17 Ноември 2024неделя11:18 ч.

Дълголетие и успех или успех и дълголетие - 1

Какво осигурява дълголетието и успеха на един спектакъл?

/ брой: 221

автор:Светлана Панчева

visibility 2475

Този силогизъм може и да звучи претенциозно, но винаги е интересно да се разбере как и защо един спектакъл се превръща в дълголетник, а също и дали успехът се дължи на дълголетното програмиране на представлението или първоначалният успех осигурява дълголетието. В историята на репертоарния театър, което ще рече театър, в който всяка вечер се играят различни представления, има, разбира се, забележителни постижения в този план. Например брилянтната пиеса на царицата на криминалето Агата Кристи "Капан за мишки" за първи път е представена на сцена през 1952 г. в Лондон и оттогава до днес има общо над 24 000 представления, била е гледана от повече от 10 милиона души, с което държи абсолютен рекорд.
Близо до тези впечатляващи резултати е и пиесата "Боинг Боинг" на швейцареца Марк Камолети, поставена за пръв път през 1960 г. в един от големите частни театри в Париж и през последните 45 години се играе всяка вечер на сцената на театър "Michel". За това време в спектакъла са се сменили 300 актьори, изиграни са около 18 000 представления. Подобен успех и дълголетие има и постановката на К. С. Станиславски "Мъртви души" по Гогол, чиято премиера се е състояла през 1932 г. на сцената на МХАТ, а представлението се играе в продължение на близо 60 години и преживява 20 поколения актьори. Аз лично съм гледала "Мъртви души" преди повече от 30 години и то беше живо, актуално и истинско представление.
Естествено, на основата на тези няколко примера не може да се направи еднозначно заключение как и защо един спектакъл се превръща в дълголетник, тъй като явно не е само жанрът на пиесата - "Капан за мишки" е криминале, а "Боинг Боинг" е комедия на ситуациите, нито само имената на актьорите, нито пък театърът, на чиято сцена се играят. Явно има и още нещо, и струва ми се, то е способността на живия театър да открие пиковата точка на комуникацията си със зрителите.
И по нашите сцени не липсват спектакли дълголетници с несъмнен успех сред публиката. Разбира се, мащабите на интереса са други, както и цифрите, но все пак са достатъчни, за да поразмишляваме с какво спектакълът на Александър Морфов "Хъшове", който се играе 11 години на голямата сцена на Народния театър и има 240 представления, или моноспектакълът на Валентин Ганев "Контрабасът" на камерната сцена на същия театър събира вече 250 пъти своята публика. Със сигурност успехът и дълголетието на "Хъшове" се дължи именно на точното смислово, емоционално и социално попадение в невралгичната точка на националното самосъзнание. А динамичният вътрешен диалог на истина и въображение, както и несъмнената бляскаво виртуозна игра на Валентин Ганев е интелектуалното предизвикателство на "Контрабасът".
Поразително въздействащата смесица на комедия с драматични елементи или на драма с комедийни елементи, като и двете определения са еднакво верни за вулкана от емоции и внушения, който изригва в моноспектакъла на Татяна Лолова "Дуенде" на сцената на Театър 199, осигурява нестихващия интерес към представлението, което този сезон ще отбележи своя 300-тен юбилей. Забележително и напълно заслужено дълголетие, дължащо се на перфектното съчетание на силна актьорска личност и явно значима тематика. Нека спомена и още един значителен успех и дълголетие - постановката на Пламен Марков "Арт" по пиесата на Ясмина Реза, която се задържа на сцената на Малък градски театър "Зад канала" 13 години. Пиесата и постановката е многозначна, иронична смесица от безпощаден хумор и нежни чувства, актуален и завладяващ разказ за съвременни хора, съвременни обичаи и съвременно "изкуство", и освен това изиграна от Атанас Атанасов, Владимир Пенев и Иван Петрушинов с изключителен усет за непосилната лекота на играта.
Показателно е и дълголетието и успехът на постановката на Красимир Спасов "Много шум за нищо" от Шекспир, която повече от 10 години е на сцената на театър "Българска армия". Сред зрителите вече има почти цяло ново поколение, а визията и темата на спектакъла звучат все така актуално и впечатляващо. Несъмнен дълголетник е и спектакълът на режисьора Петър Кауков "Бай Ганьо" от Георги Данаилов по мотиви от Алеко Константинов с Николай Урумов в главната роля, който продължава да се играе в Драматичния театър в Пловдив вече 15-а година. А на какво се дължи успехът му, мисля, няма защо да уточняваме - Бай Ганьо е вечен. Разбира се, има още немалко щастливи дълголетници в съвременния ни театър и за тях има какво и защо да се пише.
 
"Хъшове", постановка Александър Морфов

Валентин Ганев в "Контрабасът".

Татяна Лолова в "Дуенде"

Атанас Атанасов, Иван Петрушинов и Владимир Пенев в сцена от "Арт"

Николай Урумов в "Бай Ганьо"

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ