13 Март 2025четвъртък17:20 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД; „Доби прес“ ЕООД ; в редакцията на "ДУМА". Цени: 9 месеца - 153 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД; „Доби прес“ ЕООД ; в редакцията на "ДУМА". Цени: 9 месеца - 153 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Акценти

Как НСИ бори инфлацията

Намалява теглата на поскъпващите и най-чувствителни стоки в потребителската кошница

/ брой: 47

visibility 1531

Стефан Антонов,
Гласове


Как е възможно в един месец да видим организирано недоволство на потребителите от покачване на цените, основни потребителски продукти да поскъпват заради нормативен акт и в същото време инфлацията да забавя темповете си? Оказва се, че Националният статистически институт (НСИ) адаптира статистиката си за цената на живота, като променя теглата на различните стоки и услуги, които попадат в потребителската кошница. Моделът в последната промяна на методиката е теглото на поскъпващите стоки и услуги да спада, а тези, които поевтиняват или цените им стоят без значимо изменение, увеличават своето тегло.
Справка с приложената таблица за изчисляване на хармонизирания индекс на потребителските цени показва, че НСИ всяка година осъвременява теглата на отделните продукти в общата кошница. Таблицата е с близо 500 реда, включващи отделни продукти, продуктови групи и услуги. Нито един ред самостоятелно няма тегло над един процент от цялата кошница (линкът по-горе е директно към Евростат. Горе в дясно всеки може да селектира стоки и услуги и да проследи измененията в теглата им).
https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/prc_hicp_inw__custom_15544772/default/table?lang=en
В последната версия, която сме представили на Евростат, се увеличават теглата на близо две трети от посочените редове, но доминиращият принцип е, че при тях ценовата динамика е значително по-ниска, или отрицателна. В същото време, макар да е намалено теглото на продукти и услуги, които съставляват по-малката част от таблицата, те самите са далеч по-масови и към тяхната ценова динамика обществото има далеч по-висока чувствителност.
Например – има свиване не теглото на храните – от 25.3 на 24%. С почти два процентни пункта по-малко тежат административно определяните цени – от 18% на 16.1%. И в двата случая теглата се свиват, когато държавната политика води до покачване на цените в конкретната категория. Хлябът поскъпва с 20% заради връщането на ДДС ставката. Поскъпва и издаването на нови документи за самоличност – с две трети. При всички видове документи, при всички типове услуга – стандартна, или експресна. Оказва се обаче, че според НСИ

българите ядат по-малко хляб като дял от цялото си потребление

Като пример, пада също и теглото конкретно на свинското, и то с една от най-големите амплитуди в последната година.

В кръга на шегата може да се предположи, че след като по Коледа и Нова година определени населени места в Балкана останаха без ток, това е достатъчна причина енергийните разходи (за ток, газ, твърди горива и отоплителна енергия) електроенергията да падне като дял в потреблението с една от най-големите си амплитуди въобще за последните 10 години. С по-малка амплитуда, но все пак спада и теглото на минералните горива.
Като цяло, се оказва, че българинът е харчил повече за компютри, лаптопи и друга техника. Нейните цени обаче остават стабилни. Съответно, увеличеното потребление не влияе на общото поведение на инфлацията.
Исторически факт е, че Националният статистически институт редовно променя теглата на продуктите и услугите в потребителската кошница. Дори може да се приеме за нормално и свиването на теглото на част от поскъпващите продукти. Поне на теория, това показва еластичността им – ако поскъпват – хората ги купуват по-малко. И обратно.
За да спадне теглото на храните обаче може да има две обяснения – или има

масово замогване и потреблението се разраства към инвестиции и глезотии,

или настъпва период на бедност и хората вече да се ограничават дори в покупките на храна.
Доминиращото усещане обаче не сочи да е налице който и да било от двата процеса. Далеч по-вероятно е подобно на 90-те години на миналия век, Националната статистика да се използва за успокояване на общественото недоволство. Последното може да сработи за целите на приемането на България в еврозоната, но не допринася за утвърждаване на доверие в официалните данни. Както е казал нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман „когато се чудите на очите си ли да вярвате, или на данните, вярвайте на това, което виждате“.

ЕС налага контрамита на САЩ за €26 млрд.

автор:Дума

visibility 1549

/ брой: 47

Таван на надценките за храните в Унгария

автор:Дума

visibility 1622

/ брой: 47

Опасен недостиг на лекарства в ЕС

автор:Дума

visibility 1624

/ брой: 47

Ударихме дъното

автор:Първан Симеонов

visibility 246

/ брой: 48

Униформата на Путин

автор:Юри Михалков

visibility 238

/ брой: 48

Нова надежда или клопка

visibility 449

/ брой: 48

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ