Девети
Здравей, 77-ми рожден ден!
Празникът ни остава величав и недостижим
/ брой: 173
Изминаха 77 години от Девети септември!
За делото на Девети септември загинаха десетки хиляди.
В техния живот и борба има трагична красота и дълбок смисъл, които се раждат в часа на истината. Да си спомним за тях със светла печал, тъжен възторг, с благоговение и почит.
Никога не ще забравим септемврийското есенно утро. Природата сякаш беше в унисон с настъпващите исторически събития. И наистина, този ден бе събрал прелестта и очарованието на есента, вълненията и гордостта на нашата героична съпротива.
Незабравими деветосептемврийски дни и нощи! Ние помним топлия лъч на септември, аромата на цветята, озарените от сиянието на свободата лица, червените знамена, песните, възторзите, надеждите, вулканичните митинги и хилядите вдигнати юмруци. И всичко това е ясно и отчетливо, неповяхнало, неугаснало.
Този ден е тъжен и трагичен, но е най-величественият финал и символ на победата ни. Той е плод на едно изригване, на една необятна мъка и човешко страдание.
И затова той е разбираем само за честните хора, които гледат света със сърцата си. Всички борци за свободата вярваха и чакаха, че ще дойде скоро звездният миг, свободният ден, като усмивка или черна забрадка, като протест или закана, като гняв или покруса, като сълзи и гордост. Празник на радостта, празник на щастливата мъка.
Липсват ни тези, които загинаха за свободата.
Те живяха, бориха се и загинаха, за да прегърнат свободна своята земя Българска и да преминат от реалността в легендата.
Умираха с такава смърт, от която винаги се ражда песен.
Барутният мирис на борбата някак много бързо се преля в динамитния грохот на строителството. Строихме 45 години с голямата помощ на рубинения лъч на звездата на Кремъл. Побеждавахме невероятни трудности, понасяхме големи лишения. Превземахме хребет след хребет и превърнахме България в райски кът.
Грешихме, болеехме, съзиждахме, побеждавахме!
Четиридесет и пет години ние разоравахме межди, дълбаехме земните недра и се възземахме по дървени и стоманени скелета.
Днес край нас и над нас е България, която ни даде националната гордост, люлките на чедата ни, люляците, розите, житното ухание на Тракия и която не е излекувала раните си от унищожението на всичко, което построихме за 45 години.
Но властен и висок е гласът на Родината!
Под септемврийското небе, наранена и поругана, неизбавила се от пепелищата на разрухата на измисления "преход", надянала венеца на великата надежда, нашата Родина ни казва: "Ето ме, аз съм България, аз съм тази България, която празнува 77 години от Девети септември!"
Здравей, 77-ми рожден ден на Девети септември!
За теб в нашия език няма неказано слово: възхваляван, отричан и обругаван, ти оставаш величав и недостижим!
Трябва ни само да вземем по-здраво твоето знаме и да го развеем още по-високо!