Модерната френска проза днес

    Днес под френска проза разбираме написаните на френски език романи и разкази в близо 50 страни на света с население от 160-180 милиона души. Първият носител на Нобелова награда, Сюли Прюдом, е французин, и до 2008 година наградата получават още 15 пишещи на френски език творци, повече, отколкото всяка друга нация. Разбира се, освен Ромен Ролан, Анатол Франс, Роже Мартин дю Гар, Андре Жид, Албер Камю, Сен-Джон Перс, Жан-Пол Сартр, който отказа да приеме наградата, Клод Симон и Жан Мари Гюстав Льо Клезио, тук се включват и белгиецът Морис Метерлинк, и френскоговорящият ирландец Самюъл Бекет, и имигрантът Гао Синдзиен (първият китаец, носител на наградата). През годините френските романи и разкази са сред най-превежданите у нас, авторите се радват на огромна популярност, както класиката, така и модерните творци.
    Въпреки че от десетилетия, както навсякъде по света, англоезичната литература завладява и българския читател, ние имаме възможност да следим редица от най-интересните модерни и постмодерни автори, наши съвременници. Жан Мари Гюстав Льо Клезио (1940) още през 1994 година беше провъзгласен за най-великия френски романист, а в България са широко известни "Пустинята", "Карантината" и "Африканеца". Той е издаван от едно от "франкофонските" български издателства "Колибри". Ще споменем също Ана Гавалда (1970), издадена от "Унискорп": "Заедно", "Утешителната игра", "Един подарен ден", "Обичах я", "Искам някой някъде да ме чака...", или белгийския поет Ги Гофет (1947), автор също така и на интересна къса проза и романи, издадени пак от "Колибри" - "С лято около шията" и "Завинаги гола" - от "Фондация за българска литература".
     Трима други впечатляващи съвременни белетристи все още не са представени на български език: Филип Делерм, Кристиан Бобен и Никол Малинкони.
    Филип Делерм (роден на 27 ноември 1950 година) нашумя особено със сборника разкази "Първата глътка бира и други дребни житейски удоволствия" (1997), която се продаде в тираж над 1 милион екземпляра във Франция (това надхвърля рекордите за продажби във френскоезичните страни) и стана международен бестселър. Делерм е завършил литература в парижкия университет "Западен Париж - Нантер ла Дефанс", след което става преподавател. През 1975 година се жени, премества се в градчето Бомон льо Роже, в департамента Йор, в Нормандия, и преподава в гимназията "Колеж "Мари Кюри". Съпругата му е художник-илюстратор на детски книжки, имат един син, Венсан Делерм, роден през 1976 година, музикант, композитор на поп музика.
    Делерм изпраща първия си ръкопис на издателите през 1976 година, но той е отхвърлен. Седем години по-късно издава първата си книга, последвана от над четиридесет нови през годините. Печели литературни награди. Въпреки че и дотогава успява да издава от две до шест книги всяка година, прекратява работата си като учител през 2007 г., за да стане професионален писател.
Любопитен факт от биографията на Филип Делерм е, че той е тренирал лека атлетика и заради интереса си към спорта работи като журналист и отразява олимпийските игри в Атина и Пекин, както и Откритото първенство по тенис на Франция ("Ролан Гарос").
    Кристиян Бобен (роден на 24 април 1951 година) е известен френски поет. Издал е над 55 книги. Една от най-успешните му творби е късият роман Le Trеs-Bas (1992), преведен и на английски език под заглавието "Тайната на Франциск от Асизи: размисъл", а също и като "Най-скромният". Във Франция Бобен се смята за литературен феномен. Трудно е да се дефинират жанрово неговите произведения - съчетаващи поезия, проза, мемоари. Сред другите негови по-нови и интересни творби е "Бялата дама" (2007) - съчинена от него фиктивна биография на Емили Дикинсън. Книгите на Бобен са къси, рядко повече от стотина страници. Неговата популярност в англофонския свят непрекъснато расте. У нас има отделни публикации в периодиката и електронните издания.
    Никол Малинкони е родена на 26 март 1946 година от майка белгийка и баща италианец. Тя работи в културния дом на белгийския град Намюр и там среща доктор Уили Пиърс, лекар-комунист, което я вдъхновява да напише първата си книга "Болнична тишина" (1985). Написала е двадесет произведения,  поезия и проза. Авторката, която най-силно й повлиява, е Маргьорит Дюра.
    Представата за най-новата френска литература по оригинален начин е разширена с проекта на Центъра за френска цивилизация и култура, който организира фестивал на новите френски автори в Ню Йорк. В него вземат участие и американски писатели, като например Ръсъл Банкс през 2011 година. Включени за участие са френските писатели Стефан Одеги, Давид Б., Паскал Брюкнер, Филип Клодел, Лоранс Косе, Женевиев Брисак, Атик Рахими.
    Паскал Брюкнер, роден на 15 декември 1948 година, е философ и есеист от еврейски произход, който твори в една типично френска традиция (да си спомним Нобеловия лауреат за литература, бележития философ Анри Бергсон). Завършил е Парижкия университет "Дидро". Той е един от най-интересните френски "нови философи". Една от най-интересните му творби е романът "Сълзите на белия мъж" (1983). "Горчива луна" (1981) е филмиран от Роман Полански с Хю Грант, Кристин Скот Томас, съпругата на Полански Еманюел Сение и Питър Койот в главните роли - "най-добрият филм на Полански след "Китайски квартал". Пише още четири романа и всички те са преведени на английски език. Преподавал е във френски и американски университети.
    Лоранс Косе (1950) е авторка на девет романа, сред тях сатиричният трилър "Крайчецът на воала" (1996) и романът на историческа тема, който стана бестселър, "Съпругата на министър-председателя" (1998).
    През 1987 година издава първия си роман Женевиев Брисак ("Дъщерите"), след което написа още десет романа за възрастни, както и книги за деца. Носителка е на наградата "Фемина" за "Уикенд на лов край морето" (1996). Родена е на 18 октомври 1951 година в Париж, завършила е "Екол нормал сюпериор", работила е като учителка и редактор, автор е на сценарии, критика, разкази, преподава в университета "Сена - Сен Дени". От дете страда от анорексия и на тази тема е посветен романът й "Малката" (1994). Последната й книга е "Една година с моя баща" (2012).
    Давид Б. (Давид Бошар, роден на 9 февруари 1959 година) е художник, следва реклама в парижката Школа за приложни изкуства "Дюпер" и започна с разкази писателската си кариера, след което през 1996-2003 г. създаде шесттомния епически автобиографичен роман "Възходът на висшето зло", преведен на английски под заглавие "Епилептикът".
    Филмовият режисьор Филип Клодел ("Обичах те толкова дълго" с Кристин Скот Томас) е автор на пет романа. Роден е на 2 февруари 1962 година, преподава литература в Университета на Нанси, чийто възпитаник е. Пише разкази, сценарии, работил е единадесет години като учител в затвор. Романите му "Сиви души" (2003) - неговата най-известна творба, спечелила награди във Франция ("Рьонодо"), САЩ и Швеция, "Докладът на Бродек" (2007) и "Мосю Лин и неговото дете" (2005) са издадени в САЩ. Клодел е печелил "Гонкур" за първия си роман.
    Атик Рахими е роден в Афганистан на 26 февруари 1962 година и емигрира по време на войната 1979-1989 г. Започва да пише в края на деветдесетте години на двадесети век. Той следва в Сорбоната, снима документални филми. Пише на персийски и книгите му се превеждат на френски език. Първият му роман "Земя и пепел" (2000) става бестселър в Европа и Южна Америка. Филмът по романа печели 25 отличия, включително и наградата "Особен поглед" в Кан. Четвъртата си книга пише на френски език и се връща към темата за Афганистан (2008). Тя печели "Гонкур" и е преведена на английски под заглавие "Камъкът на търпението".
    Стефан Одиги е роден през 1964 година, учи в Парижкия университет, преподава в САЩ. С първите си романи печели престижни награди - "Теория на облаците" (2005), "Единственият син" (2006) - и двата преведени на английски език.
    Този кратък преглед може да се приеме като представителен за насоките на френската проза през последните десетилетия. Издаването на тези и други постмодерни автори може да допълни българската културна рамка и да обогати впечатленията ни от литературна Франция.



     

Още през 1994 г.  Жан Мари Гюстав Льо Клезио (1940) беше провъзгласен за най-великия френски романист, а през 2008 г. му бе връчена Нобеловата литературна награда.


Филип Делерм е сред "най-тиражните" френски писатели


Никол Малинкони е повлияна силно от прозата на Маргьорит Дюра


Атик Рахими е френски писател от афгански произход, чиито роман "Земя и пепел" става бестселър