17 Ноември 2024неделя16:28 ч.

2012-а - тежка година за Европа

Сегашните ръководители на ЕС допускат фундаментална грешка, като надценяват значението на финансовата стабилност и подценяват социалната стабилност в общността. И двете са еднакво важни

/ брой: 23

автор:Иван Ангелов

visibility 1866

За да разберем каква ще е 2012-а и следващите години в ЕС, трябва да познаваме причините за кризата в него. Те са: разнородният икономически състав на страните членки; слабата интеграция между техните национални политики; силно рестриктивната икономическа политика през 2010-2011 г.; грубите нарушения на финансовата дисциплина; деструктивната роля на рейтинговите агенции.
За необратимо и трайно излизане на ЕС от кризата може да се мисли само след решаване на горните проблеми. Това обаче не е възможно в близкото бъдеще. Следващите 5-10 години ще са години на стагнация за ЕС: колебания на растежа с 1-2 процентни пункта под и над нулата, висока безработица, стагнация в доходите, растяща социална поляризация, бюджетни и дългови напрежения. Продължаването на бруталната рестрикция и превръщането на балансирания бюджет и ниския дълг в главна цел на икономическата политика ще направи растежа невъзможен. Тази политика усложнява, а не решава дълговите проблеми на Европа.
През 2012 г. почти всички важни икономически показатели на ЕС ще бъдат

по-лоши от предвидените

в последната прогноза на Европейската комисия. Очакваният растеж на БВП от 0,6% няма да се състои. По-вероятна е рецесия между 0,5 и 1,0%. Едва ли ще се постигне очакваното стопанско оживление с 1,5% през 2013 г. Безработицата ще остане над 10%. Ще има спад на реалните доходи. При допустим публичен дълг 60% от БВП в края на 2011 г. се очакват 88,0%, а за 2012-2013 г. се прогнозират 85%. Действителният ще е малко по-висок.
Сегашните ръководители на ЕС допускат фундаментална грешка, като надценяват значението на финансовата стабилност и подценяват социалната стабилност в общността. А и двете са еднакво важни. Всеки ден алармират за високи бюджетни дефицити и държавен дълг и настояват допустимите тавани да се впишат в конституциите на страните членки. А мълчат, че безработицата през последните години е стабилна на 10%, при 22,9% в Испания, 18,8% - в Гърция, и т.н. От 16 млн. души в началото на 2008 г. безработните в ЕС сега са 23,7 млн. Решаването на проблема със заетостта не търпи отлагане. Той е дори по-остър от дълговия проблем, но никой не препоръчва максимално допустимата безработица (примерно 6%) да се запише в конституцията. Ако продължават да потискат растежа, безработицата ще се увеличава, реалните доходи ще намаляват, милиони хора ще се разбунтуват и ще сринат финансовата стабилност. "Арабската пролет" е тревожен сигнал. Движението "Occupy Wall street" и действията на "разгневените" - също. Списание "Тime" неслучайно обяви ПРОТЕСТИРАЩИЯ за човек на 2011 г. Всичко това показва каква е пропастта между политиката на ръководителите на ЕС и на европейските правителства и потребностите на европейските граждани.
Крие се от обществеността, че дълговите и бюджетните проблеми са съпътствали винаги развитието на европейските страни. Великобритания например е имала публичен дълг над 100% от БВП през 81 от последните 170 години. Франция е с бюджетни дефицити през всички години от 1974 досега. Дългът е стабилно висок през последните 15 години в Германия, Великобритания, Холандия, Австрия. Да не говорим за Гърция, Италия, Португалия, Белгия, Унгария и т.н. Това, разбира се, не означава, че призовавам към политика на трайни бюджетни дефицити и финансов разгул. То само означава, че сега не преживяваме първи епизод на висока публична задлъжнялост в Европа, за да сме толкова изненадани и дори паникьосани. Темата за дефицитите и дълговете сега се истеризира с

користни цели от десните правителства

за оправдаване на резкия обрат през 2010-2011 г. към силно рестриктивна политика. Рейтинговите агенции пък с деструктивните си действия за манипулиране на финансовите пазари са важен инструмент в ръцете на американския и световния финансов капитал, който търси реванш за униженията през 2008-2009 г. и протестира срещу регулациите на финансовия сектор.
Консервативните правителства на най-големите европейски държави и ръководителите на ЕС не разбират, че бюджетните и дълговите проблеми се решават кардинално само чрез по-висок растеж, заетост и доходи, а не чрез уволнения на персонал и поголовно съкращаване на разходи. Сегашната брутална рестриктивна политика осъжда най-задлъжнелите страни в Европа, а и целия ЕС на икономическо задушаване, на потиснат потенциал за обслужване на дълговете и дори по-голяма задлъжнялост през настоящото десетилетие. Това напоследък признава и ръководителката на МВФ г-жа Лагард.
Голямо предизвикателство пред ЕС през 2012 г. ще бъде общият бюджет за 2014-2020 г. Предстоят може би най-трудните преговори в историята на ЕС по размера и особено по структурата на бюджета. И в двете посоки са нужни кардинални промени.
Ръководителите на Европа действат мудно. Това поражда все по-високо напрежение в обществото и недоверие на пазарите. Дори последните решения на Европейския съвет от 9 декември 2011 г., макар и крачка напред, са твърде обтекаеми, ограничени по обхват, не са решителни, конкретни, ешалонирани във времето и подкрепени с отговорности. Подобни дефекти съдържа и подготвяният сега документ за фискален съюз. Те едва ли ще задържат за дълго позитивните очаквания на пазарите.

Рейтинговите агенции злоупотребяват

с тази обстановка, като манипулират безотговорно и безнаказано финансовите пазари.
Тази мудност може да се обясни с две причини: първо, европейските лидери не са извлекли поуки от световната криза и нямат ясна стратегическа визия за интеграционната политика на общността и второ, особено важно, ръководителите на страните членки не поставят на първо място фундаменталните стратегически интереси на общността, а са загрижени главно за текущите си тесни национални и корпоративни интереси: бранят ниските национални преки данъци; бавят въвеждането на енергиен данък; искат да запазят досегашната структура на бюджета на ЕС с преобладаващи аграрни субсидии вместо за наука и иновации; не разширяват функциите на Европейската централна банка като мащабен кредитор от последна инстанция; не настояват за въвеждане на общоевропейски, а след това и на световен данък върху финансовите трансакции; не емитират еврооблигации; не настояват за обществен контрол върху деструктивната дейност на трите големи рейтингови агенции; бавят създаването на европейска рейтингова агенция.
ЕС е изправен пред голям проблем при съчетаването на фундаментални интереси в общността. От икономическа гледна точка е необходима интеграция на националните икономически, социални и други политики. Това обаче няма да е лесно поне по две причини. Първо, бързо сближаване и уеднаквяване, например на бюджетните политики, между най-богатите и най-бедните страни членки ще е много трудно. Данъчна основа или проценти на преките данъци, подходящи за най-богатите страни, едва ли са такива и за най-бедните. Второ, много е важно каква философия на икономическата политика ще преобладава. Страните, управлявани от десни партии, ще предпочитат консервативна икономическа политика с предоверяване на пазара, по-малко държавни регулации, поголовни рестрикции, ниски данъци за богатите, поставяне на финансовата стабилност във фокуса на държавната политика. Страните, управлявани от леви партии, ще предпочитат регулирана пазарна икономика, стимулиране на растежа и заетостта, гъвкава бюджетна политика, умерено прогресивни данъци, балансирано третиране на труда и капитала, подпомагане на дребния бизнес, повече конкуренция, отколкото приватизация, категорично поставяне на човека във фокуса на икономическата политика.
Ако ръководството на ЕС е дясно ориентирано (както е сега) и използва високата степен на интеграция за налагане на консервативна политика, може да се стигне до пренебрегване волята на суверена - народите от страните членки. Техните граждани трудно ще се примирят всички важни решения по икономическата и социалната политика да се вземат и налагат от десни пазарно-фундаменталистки ръководства в Брюксел. Това ще изпразни от политическо съдържание и смисъл парламентарните и другите избори в страните членки. Гражданите на тези страни едва ли ще се откажат от изконните си права да определят чрез свои избраници икономическата и социалната политика в собствените си държави! Ще бъде много трудно да се намерят компромисни решения, които съчетават безспорната нужда от интеграция със също така неоспоримата воля на суверена.

Възможен ли е компромис?

Много се говори и пише напоследък за предстоящия крах на еврото и на еврозоната. На думи никой не оспорва наличието на силна Европа, но има влиятелни световни политици и икономисти, които не желаят това. Защото срив на еврото ще означава разпадане на еврозоната и дори на ЕС и ще ликвидира един мощен конкурент на световната икономическа и политическа сцена.
Това обаче не трябва да се допуска! Европа измина дълъг път към обединението. Европейските народи и техните политици помъдряха. Те вкусиха и от плодовете на интеграцията. Евентуален разпад на еврозоната и на ЕС би означавал да се върнем 65 години назад. Това ще направи отделните европейски страни безпомощни в конкуренцията със световните гиганти - САЩ, Китай, Япония.
От люлка на демокрацията, хуманизма, съвременната култура, социалната държава, научно-техническия прогрес, разединена Европа може да се превърне във второстепенна махала на голямото световно село, в резервен играч на световната икономическа и политическа сцена, с тежки последствия за живота на нейните граждани. Това би било престъплението на века. Вярвам, че ще се намерят нови Конрад Аденауер и Шарл дьо Гол на ХХI в., които няма да позволят такава катастрофа! Историята ни учи, че големите кризи раждат големи лидери. Дано и сега стане така!

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1734

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1753

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1796

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1855

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1706

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1910

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1626

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1849

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1805

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1790

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1690

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ