17 Ноември 2024неделя00:51 ч.

Много или хаотични са вузовете ни?

Ще може ли в близките две години да бъде въведен ред в системата, както предвиждат два нови стратегически документа

/ брой: 217

автор:Велиана Христова

visibility 4520

И тази година след приключването на приемната кампания, дори след записването на абитуриентите, издържали матурите през есента, се очаква във вузовете у нас да останат 7-8 хиляди незаети места. В момента някои продължават да очакват младежи, желаещи да станат първокурсници. Държавата разреши за прием 73 300 бройки, а според данните от матурите издържалите ги са около 56 300, от които 9-10 хиляди ще заминат да учат в чужбина, както всяка година.
Изобилието на места за първокурсници не е случайно и може да се обясни вероятно с опитите на държавата да подобри параметъра "висшисти на възраст 30-34 г.", който се следи от ЕС. За момента България не изглежда добре със своите 29,6% дипломирани висшисти в тази група. Особено на фона на целта, поставена в ЕС, до 2020 г. процентът да се увеличи до 40 (България предвижда 36%). При това тези висшисти трябва да работят по специалностите, за които са учили, а не

да се уреждат на работа където им падне

както е у нас. Това, че в медицинските ни вузове и УНСС местата се запълват още до август, от една страна, е добре за бъдещото ни здравеопазване и икономика. От друга страна обаче, до 1990 г. у нас е имало 3 икономически вуза, сега са 11 и те създават кадри, които пазарът на труда не може да поеме, е отчетено в проекта на МОН за новата Оперативна програма (ОП) "Наука и образование за интелигентен растеж". В същото време липсват необходими кадри в инженерните и природните науки например, от които зависи всяка модерна икономика. Тъкмо за тези науки обаче липсват и достатъчно кандидат-студенти.
Така стигаме до основен проблем, който от много години се задълбочава, оставен на самотек - много ли са висшите училища в България. Споровете по темата продължават, но по-вярно би било да поставим въпроса иначе -

добре ли е структурирана мрежата

ни от висши училища спрямо баланса на специалностите? И тогава отговорът ще е категорично "не". Кому бе нужно например да се откриват у нас 14 правни факултета, някои от тях - в технически вузове, само и само едва ли не всички висши училища да се именуват университети? И защо обещанията за откриване на висше училище при всяко храстче станаха печеливш коз в предизборните кампании от години насам? И в момента от АБВ например приписват отнемането на акредитацията на т.нар. Пернишки университет на някакви "политически гонения" срещу кметицата, а не на реалното нарушаване на изискванията на закона за брой преподаватели на щат, съответно - за качество, както е в действителност. От ГЕРБ пък отново обещават пореден бъдещ вуз - този път в Монтана. И кой ще преподава в него? Куфарните професори от софийските вузове. И докога така? Кога най-сетне държавата България ще изработи виждането си за висшето образование и за това какво иска да постигне, когато поддържа мрежа от висши училища?   
Два нови държавни документа имат отношение към тези въпроси, и двата са подготвени с достатъчна степен на приемственост от две правителства - това на Орешарски и служебния кабинет. Единият е споменатият проект за оперативна програма, другият - проектът за Стратегия за развитие на висшето образование до 2020 г. Вероятно защото и двата са подготвени от едно ведомство - МОН, този път е налице рядкото за днешна България съвпадение между идеите в два стратегически документа.     
Системата у нас обхваща 51 висши училища (37 държавни и 14 частни), в т.ч. 44 университета и специализирани висши училища и 7 самостоятелни колежа. Тази мрежа надвишава значително средните показатели на редица съпоставими като население и територия страни от ЕС, е констатирано и в двата документа. Добре е да цитираме направените в тях изводи: 
"Експанзията на висшите училища не се е отразила благоприятно върху качеството и ефективността на образованието; системата бавно реагира на динамично променящите се изисквания към квалификацията, мотивацията и професионалната кариера на висшистите. Със сравнително слаби темпове се развива и модернизира образователната инфраструктура на висшите училища - сграден фонд, специализирани кабинети и лаборатории, центрове за практическо обучение и т.н.
Това спъва модернизацията на системата и развитието на университетската наука в съответствие със световните критерии и европейските стандарти. Информацията по най-важните количествени показатели разкрива сериозни вътрешни диспропорции.
- Незадоволителен дял на завършилите висше образование: 26,9% от населението на възраст от 30 до 34 години;
- Нарастващи предпочитания сред младите за получаване на висше образование извън страната. Тази тенденция, по принцип положителна, не е плод на усилията на държавата и не е подчинена на ясна стратегия за насърчаване на международната студентска мобилност. Като се прибави и растящата изходяща мобилност на българските студенти, става ясно, че процесът на изтичане на мозъци, на млади таланти, който преживя България през 90-те години на ХХ век, се повтаря отново.
- Драстично разминаване между профила на подготвяните специалисти и реалното търсене на пазара на труда. Голяма част от завършващите студенти не се реализират по специалността си. В същото време се очертава остър и траен дефицит на кадри по инженерни и технически специалности. Липсват измерители за качеството на завършващите и устойчива система за получаване на обективна обратна връзка от страна на работодателите за качеството на придобитите от студентите знания и умения.

Има дублиране и разпокъсване

на професионалните направления между висшите училища. През последните 10 години с промени в Закона за висшето образование постепенно се заличи разликата между университети и специализирани висши училища, като на последните се даде право да се наричат университети в дадена област. Липсва разграничение между многопрофилни университети и специализирани ВУ, които обучават студенти само в едно или няколко свързани професионални направления (например технически, медицински, по изкуствата и т.н.). Същевременно има висши училища с богата научна дейност и други без никаква научна дейност.
Това непремерено разрастване е свързано със занижения контрол от страна на държавата, а негативните ефекти се изразяват в слаба ефективност на бюджетното финансиране за сектора, влошеното качество на обучение и слабата реализация на завършилите. Броят на висшите училища поражда проблем, свързан с баланса между ресурси и качество. Състезанието на множество институции за ограничени бюджетни средства се оказва незадоволително решение. "Слабите" участници на образователния пазар поддържат съществуването си, като свалят праговете за участие и завършване на бакалавърски и магистърски програми. Липсват сериозни стимули за висшите училища да повишават качеството на обучението.
Видимият симптом на явлението са все по-острите диспропорции между големите бройки на ежегодния прием и малкия брой на кандидатите. Това води до системно занижаване на критериите за прием, броят на студентите расте за сметка на качеството".
 
Какви промени предвиждат

двата стратегически документа за мрежата от вузове? Оптимизиране - не с административен натиск, а чрез финансови механизми и трансфер на добри европейски практики за интеграция и обединение на вузове на регионален и предметен принцип. Промените ще се осъществяват с пари от бюджета и по оперативната програма. При финансирането на държавните вузове 60% от парите ще се дават за качество при обучението в различни специалности, 40% ще останат според броя на студентите, а на "слабите" специалности няма да се дава прием.  
За да се сложи ред в системата, се предвижда да се обособят два вида вузове - университети и специализирани висши училища, обучаващи в една или няколко сродни професионални области. По друг параметър - научната дейност, висшите училища също ще са два типа. Едните ще са изследователски, в които научната дейност ще се финансира от бюджета срещу задължението да се отчитат за ефективността на изразходваните пари (може и при акредитацията). Изследователските университети ще имат право да обучават докторанти. Обратно, останалите вузове няма да могат да обучават докторанти и няма да са длъжни да правят наука, ще се занимават с нея само по желание. Такова разделение има в много от страните в ЕС, в САЩ, а вече - и в Русия.
Ще се въведе строг контрол от страна на държавата, който да гарантира качествено висше образование във всички вузове. При оптимизацията на мрежата ще се търси сътрудничество между образованието, научните институции и предприятията. От новата ОП подкрепа ще получи работата на институции, ангажирани в оценяването и акредитацията, ще се засили тежестта на рейтинговата система. В новата ОП за структурни промени в системата са планирани 4 млн. лв., а още 40 млн. лв. - за подобряване на достъпа до висше образование и увеличаване броя на висшистите на 30-34 г.
Въпроси обаче предизвикват сроковете, предвидени за изпълнение на мерките. Как през 2015 г. ще започне различно финансиране на специалности според качеството, когато система за обективна оценка на качеството е предвидено да се създаде едва през 2016 г.? От 2016 г. трябва да започне и спиране на приема в специалности с ниски резултати. Как ще се разбере през 2015 г. кои вузове не правят международно видима наука, за да им се дават диференцирано пари за изследвания, когато оценяването (вкл. с международни експерти) и обособяването на изследователски вузове и други, на които ще се спре субсидията за наука, ще е от 2016 г.? Като добавим и лобитата в парламента, където всеки депутат брани като на амбразура вузовете в региона си, по-вероятното е добре замислените реформи пак да си останат на хартия.  

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ