Между две спирки

Аз живея в София на улица "Антон Чехов" и понеже съм автор на пиеси, обичам да се шегувам, че по липса на улица ДШекспирФ съм принуден да живея на улица ДЧеховФ. Тя прави един голям завой и от успоредна на булевард ДЦариградско шосеФ завършва като негова пряка. Краят й се намира на една тролейбусна или автобусна спирка след бившия хотел ДПлискаФ и там обикновено слизам или се качвам аз Ц на спирка ДСтудентски общежитияФ...
Често обаче слизам или се качвам на ДПлискаФ и разстоянието до или от нас го вървя пеш. Така направих и този път Ц отидох до ДПлискаФ по диагонала, без да чакам превозните средства.
Не бързах, както обикновено, и имах възможност да видя много неща, които друг път не съм забелязвал или не съм им обръщал внимание. Те са и хубави, и лоши. За по-безболезнено ще ги редувам.
Започвам с тротоара, който води до нас и по който всеки ден минавам най-малко два пъти. Той е в такова състояние, че ако возиш бебе в количка и то не е здраво вързано, на всеки пет метра ще изпада от количката.
Добре, че в междублоковите пространства въпреки реституцията са оставени тук-там пътечки и си минаваме по тях. На една от тези пътечки, дори пътеки, постлана с плочи, много ме ядосваха две неща. От единия й край, за да спестят два метра ходене, хората (много от тях, не всички) така бяха утъпкали бившата тревна площ, сякаш много роти войници са минали оттам. Сега грижливи съседи бяха успели да насядат нова трева и да оградят насаденото. Поздравявам ги! В другия край пътечката, след малкото площадче, става тясна и е ДразширенаФ от небрежни минувачи чрез стъпкване на тревата. А трябва просто да се разшири с плочи.
На излизане от това място минавам покрай кофи за смет и те също ме бодват в очите. И по нашата улица, и на много други места в София тези кофи не са еднакви, а от различни серии. И това е много грозно. Толкова ли е сложно те да бъдат еднакви (само по цвят и предназначение различни) и да не грозят улиците. Да не говорим за това, че някъде са поставени на специални, изрязани в тротоара места, а друг път така, че да пречат на движението.
По-нататък виждам по тротоарите наредени книги или щайги със зеленчуци. Има ги на много места. Тук малко се колебая в критиката си. Защо пък на път за вкъщи да не си купи човек кило кайсии или праскови? Или някоя книга, която отдавна търси, а тук му се предлага за смешно ниска цена?
Ето ме вече на "Плиска"! Бившият хотел е ремонтиран и обновен до неузнаваемост. Сега е станал сграда банка. Но това е от другата страна на булеварда. От моята заслужават похвала онези, които са наредили махането на многобройните бараки с най-различно търговско или друго предназначение. В дъното, зад дърветата и махнатите бараки, има достатъчно магазини...
Споменах дървета, та се сетих, че по тротоарите има хубави стари дървета. Обаче точно по протежение на двеста-триста метра, точно където са спирките на многото тролеи и автобуси, няма ни едно дърво. Кога и кой ги е отрязал не се знае, но са много нужни и за красота, и за сянка.
Казах, че ще пиша за лоши и за хубави неща. Хубаво е например, че другаде в столицата ни на влизане и излизане в и от подлезите над главите ни има пластмасов покрив. Дъждовните капки приятно барабанят над нас, а ние сухи си слизаме или се качваме под тях. Защо при нас няма такива удобни и красиви покриви?
Приятно ми е, въпреки временните неудобства, че асфалтовата настилка по булевард ДЦариградско шосеФ се сменя с нова. Дано само издържи по-дълго време от предишната, защото предполагам, че струва доста скъпо. И едва ли ще са доволни от това, че ДЦариградско шосеФ и други по-важни обекти се обновяват, онези, чиито улички тънат сега в прах, друг път в кал, и общо взето да не живееш там. А хората по тези адреси плащат данъци наравно с другите...
Чуден човек съм аз Ц от една страна, гледам критично на малките и големи безобразия в живота ни, от друга - не мога да не се зарадвам на добре направеното! И си мисля като българин: Нека да са повече добре направените неща, нека да имаме по-малко поводи за основателна критика към безобразията в живота ни, нищо, че са дело на политическия ни противник! Само че не виждам как ще върнем държавата на онова равнище, когато нямаше гладни и почти всички ходехме на курорт в дни, горещи като сегашните.