Ердоган пред нови изпитания

Агенция Франс прес излиза със становище, че ако турската лира продължи да пада със същите безпрецедентни темпове, ако инфлацията стане като тази през 2001-2002 г. (над 300%), Ердоган няма как да не се "предаде". Факт е, че лирата се срина до над 6 за долар, което оказва допълнителен натиск върху банковия сектор поради огромния мащаб на отпуснатите кредити. Факт е, че населението наистина наблюдава с изумление и смущение случващото се. Покупателната способност намалява с невиждани темпове, а хиляди българи атакуват одринските пазари (най-близки) заради "евтинията". Но нито Ердоган, нито министрите му дават вид, че са обезпокоени. Да се каже, че са заровили главите в пясъка като щрауси, едва ли е най-точно, защото е достатъчно да се проследят изказванията на турския президент и министъра на финансите, неговият зет Берат Албайрак, за да се разбере, че те си дават сметка за случващото се. Наясно са докъде е стигнала кризата, която - подобно на всяка друга криза - започна с един нерешен навреме проблем, а после набра скорост и дори стига до положение трудно да бъде решена.
Смята се, че кризата е започнала с ареста на американския проповедник Андрю Брънсън, обвинен в Анкара в тероризъм, но сега е преминала в дълъг "паркур" - тоест в състезание на дистанция. Поддръжниците на Ердоган в Турция са убедени, че "икономическите проблем на страната са причинени от външни сили", а самият Ердоган в град Орду пред хилядно множество заявява, че "нас ни заплашват с езика на заплахата, но тази нация никога не можете да я накарате да промени пътя си, защото ние разбираме от езика на правото". Турският президент се обръща към Вашингтон С думи като "язък, язък" (жалко, жалко), защото "вие сменяте един стратегически партньор в НАТО за един поп". Преди това в статия за "Ню Йорк таймс" Ердоган казва  "жалко, че усилията ни да променим тази опасна тенденция не успяха. Ако САЩ не започнат да проявяват уважение към независимостта на Турция и да разберат опасностите, пред които е изправена нацията ни, нашето партньорство е изправено пред риск." 
Дали това е сигнал, че "ако не прекратите санкциите, ние отиваме към блока на Русия, Китай и Иран", се питат в повечето турски медии. Ако се окаже, че отговорът на Ердоган вследствие обявените от САЩ санкции към Анкара за увеличени двойно мита на турския износ на стомана (Турция е голям износител за САЩ) и алуминий е всъщност избор на "нов исторически съюзник", тогава става ясно, че вече ще се говори не за управление на икономическа криза, а за поставяне на масата на голям коз в играта Вашингтон - Анкара. Още повече че Белият дом обяви и евентуални други санкции в бъдещ период. 

Завой на Изток?

Никак не е случайно, че в настоящия етап от усложнените турско-американски отношения някои турски наблюдатели се сетиха за думи от 1964 г. на Исмет паша (Исмет Иньоню, президент на Турция, лидер на Социалдемократическата партия), които той казва във връзка с писмо на Линдън Джонсън с подобни заплахи към Анкара, а именно: "Създава се нов свят, в който Турция ще заеме своето място там." Въпросът е дали Турция е близо до такава точка, когато ще се налага прилагане на дело казаното преди десетилетия от Иньоню. Защото е ясно, че спадащият курс на лирата, решенията за външното финансиране и развитието на търговските отношения със съюзниците от Запада по-скоро отиват на заден план. В тази връзка Ердоган казва, че "сами ще си режем пъпната връв" и "това е валутен заговор на САЩ срещу Турция". Убеден е, че Турция няма нужда от САЩ за своята сигурност, икономика и благосъстоянието на населението. Прибягва до тактически заплахи, че ще се обърне към Русия, Китай, Украйна, Иран, важни търговски партньори напоследък, за да заместят вакуума, оставен от САЩ? Ще стигнат ли обаче силите на Русия, Катар, Иран и Китай, за да подпомогнат Ердоган в тази ситуация?
Повечето турски медии, не само проправителствени, твърдят, че с изразените напоследък от Ердоган становища и участието на Турция на различно ниво в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), както и укрепналите дипломатически и икономически връзки с Русия дават основание за изводи, че "Ердоган е готов за такова съюзничество". Спорно е само дали мислещото общество е подготвено за такъв завой. Но Сергей Лавров е в Анкара, а отложи предвижданото за есента посещение в Атина. Една от темите е и икономическите връзки между двете страни, което определено е отзвук от разгарящата се търговска война между Анкара и Вашингтон. Подобна е ситуацията и с новите санкции на САЩ към Москва, което бе опредено от руския премиер Медведев като "икономическа война спрямо Русия". Иран се пече на същия огън след оттеглянето на САЩ от ядрената сделка с Техеран. Заплахи от рода, че ще се забранят полети на "Аерофлот" към САЩ или ще се понижи равнището на дипломатическите отношения, срещат отговор, че може да се забранят полети на американски самолети над Русия (почти всички полети към Далечния изток), но не и затваряне на "Макдоналдс". Там работели руски граждани, а другото се счита за не толкова плашещо.
Ако Вашингтон наистина обръща гръб на "своя стратегически партньор и съюзник в НАТО", тогава Ердоган няма друг избор, освен да се съюзи с Русия, Иран и Китай. При такава замръзнала или "прегряла" икономика! Анкара има икономически лостове, ако наистина се мине към директна конфронтация и кризата се разрасне. Даже се изказват становища, че диктаторските режими, какъвто е определено и управлението на Ердоган, имат полза от кризи и дори умишлено ги създават. Това укрепва властта им и обединява населението около управляващите. Затова и Ердоган отправя призив към САЩ - "избирайте между Турция и тероризма". Лавира ли Ердоган, или е в състояние да направи нов стратегически избор в унисон с нови развития в геополитиката? В същото време на митинг в Трабзон (на Черно море) той рецитира стихове на Назъм Хикмет (известен със съпричастността си към турската компартия), което е целенасочен сигнал към ляво ориентираните турци. Това са ходове, които подкрепят тезата, че турският президент няма така лесно да се "предаде", както предвиждат в АФП. Но този път заплахи като тези за бежанските потоци, с които извиваше ръцете на ЕС, няма да му свършат работа.

Кой кого ще надлъже?

Няма спор, че Вашингтон е намерил "тясното място на Турция" - икономиката. Но този механизъм не е нов. Изпробван е успешно в миналото към СССР, а днес се прилага не само към Русия, а към всички, които "не играят по свирката на Вашингтон", както пишат все повече и западни медии. По този начин САЩ се опитват да съхранят позиция на №1 на световната сцена. Растат обаче съмненията, че този път не е така лесно. Много станаха линиите, по които Вашингтон се конфронтира по света, включително с Европа. Ердоган заплашва, че ще премине към плащания в национална валута с големите си търговски партньори. Кремъл оповести, че ще мине също към валути (като еврото) извън долара, а и Китай преди време излезе с изявления в същата посока. Разбира се, че Москва ще има своите условия и ще се постарае "да наложи своите правила" в отношенията с Анкара.
Никой не се съмнява обаче, че Кремъл не може да си позволи да има пълно доверие на Ердоган и илюзиите в това отношение отдавна са претърпели трансформации в посока "тактическо сътрудничество". Разделителни линии има не само по отношение на Сирия и управлението на Асад в Дамаск. Съобщението на руското МВнР за отпадане на визите за някои турски граждани е онзи морков, който и Западът често ползва за постигане на свои цели. Информациите, че има проблеми при финансирането на общите енергийни проекти на територията на Турция (атомната централа "Аккую" или "Турски поток") може и да са "фалшиви западни новини", но в контекста на познати тактики може да бъдат и поредният препъникамък за дълготрайно стратегическо партньорство. Но в света, в който живеем, промените са такива, че реакциите са "ден за ден" - или ще трябва време, за да се докаже доверие, вяра, съпричастност, и това се отнася не само до принципите на Ердоган. Той също се нуждае от време, за да реши новата турска криза с икономиката. Ходове има, включително изтегляне датата на местните избори, но това едва ли ще е достатъчно. Стъпки за успокоение на ситуацията? Съвместно с Москва или по-скоро "не"? Предстои да се наблюдава.