Тъмни облаци на икономическия хоризонт

Преди дни беше съобщено за прогноза на Центъра за икономическо развитие. Г-н Прохазки заявил, че от 2010 г. България е излязла от кризата, че вече доближаваме предкризисното ниво на БВП и дори сме постигнали по-висока производителност на труда. Той обаче не разбирал защо усещането на хората не съвпадало с неговите заключения и очаквал то да се преодолее в началото на 2013 г., когато ще се увеличават заплати и пенсии.
Това изявление ме изненадва с липсата на реализъм, с пренебрегването на фактите в България и Европа и с изграждането на прогнози за 2012 и 2013 г. върху обещанията на Симеон Дянков. А известно е, че досегашните му икономически диагнози и прогнози са тотален провал. Единственото вярно от това, което прочетох, е, че "потреблението засега остава на ниско ниво".
Г-н Прохазки прави извода, че сме излезли от кризата през 2010 г., защото имаме растеж на БВП от 0,2%. Това е в рамките на статистическата грешка. По експресни данни на НСИ за 2011 г. растежът е 1,6%. Дори и да е вярно, то не е достатъчно за такъв извод. Задължителен е и обрат в заетостта. А безработицата у нас продължава да расте. Само през четвъртото тримесечие на 2011 г. заетите лица намаляват с 68,5 хил. души. Влошаването продължи и през януари. Министерството на труда съобщава едни данни за безработица (около 9-9,5%), НСИ - други (11,4%), а истинската (след прибавяне на 235 хил. обезкуражени безработни) е около 18,5%, т.е. почти като гръцката.
При това положение е несериозно да се говори, че сме излезли от кризата. Да напомням ли и за

спадащите реални доходи

за влошаването на структурата на семейните бюджети, за тежкото финансово положение на предприятията с обща задлъжнялост около 154 млрд. лв. в края на 2010 г., за огромния брутен външен дълг (92% от БВП), за растящите лоши кредити, за бедността, за доходната поляризация у нас, която е най-висока в ЕС, и т.н. Президентът Обама не случайно повтаря от 2009 г. насам, че "растежът не е заместител на заетостта". Така мислят и американските избиратели, които се отдръпнаха от него и неговата партия през есента на 2010 г. именно поради 10% безработица, макар че растежът в САЩ беше 3% при 2% в ЕС.
2012-а ще бъде поредната тежка година за България. При сегашната икономическа политика очаквам същото и за 2013 г. За да обоснова моята позиция, стъпвам на уравнението на Кейнс, по което сега в цял свят се изчислява БВП. Знам, че нашите пазарни фундаменталисти мразят Кейнс, но какво да правим - цял свят го уважава и работи по неговата формула, без да се съобразява с мнението на нашите консерватори. Уравнението на Кейнс гласи:

БВП = потребителско търсене + държавно търсене + инвестиционно търсене + износ-внос

Първите три съставки (потребителско, държавно и инвестиционно търсене) формират общото вътрешно търсене. По експресни данни на НСИ за 2011 г. то е 99,2% от БВП. От тях 75,1% са крайно вътрешно потребление (в т.ч. 67,6% индивидуално) и 24,1% е бруто капиталообразуване. Заедно с нетния експорт (износ-внос) от 0,8% то формира БВП, който за 2011 г. е 76 170 млн. лв. по текущи цени. От това следва, че вътрешното търсене е ключовият фактор за растежа на БВП у нас.
Стабилен и висок растеж е възможен, само ако расте вътрешното търсене. А то ще расте, ако се повишава покупателната способност на населението, подплатена с по-големи реални доходи, по-гъвкава бюджетна политика, по-висока инвестиционна активност. А

инвестициите се сриват

- от 29,4 млрд. лв. през 2008 г. на 16,2 млрд. лв. през 2010 г. Растеж не се постига чрез уволнения на персонал и поголовно съкращаване на текущи и капиталови разходи. Това никой и никъде по света не е постигал.
За 2012 г. прогнозирам нулев растеж, за разлика от г-н Прохазки, който очаква 2,4-2,5%. Странно как ще стане това чудо - Европа се срива, а България ще процъфтява! Нашият растеж през 2011 г. намалява по тримесечия от 3,3% през първото, 2% през второто, 1,6% през третото и 1,5% през четвъртото. Ние се плъзгаме към стагнация и дори към нова рецесия! Друго не може да се очаква при затяганата примка около вътрешното търсене.
Външното търсене не е решаващ фактор за растежа. В него има голям потенциал през следващите 10-15 и повече години, защото сега изнасяме 4-5-6 пъти по-малко на човек от населението в сравнение с Чехия, Словения, Словакия и Унгария и 12-15 пъти по-малко от Белгия и Холандия. За чувствително повишаване на износа обаче е необходима тотална структурна и технологична модернизация на икономиката; рязко повишение на квалификацията и производителността на работната сила; повишение на общата конкурентоспособност на икономиката, където сме между последните в ЕС и на 74-о място по класацията на Световния икономически форум. Необходимо е също драстично повишение на конкурентоспособността на фирмено равнище, където по различните показатели заемаме между 80-о и 128-о място от обхванатите 142 страни. За да стане това, са необходими поне 230-250 млрд. евро инвестиции и 15-20 и повече години. И най-после, за да изнасяме, стоките ни трябва да се приемат на външните пазари. Приказките на високопоставени наши политици, че към 2020 г. България ще стане средно богата европейска страна, са несериозни и ни злепоставят.
За разлика от г-н Прохазки твърдя, че

външната среда също не е благоприятна за нас

Очертава се спад на БВП в ЕС, който е главният ни търговски партньор. Техният растеж по тримесечия на 2011 г. спада още по-рязко: 2,4% през първото, 2% през второто, 1,6% през третото и 0,9% през четвъртото. ЕС вече навлиза в рецесия и ще се нуждае от все по-малък внос. Стопанската активност намалява и в другите региони на света. Ако ситуацията в Европа през 2012 г. продължи да се влошава, което е много вероятно, у нас може да има дори рецесия от около 0,5-1%. За 2013 г. очаквам растежът ни да е около и дори под нулата. Какви увеличения на заплати и пенсии очаквате при това положение? Дянков и този път ни лъже.
Г-н Прохазки прогнозира увеличение на доходите. Аз съм на друго мнение. Основните източници на доходи у нас са заплатите и пенсиите. Известно е, че пенсиите на 2,2 млн. души и заплатите на 400 хил. държавни служители са замразени от 2009 г. Отчитаното повишение на средната заплата през последните години се дължи главно на промени в структурата на заетите, а не на реално подобрение. Да допуснем, че в една фирма работят 100 души: една трета са с високи заплати (и производителност), другата трета - със средни, а третата - с ниски. Ако бъдат съкратени 20% от заетите, предимно от най-ниско квалифицираните, средната заплата (и производителност) на останалите 80 души ще се повиши, без увеличение и дори при намаление на общата сума на фонд работна заплата и общия обем на продукцията. А точно тези пари имат значение за покупателната способност на хората. Така става и у нас през последните години. Така ще е през тази и следващите.
Затова очаквам в най-добрия случай

стагнация на номиналните доходи

и умерено намаление на реалните поради инфлацията. Като включим в сметката и намаляващата заетост, общата сума пари в населението ще намалява. Ако добавим и несигурната обстановка, която кара хората да пестят "бели пари за черни дни", а не да харчат, текущото потребителско търсене ще се свива още повече. Ако прибавим и сриващото се вътрешно натрупване и инвестициите, крайното вътрешно потребление ще продължи да се свива. Питам: откъде ще дойде растежът? Отговорът е ясен - няма да има растеж.
Не виждам възможности и за сериозно повишение на износа при сегашната конюнктура в Европа. Последните решения за фискалния пакт и произтичащата от него поголовна рестриктивна политика тласкат ЕС към икономическа стагнация през следващите години. При такава политика не е възможен сериозен растеж и овладяване на застрашително нарастващата безработица, която от 16 млн. души в 2008 г. нарасна на 23,8 млн. в края на 2011 г. и вече е 10% в ЕС-27 и 10,4% в еврозоната, при 8,3% в САЩ. Това е източник на стагнация на личните доходи, на постъпленията в бюджета, задълбочаване на дълговата криза и растящо социално напрежение. Налаганата от Германия и Франция брутална рестриктивна политика в ЕС осъжда Европа на икономическа и социална стагнация през това десетилетие, погребва стратегията "Европа 2020", прави невъзможно догонващото икономическо развитие на по-бедните страни като България и е поредният пирон в ковчега на Европейския социален модел. Задават се тъмни облаци на европейския икономически и социален хоризонт.
Ако се съди по последните данни на БНБ (за ноември - 16%) в края на 2011 г. държавният дълг ще бъде рекордно нисък, но с това едва ли можем да се гордеем. България може да си позволи

по-гъвкава политика по дълга

с цел да се поддържа минимален растеж, да не се повишава безработицата прекомерно и да се запазят доходите на достигнатото ниво. Нищо не заплашва финансовата ни стабилност, ако допуснем умерено и контролирано увеличение на дълга до 25-27% през следващите няколко кризисни години. През следкризисните години държавният дълг може да остане на това равнище, като се вземат заеми за важни инвестиционни цели - изграждане на обекти за високотехнологични и експортно-ориентирани продукти; създаване на държавно-частен фонд за финансиране на иновации и други рискови инвестиции с първоначален капитал 1 млрд. лв.; подобряване финансирането на здравеопазването, образованието и науката; допълнителни субсидии на общините за инвестиции; за строеж и ремонт на пътища от втора до четвърта категория и т.н.
Само за сведение на читателя, очакваната публична задлъжнялост в еврозоната през 2012-2013 г. ще бъде около 90-91% от БВП, а за ЕС - около 85% (при допустима до 60%). А нашите учители по пестеливост имат дълг в края на 2011 г.: Германия - 81,7%, и Франция - 85,4%. Кого впечатлява нашето правителство с рекордно ниския държавен дълг, освен че измъчва народа ни! А той търпи ли, търпи! И колкото повече търпи, толкова повече ще го мачкат!