18 Ноември 2024понеделник04:38 ч.

Жената, у която е кодиран майсторлъкът

Костюмография и умение, предизвикателство и удоволствие се преплитат в новите народни носии на Магдалена Ангелова

/ брой: 11

автор:Ирен Танева

visibility 5422

Магдалена Ангелова е родена в Тополовград. Завършила е НАТФИЗ - специалност "Актьорско майсторство", в класа на проф. Боян Дановски. Магистър по "Начална и специална педагогика". Помощник-директор на столичен център за работа с деца - филиал "Лозенец". Води студио "Театър и традиция". Член е на Задругата на майсторите на художествени занаяти от 1981 г. Занимава се с художествено плетиво и национални костюми.      Работила е като учител, била е актриса в Благоевградския театър. Участва в много изложби у нас и в чужбина.

Народните носии, които шие, са преплитане на сръчност и костюмография - по нейните собствени думи. Те хем са й хоби, хем не ги изработва само за собствено удоволствие. Заплаща й се, но от това не се забогатява. То е и удоволствие, и предизвикателство. Направеното от човешките ръце е нещо, което остава. Магдалена Ангелова споделя, че се опитва да направи сценични национални костюми - влага опита си от театъра. Като човек е сладкодумна, общителна, с чувство за хумор, разказва увлекателно. Казва, че занаятчийството й е кодирано. Дядовците й са занаятчии. Единият от тях - терзия. Двете баби са майсторки, много сръчни жени.
Всичко обаче започва с амбицията на една млада жена да се противопостави (в добрия смисъл на думата) на майка си - завършила стопанско училище и член на Задругата на майсторите. Дъщерята се опитва да обясни кое как би могло да стане. Като всеки млад човек тя има по-съвременно отношение, вижда костюма в развитие, идеите й са по-нестандартни. Иска да покаже, че и иначе може, че така е дори по-правилно. А майка й повече държи на традиционното, казва й, че не знае, не разбира. Между двете обаче има приемственост - еднаква любов към труда (наследство от тракийския характер) и към българското, родното.
Първата творба на Магдалена Ангелова всъщност е част от носия. Ето как се случва всичко. Тя трябва да се прибере от Благоевград в София. Нейна колежка работи в ателие, където прави гайтани. Иска да напусне, но не й позволяват, докато не си намери заместник. Тогава моли Магдалена Ангелова. Показва й основните правила, преди да я запознае с ръководството на ателието и да я предложи за своя заместничка. На срещата нашата героиня се държи както подобава на истинска актриса - сякаш всичко й е ясно, има опит, познава нещата в детайли.

Шие костюми за деца, за театри, за ансамбли

Възлагат й задача - да изработи шопска дантела. Тя я изработва. Нещо повече - работата й е успешна. Това се случва през лятото и тя никога няма да забрави как в топлото време, на плажа, по бански, шие дебелите вълнени гайтани.
Не след дълго изработва кюстендилска носия. При нея особеното е, че се шие от опаката страна. Сега се е захванала с шопски носии за децата от центъра - по поръчка на Столичната община. Прави и още една кюстендилска носия - с основен зелен цвят, а останалите елементи кореспондират с българското знаме - бяло и червено. Тя е за изложба и демонстрация в град Шиле - Турция.
Днес обаче ги няма старите материали. Например един балтон "флаконе" навремето се носи десет години от едната страна и десет години - от другата. Сега са не само по-нетрайни, но и нямат прилика с предишните.
Въпреки че шиенето на народни носии носи на Магдалена Ангелова удовлетворение и предизвикателство, тя трудно намира време, трудно го съчетава с другите си задължения. Изненадва се и се възхищава - как са се справяли жените в миналото, и като гледа старите носии на своята баба, си мисли, че не е никакъв майстор. Някога всичко се изработвало ръчно, на оскъдна светлина. А днес всичко е на основата на познанието. Майсторството сега е да се направи препратка от миналото към съвремието. А не е и нужно нещата да са едно към едно.
Наскоро Магдалена Ангелова подарява на внучката си автентичен македонски костюм от Добърско - невероятно живописен. Тук някак естествено идва въпросът: успяла ли е да "зарази", да "облъчи" младите хора от най-близкия семеен кръг със своята любов към българското, към нашия фолклор? Синът й е музикант, занимава се със съвременна музика. Фолклорът не е неговата сила, но го цени. Внучката също се занимава с музика, красотата на народните носии определено й прави впечатление. И въобще - на децата трябва да се даде да опитат - да опознаят фолклора, да станат съпричастни, за да се заинтересуват, да го заобичат.
Важен е и начинът на поднасяне. Както от първи до четвърти клас получават начална грамотност, паралелно с нея би трябвало да дойде и началната грамотност с "Аз съм българче".
Тя изработва и носии по поръчка за някои състави. Прави всичко сама - и модела на украсата, и вида на украсата. При такива поръчки работи и нощно време или както сама казва: "Нощта е моя".
Доставя й удоволствие, но когато има срок за предаване, е трудно. Никога не разпределя времето си правилно. А подготовката на една носия включва и гладене, и много детайли, които подпомагат ползването й. Мисли, че няма два еднакви костюма и това я радва. Харесва своите творби, но и тези на колегите си. Домът й е неголяма, стара наследствена вила. На тавана е мястото на народните носии. Там пази и автентичните неща, които е купувала през годините, също и изработените от нея.
Особеното е, че шие права. Ползва шевна машина и оверлог, много материали, елементи намира в магазини за стоки втора употреба. Например - пердета. Крои на око. Като види човека - добива представа за размерите - кое ще му стои добре. Досега няма върнат костюм. Те се съхраняват като задължително се поставят в нафталин. Трябва и да се напичат на слънце.
Кои са любимите носии на г-жа Ангелова: тези, които още не е изработила. Защото са предизвикателство. Иска й се да направи сценичен костюм на основата на този, който има от баба си - от село Еникьой. Когато постигне удовлетворение, значи и този, който ползва произведението й, също ще е доволен, ще се радва. Ако носиите са удобни, леки, "измислени", когато в тях има нещо преодоляно - тогава работата е успешна, нещата се получават.
Майсторката се усеща много поласкана, когато известната сценографка Нина Пашова се допитва до нея за театрален спектакъл. Консултира и режисьорката Възкресия Вихърова. А иначе хората у нас, които се занимават с изработка на народни носии, никак не са малко. Те общуват помежду си, помагат си. В основата на всичко обаче е театърът. Като актриса в Благоевград по време на турнетата Магдалена Ангелова си купува от села и малки градчета чорапи, престилки, т.е. носи интереса към народните носии още преди да започне да ги шие, но освен тях шие и театрални костюми.
Тя изработва всички носии за своите възпитаници от Центъра за работа с деца. Шие и костюмите на театър "Възраждане", на театъра на Боньо Лунгов - "Албена", на състав "Зорница", на Дома на енергетика в град Козлодуй, дори за Германия (за българи, живеещи там), за Хонконг (за детски състав, в който наша хореографка поставя български народен танц), за САЩ. Прави носии от почти всички краища на България.
Признава, че е научила много от сценографите, с които е работила. Сред тях - Диляна Първанова. За гайтаните насоки й е дала нейна колежка, която и до днес нарича "моята учителка". Но като цяло се е учила от много хора.
В дългогодишната й практика не липсват и любопитни случки. Веднъж за събора в Копривщица тя изработва родопска национална носия. Една японка я облича - тя сякаш е направена специално за нея. Друга също се запалва и въпреки, че носията не й отива, тя си я харесва и искрено й се радва. А един нашенец си харесва косичник - украса за глава - част от северняшки костюм. Отначало тя не иска да му го продаде, но той е толкова упорит, така настоява, че накрая успява да постигне своето.
Сега Магдалена Ангелова няма последователи, но е сигурна, че след три-четири поколения младите хора интуитивно ще започнат да се връщат към корените си. Тогава нейното поколение ще е връзката с миналото и ще предаде целия си опит на българските момчета и момичета. Да се надяваме, че наистина ще стане така!


 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ