18 Ноември 2024понеделник13:07 ч.

Точката на И-то

Станахме нетни донори на достойнство

/ брой: 118

автор:Иво Атанасов

visibility 3597

Често се спори дали печелим от членството си в Европейския съюз. Във финансово изражение несъмнено сме на плюс. Стига да не включваме в сметката затварянето на четири от реакторите на АЕЦ "Козлодуй" и някои други безобразия от предприсъединителния период. Ние сме сред страните - нетни бенефициенти: получаваме повече средства от бюджета на ЕС, отколкото внасяме. За разлика от нетните донори, които дават повече, отколкото взимат.
Парите са важни, но не са всичко. Има и други измерения, по които си зависи най-вече от нас дали да сме на плюс или на минус. Типичен пример е Гърция, която почти три десетилетия осуетява шансовете на Македония да кандидатства за ЕС и НАТО, докато не си избере име, което да бъде одобрено от Атина. Тази битка е не толкова за пари, тя е за история, което ще рече и за достойнство. И Брюксел признава това право на всяка страна членка. А Скопие неслучайно отстъпи.
Нашият проблем е, че отстъпи само пред Гърция. Отказа се от претенциите си към антична Македония. И южните ни съседи са доволни - запазиха всичко, което смятат за свое. Оставиха за Скопие вековете от цар Самуил насам. Ако иска - да си ги присвои, ако не - да ги дели със София. Парадоксът е, че на брега на Преспанското езеро, в българското дори според македонски сайт село Нивици, две държави изгладиха с договор противоречията помежду си, като нито една от тях не е България. Спорът е между Гърция и Македония, да си го решат, произнесе се премиерът. За разлика от совите абсурдите продължават да са това, което бяха - все в ущърб на нашата страна.
Не бива да се оспорва правото на македонците на самоопределение. Нека се пишат сега каквито си искат, но да отричат, че дедите им са българи, означава да изкривяват историческата истина. Ние сякаш ги насърчихме в тази посока, и то в момент, когато немалка част от тях бяха почнали да признават, че някога сме били едно, но после сме се раздвоили. Само преди шест години премиерът Борисов заяви, че името Северна Македония е неприемливо за нас, защото утре ще кажат, че Благоевград е македонски, и ще предявят териториални претенции. Според големия учен Йордан Иванов обаче не само Пиринският край, но и Кюстендилско, Дупнишко и Радомирско са в Северна Македония. Още през 1906 г. той доказва с неоспорими аргументи българския характер на тази област, но кой днес ще го чуе оттатък Гюешево, след като не го чуваме отсам?
Сега правителството мълчаливо приема онова, срещу което преди се гневеше. Защото на 26 юни Македония трябвало да започне преговори с ЕС, а на 11 юли да стане член на НАТО. Добре, нека стане, но защо за сметка на собствената ни история? Не е ли по-разумно първо да изчистим миналото, както сториха гърците? Или за нас е по-важно да подкрепим следващата крачка към изтикването на Русия от полуострова? Какво получаваме срещу това? Най-вероятно нищо, но от сърце. А какво губим? Сигурно много, щом се наложи на премиера да обяснява на руския президент, че сме най-дисциплинираната държава в ЕС и затова са ни заобиколили всички газопроводи. Че от прекалена принципност към европартньорите сме отказали всички руски предложения в енергетиката. И че големият брат затова е голям, за да прощава. А само преди две-три години негови министри го хвалеха, че е провалил големите енергийни проекти. Ето как и в този случай абсурдите продължават да са това, което бяха - все в наш минус.
На всичкото отгоре турският президент заяви на висок глас, че България е направила грешка, като се е отказала от "Южен поток". Можеше да премълчи, да не налива масло в огъня, но като има насреща си балъци, казано на майчиния му език, защо пък да не говори. Тази грешка ни донесе дивиденти, натърти той. Оттук нататък Анкара ще разпределя природния газ за Европа - и руския, и азерския. А България, вместо да получава пряко руското синьо гориво, ще си го доставя през "Турски поток".
Гръцкият външен министър също можеше да не се хвали чак толкова с успеха си. Но в тази игра, макар и наречена дипломация, прошка няма. Ръководеният от него екип постигна целта си. Тъкмо затова той гръмко подчерта, че е по-добре Гърция да има на северната си граница приятелска страна, отколкото Македония да е част от Велика България. Разбира се, София нито се е затичала, нито пък има потенциала да си възвръща територии. Но самият факт, че гръцки министър говори за Велика България като за риск, подсказва, че Атина е наясно какво е населението оттатък Осогово. Ние също знаем, но за разлика от гърците се държим така, сякаш това не ни засяга.
С рецитирането на "Отечество любезно" Доналд Туск ни подсказа какво трябва да правим като наследници на най-старата държава в Европа. Сякаш не го чухме. Или пък намираме за по-важно да сме нетни бенефициенти на финанси, па макар и нетни донори на история и достойнство.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 0

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 0

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 0

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 0

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ