГЕРБ се коренеше в народната хипотеза, че ако нещо е по силите и възможностите на ГЕРБ, това е справянето с двата крайни проблема на родния преход - престъпността и корупцията. Още тогава имаше известен резерв, че ГЕРБ ще бъдат достатъчно силни в другите сфери, където също има големи очаквания - здравеопазване, икономика, криза, доходи, данъчна политика, образование, наука и пр. Изследванията, които правим, показват, че тече силна икономизация на масовото съзнание. Ако преди година борбата срещу корупцията и престъпността бяха в челната петица на проблемите за хората, сега те са на по-заден план. Не защото е постигнато прекалено много, а защото други проблеми са по-важни - доходи, безработица, здравеопазване. А там ГЕРБ не показват способности.
- Когато става въпрос за престъпност и корупция, управляващите демонстрират капацитет, а когато на дневен ред излязат икономическите проблеми, те стават уязвими? Толкова ли значителен е напредъкът в борбата с престъпността?
- Сега борбата с престъпността е експонирана медийно по-добре, дори свръхпредставена. Що се отнася до ефикасност, ставам скептичен. Имаше време, в което бях склонен да съзирам някакви успехи, но всички действия, които бяха възприемани като старт на войната с организираната престъпност се препънаха в съдебната система. И то не защото съдебната система не участва в тази борба, а защото не се оказаха на професионално ниво нито полицията, нито прокуратурата. Осъдените се броят на пръсти и не са повече от преди.
- Но министърът на вътрешните работи е с най-високия рейтинг сред политиците в държавата?
- Засега. Очевидно медийната кампания оказва въздействие. Има високи, свръхочаквания, че по редица биографични причини тандемът Борисов-Цветанов е в състояние да нанесе удар върху организираната престъпност. Не се случва засега.
- Как ще се отразят на рейтинга на Цветанов последните скандали, свързани с него?
- Подобен тип скандали не се отразяват благотворно. Остава тежко съмнение в моралните основания на човек като Цветанов да бъде морален съдник, какъвто той често се опитва да бъде в медийното пространство. У нас факти като изнесените за Цветанов рядко намират отговор, който би свел до минимум щетите върху репутацията на конкретната личност.
- Имат ли полезен ход ГЕРБ и Цветанов?
- Истината и само истината. Зависи каква ще се окаже тя. Всяко шикалкавене, което оставя политически привкус на бягство от истината, се плаща с недоверие.
- Очаквате ли кардинални действия от тандема Борисов-Цветанов?
- Не. Никой не печели от раздялата, без значение какви са реалните взаимоотношения. Това са двете ключови фигури за ГЕРБ. Упражнението с изкупителната жертва се игра няколко пъти, макар и в други сфери на напрежение. Техниката на бушоните, на социалните отдушници, на изкупителните жертви рядко работи повече от месец. Наблюдавали сме го и при други правителства.
- Къде са скрити рисковете от сътресения в правителството, за които предупреди президентът тези дни?
- Рискове има. Не съм от тези, които знаят докъде може да стигне разплитането на повдигнатите въпроси около Цветанов. Не е ясно и дали единствено към него ще бъдат отправени подобни питания. Кабинетът навлиза в по-тежък период, в който освен обективни трудности все по-често ще се излага и на подобен род атаки, подозрения, съмнения. Той няма много опит да ги разсейва. И преди е имало атаки, но бяха в друг стадий от биографията на ГЕРБ и лидерите им. Тогава упреците не ги ловяха. В момента те са в зоната на ловимост. ГЕРБ нямаше да бъдат уязвими, ако не беше налице напрегнатият социален фон.
- Но той не е ли предизвикан от "моженето" на правителството?
- Най-вече от него! Наследството не беше леко, кризата не е лесна. А и темата за наследеното си отиде. Оттук нататък единственото интересно за широката публика наследство ще бъде наследството от действията на ГЕРБ. За него трябва да мислят!
- Не е ли странна ситуацията - високи проценти за някои от лицата на ГЕРБ, спадащо доверие към управляващата партия, нарастващо недоволство?
- Ситуацията само на пръв поглед е противоречива. Широката публика вече е наясно че има и кухи рейтинги, има и рейтинги, зад които стои доверие, симпатия, фенско поведение. Има рейтинги, които са високи, защото на лицето Х се приписва качеството относително добре да си върши работата. Рейтингът на Цветанов до голяма степен не е личен, персонален рейтинг, зад него не стои непременно всенародна любов, а нормалната констатация на 40-50% от българите, че към момента той добре си върши работата. Котката лови мишки. Това не означава, че котката е всенароден любимец.
Има рейтинги, зад които стои реално доверие и всенародна любов. Засега на политическата сцена у нас е трудно да намерим подобен пример. В други случаи високият рейтинг е признание, че конкретният човек има нужните политически качества, а в същото време не се харесва на хората. Зад иначе лесно съпоставимите като числа стойности има различно съдържание. Да сравняваме два рейтинга понякога е като да оценяваме кое е повече - пет ябълки или три круши. Не е коректно.
Високите рейтинги не са непременно индикатор за реално лидерство. Само в реална изборна ситуация проличава подкрепата зад даден лидер, кауза, политика или идея.
- На фона на случващото се в държавата, какви са изходните позиции на партиите за предстоящите избори? Как ще се отрази на битката спадът на доверие към управляващите?
- Опитът от последните 20 години показва, че истински срив в доверието настъпва, когато бъде съзряна алтернатива. Тогава спадът е главоломен. Иначе може да получавате и умерено позитивна, и негативна оценка и пак доверието да бъде високо, защото хората не виждат алтернатива. ГЕРБ е в състояние да крепи приличен рейтинг, въпреки че за една година извървяха пътя от най-голямото добро до най-малкото зло.
В публичното пространство няма достатъчно убедителна алтернатива, която не просто да се базира на критика на статуквото и действията на правителството, а да предлага позитивни решения, които да може да осъществи. Колко политически сили казаха каква трябва да бъде пенсионната реформа или какво да се промени в данъчната сфера, в здравеопазването? Всички претенденти за алтернатива са длъжници на обществото.
Погледите на партиите са към изборите. Управляващите са в по-сложна ситуация. Ако те гледат само и единствено в предстоящия вот, а не към проблемите, в които са затънали, изборите може да ги изненадат. Заради тях не се прави това, което е добре и трябва да се прави, колкото и да е болезнено. Изборите обясняват непоследователността и хаотичността в действията на управляващите. Принос има и общата липса на визия за управленската политика, и неможенето.
- На фона на недоволството имате ли отговор на въпроса кои все пак подкрепят ГЕРБ?
- Доволните са малко. Недоволните са много повече. Но има немалка част от българите, които искрено са убедени, че ГЕРБ са най-малкото зло. Малцина са тези, които натоварват днешните управляващи с очакванията на най-доброто. Фабриката за илюзии на ГЕРБ затвори. Но поне 30% продължават да мислят, че, оглеждайки се на политическата сергия, ГЕРБ са най-малкото зло засега. Това е достатъчно за удържане на електорат. Логиката да се гласува за най-малкото зло е широко разпространена не само у нас.
- Какво може да промени статуквото?
- Това е интелектуално предизвикателство. Трябва да се извади конкурентоспособен политически продукт. Партиите от прехода натрупаха негативи. Не успяха да се променят в онази степен, която би ги направила способни да удържат доверието на всички, които са им го гласували в даден период. Загубиха способност да привличат нови симпатизанти от средното и по-младото поколение. Трудно е да се каже кое е по-лесно - ГЕРБ да удържи доверието или неговите потенциални алтернативи да натрупат доверие. Най-лесно би било за нови политически субекти.
- Имаме ли такъв "материал"?
- Ресурсите се поизчерпаха. През последното десетилетие имахме три големи дебюта - на НДСВ и на ГЕРБ (на два пъти). Единият - НДСВ, генерира силно разочарование. Другият е на път да го стори. При такава близка история трудно се появяват нови спасители, нови центрове за надежди. Остана ни възможност, която не изпозвахме - нещо да тръгне от гражданското общество. У нас всички нови политически проекти бяха зачевани на политическата сцена. Малко тръгнаха "отдолу", в резултат на което гражданското общество остава неразвито.
Сега наблюдаваме пак активност, но всичко се случва във форма, в която гражданският елемент присъства, но за съжаление проявите лесно се трансформират в парад на социално-битови егоизми. Няма ги гражданските каузи, при които в центъра е колективното оцеляване, всеобщият интерес. Това е общият ни грях и причината толкова лесно да ставаме жертва на властови експерименти.