16 Ноември 2024събота20:32 ч.

Реформи, реформи...и преди, и сега са нужни?!

/ брой: 139

автор:Иван Нончев

visibility 3286

Думата  "реформи" звучи с различна сила, съдържание и икономически и социални последици вече 20 години. В последните 10-12 месеца тя е отново на мода. В сутрешно предаване на една телевизия Иван Костов заяви (предавам по смисъл), че той и неговата партия подкрепят новото правителство на ГЕРБ, но искат то да провежда реформи, за да се излезе от кризата. Той знае, че се излиза от криза с реформи, на което го е научил опитът му от участие в правителствата и в началото на 90-те години, и когато бе министър-председател през 1997-2000 г. Вярно е, че всички големи реформи у нас са станали с неговото пряко и косвено участие като политик и държавник, като изтъкнат представител на десните политически формации. Но да видим какво означава това.
 Една от първите реформи след 1989 г., започнати с участието на тези партии, бе "за премахване на монополните обединения", представлявани от тогавашните Държавни стопански обединения (ДСО), и предоставяне "пълна" самостоятелност на предприятията, влизащи в тях. Разтурянето на ДСО обрече на изолация всяко от тях, останали без своя готова продукция за външния пазар и без свои подготвени кадри, със силни технологични и производствени връзки помежду си, превърнали се във взаимни финансови задължения. Част от тях бързо стигнаха до фалит, други бяха

"източени" по различни начини
 
Втората реформа бе с освобождаването на  цените и на курсовете на валутите, свободният им обмен. Начинът на провеждането им осигури бързо и силно увеличение на цените на стоките и намаление на реалните доходи на населението. Резултатът бе - силно обедняване на около 80% от населението, а около 40-55% изпаднаха в социалната група на бедните. Само около 15-20% успяха да запазят жизненото си равнище, а около 5% силно забогатяха.  Реформата в пенсионната система намали пенсиите с около 50%.
 Третата крупна реформа бе в селското стопанство. Резултатът от тази реформа е: ликвидирането на утвърдени производствени структури, без да има други, които да продължат производствената дейност; раздробеността на земята надхвърли тази преди създаването на ТКЗС, и то не в старите реални граници; земята се върна на наследниците, които в голямата си част са далеч от професията на земеделеца, намаляване на обработваната земя и появата на около 20% пустеещи земи; намаляване на общата селскостопанска продукция, произвеждана у нас, с изключение на зърнените храни и слънчогледа, като много от продуктите задоволяваха нашите потребности и се изнасяха навън, а сега се внасят от вън; много от наличните спомагателни странични дейности и предприятия бяха ликвидирани; безработицата в селата силно се увеличи и обуслови засилената миграция от селото към града и извън страната; обезлюдиха се много селища.
 През периода 1993-1997 г. се проведе  реформа в  банковата система. Нейният резултат бе създаването на

кредитните милионери 

обезценяването на лева, с което силно се обезцениха наличните спестявания на хората. Белите пари за черни дни изчезнаха.
 През периода 1997-2000 г. се проведе другата крупна реформа - реституцията и главно приватизацията на държавното и общинското имущество - предприятия, парцели и други, под девиза "Цялостна, бърза и на всяка цена приватизация". Имотите се продаваха на безценица на приближени до приватизаторите хора. Резултатът е рухването на промишлеността, увеличаването на безработицата до около 20% от активното население, загубата на пазари, намалени постъпления  в държавните и общинските бюджети. От износител на много стоки България стана разширен пазар за стоките на други страни, включително от държави, съветващи ни за тези реформи.
 Икономическите и социални реалности от проведените до 2000 г. реформи илюстрират не процеси на изход от кризи, а на изпадане на страната ни в най-дълбоката всеобхватна криза по спад на производството и увеличение на безработицата, по загуба на пазари, по падането жизненото равнище на мнозинството от населението и дълбочината на социалното разслояване. България падна на незавидното последно място по тези показатели в Европа и Евросъюза. Затова странно и цинично звучат обвиненията от участвалите в осъществяването на горните процеси или от техните съпартийци за достигнатото положение на страната към други хора и партии.
Едва през периода след 2000 г. се очерта процес на 

икономически растеж

на увеличаване на заетостта и намаляване на безработните, който продължи до 2008 г., когато настъпи сегашната икономическа криза. Притокът на капитали бе насочен към отрасли и дейности, изискващи ниско квалифицирана работна сила, и много малко към предприятия с високи технологии, наукоемки. Проведените в този период реформи в данъчната и осигурителните системи задълбочиха социалните различия сред населението.
Този преглед е необходим, за да оценим и сегашните искания на хората, наричащи себе си десни, за дълбоки реформи в сферите на науката, образованието, здравеопазването и др. Усилията на държавните органи в тези сфери са насочени предимно към намаляване на финансовите  ресурси, към непрекъснати опити за някакви структурни реформи по измислени модели на властимащите, към противопоставяне на едни звена на други, на млади и стари и прочее. Много по-добри ще са резултатите, ако съдържанието на провежданите реформи е насочено към използване и увеличаване на  финансовите, материалните и човешките ресурси за развитието на науката, на научните изследвания, за конструирането от техните резултати на нови продукти, за бързото им производство и приложение като фактор за ускорено и ефективно развитие на страната. В тази насока трябва да са усилията и за реформите в образованието - да не се допуска наличието, и още повече увеличаването на неграмотните и ниско грамотните - бъдещата работна сила на страната.

Ниското образование

ще е пречещ фактор за по-голяма заетост, за по-високо жизнено равнище, за по-пълно и по-ефективно използване на човешките  ресурси. Усилията да са насочени и към решително подобряване на качеството на образованието от всички степени чрез подобряване и осъвременяване на материалната база, чрез подобряване на условията за повишаване  на квалификацията  на  преподавателските кадри, за успешното усвояване  на преподаваните знания от учащите. Очертава се реалната опасност провежданите сега реформи в научната сфера, в учебните заведения, в кадровото израстване на тези кадри да задържат развитието на страната и чрез тези сфери. Подобно е положението и в здравеопазването. Провежданите реформи не довеждат до  подобряване на здравеопазването. То става все по-трудно достъпно, особено до по-качествената медицинска практика, особено за хора, които не могат да си доплатят, а те са мнозинството от населението. Сегашните осъществители на горните реформи след години също ще търсят други виновни за състоянието им в страната и мястото им в света.
Ако и сега провежданите реформи ще доведат до изоставането на страната, до влошаването на  жизненото равнище на населението, до задълбочаване на социалното разслоение, то на кого са нужни, освен на силно облагодетелствувани тесни кръгове? Не е ли време да се  прозре и проумее истината, че само с неолиберални методи и средства траен изход от сегашната криза и от изоставането на България не е възможен. Световният опит, особено в последните години, разкрива, че истинският прогрес в развитието на страните, разбиран като устойчиво развитие на обществото в икономиката, социалната сфера и екологията по взаимно допълващ се начин, препоръчван в решения и на ООН и на ЕС, е верният и безалтернативен път за нашата страна. То се постига чрез използването и на пазарната икономика, и на държавата като представител на интересите на социалните групи и слоеве и с техните усилия. Мерките и реформите трябва да водят не само до изход от тази криза, но и до предотвратяването настъпването на нова.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ