Кубистът Емануил Попгенчев
Голяма изложба на известния художник на "Шипка" 6
/ брой: 82
Може само да се съжалява, че тази изложба се открива post mortem, че преждевременно отишлият си от този свят художник не можа да свидетелства за своето завършено дело, което ни е завещал. А то не е никак малко! На целия първи етаж на "Шипка" 6 е подредена експозицията на Емануил Попгенчев, която дава цялостна представа за неговите художествени търсения. Подобно хомогенно присъствие - като стил и инвенция, като творческа последователност е почти рядкост в съвременното ни изкуство.
Емануил Попгенчев следва канона на кубизма, но създава истински национално и самобитно изкуство. Това доказва неговото оригинално творчество, което го отграничава от еклектичните подражания и артистични превъплъщения, претендиращи да бъдат създатели на "българския кубизъм".
Тази оригиналност се потвърждава от показаната колекция, в която е закодирано своеобразно опоетизиране на привидната повседневност; докосване до темата за смисъла и трагизма на битието; преклонение пред съвършенството, като част от хармонията на вселената. Така е в "Нощите на госпожиците от ГП" и "Тоалет", които излъчват дискретен аристократизъм; в "Докосване" и "Обичам те", откъдето струи нежен лиризъм; в "Моето семейство", чиято атмосфера ни приближава до интимния свят на твореца. "Самодивска нощ" и "Пастир" - творби, които доказват модерната превъплътимост на българската самобитност. Своеобразен апотеоз на орфизма е запечатан в "Звуците на арфата". Докато в "Зеленооки" и "Мечтата на гларуса", "Карнавал" художникът потвърждава своята неподправена виталност. Обратно - в работи като "Минало", "Стачка" и "Даваш ли, даваш, балканджи Йово" той демонстрира, че дори мащабни и "атрактивни" теми имат точно концептуално решение.
Роденият през 1942 г. в Габрово Емануил Попгенчев завършва специалността "Декоративно-монументална живопис" на НХА през 1967 г. Автор е на повече от 15 самостоятелни изложби, голяма част от които са били във Варна.
Може би поради всичко това роденият в Габрово художник, свързал съдбата си с Варна и рано отишлата си талантлива художничка Снежина Попгенчева, е смятан повече за варненец. Макар със своето изкуство той за пореден път да доказва, че за истинския и безспорен талант няма регионални граници и концептуални ограничения. И още че подобна "сгъстена емоционална енергия", по думите на Светлин Русев, е неподвластна на "мимолетните конюнктурни съображения".