За морала - някога и сега

Тези дни, като се рових из своя архив, попаднах на материали, които ме върнаха към отдавна забравени времена. На годините, на които съм, нищо вече не би трябвало да ме учудва. И все пак, заравяйки се в миналото, се натъкнах на хора и събития, които ме накараха с леко удивление да се запитам: "Ама това така ли е било?" Да, така е било. И си казвам: Колко истини можем да узнаем за настоящето, ако се върнем към миналото. Във всички случаи ще се изправим пред болезнената истина, че ако някога в политиката е имало определен морал, днес тъкмо в политиката моралът  показва опасно отсъствие. 
И така, ровейки се в своя архив, попаднах на лист хартия, на който съм записал прочетеното преди много време в книгата на Димитър Маринов "Стефан Стамболов и новейшата ни история (Летописни спомени и очерки)", С., 1909.
Ето какво съм прочел и записал:
    "Регентите и тримата живееха в една квартира. Готвачът им, като посетил княжеската градина, набрал зеленчуци и краставици. Радославов, като се научил за това, дигнал голям шум и писал на Стамболова и му направил един вид бележка, дето регентите се ползват от държавно имущество. При своята обиколка из крайдунавските градове регентите бяха пътували с яхтата. Военният министър полк. Николаев, надуман от Радославова и компанията, писал на регентите и настоятелно искал да заплатят стойността на  изразходвания камен въглен." (с. 481)
Не вярвам някой, съпоставил морала, проявяван от строителите на някогашна България, с морала, проявяван днес от рушителите на съвременна България, да не изпита мъчителен срам. Някога за килограм "камен въглен" са търсили сметка от самите регенти, а днес нашите "регенти" харчат  за своите разходки, наричани "командировки", милиони левове, измъкнати от окъсания джоб на българските граждани.
Да си припомним, че президентът Петър Стоянов през 2000 г. пътува до Австралия (Сидни), за да се възрадва на 27-те летни Олимпийските игри. На какви разноски пътува тогава г-н президентът? Не, разбира се, на свои, а на държавни, т.е. на наши!  А сегашният президент Плевнелиев на какви разноски пътува до Лондон, за да се наслаждава и той на Олимпийските игри там? На държавни, разбира се, т.е. отново на наши! Но у президента Плевнелиев пътуванията в чужбина са, изглежда, страст. Преценете сами: само за 10 (десет) месеца  Плевнелиев е имал 18 командировки в чужбина, т.е. почти две командировки на месец, които са ни стрували на нас, българските граждани, повече от 600 хил. лв. За "каменния въглен" този човек не е дал и един лев.
Това не е бивало в нашата история. Да се разходват такива огромни суми за командировки, от които за обществото няма никаква полза, е направо грабеж. Грабежът по време на криза е явление по-злокобно дори от пира по време на чума. В пира по време на чума бихме могли да видим лекомислена гавра със смъртта. В грабежа по време на криза можем да видим единствено цинично безразличие към  съдбата на хората, които, изпаднали в материална безизходица, се самоубиват.
Днес голяма част от политическия елит ползва държавното имущество като свое лично. Без всякакво угризение на съвестта берат от "държавната градина" всичко, каквото им падне.  Такъв "морал" показаха всички партии, които след Десети ноември излязоха на политическата сцена, за да се противопоставят на БСП. В най-голяма степен всичко това важи за управлявалата довчера партия ГЕРБ, чиято политика се сведе до безогледно ограбване на нашия народ. Лидерите на ГЕРБ не са никакви държавници, те са социални хищници, навлекли камуфлажната дреха на държавници. Държавното имущество те разглеждат като своя лична собственост. Правителственият  самолет например не е държавен, както могат да си помислят някои, не, той е лична собственост на бившия премиер Бойко Борисов, който поради това и можа да го заложи в играта на карти. Едва ли има фонд, финансова институция или сделка, от която представителите на ГЕРБ да не са източили милиони левове. Примерите са толкова, колкото са и ГЕРБерите.
За имотното състояние на Б. Борисов и Цв. Цветанов няма защо да говорим. Те станаха пословични с ненаситната си алчност. Свръхбогат за нашите мащаби е президентът Росен Пленелиев. Той има на влог 1 475 384 лв. Вицепрезидентът Маргарита Попова е спестила (!) 205 000 лв., които държи в два банкови влога. Председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев е декларирал 2 296 600 лв. от продажба на фирмени дялове. От тях 1 208 366 лв. са вложени в банка. Искра Фидосова   разполага с три банкови влога на свое име - 32 772 евро - от изплащане на застраховка "Живот", 15 000 евро и 40 000 евро - спестявания от предходни години.
От която и страна да ги погледнеш, виждаш  повече от неприятни хора!
Това, което са представителите на ГЕРБ, показва това, което представителите на левите партии и преди всичко на БСП не трябва да са. Те трябва да са безупречни в морално отношение. Цялата им дейност следва да е подчинена не на личните им интереси, а на интересите на обществото. Задължително е да се върнем към чистотата на нравите от времето на Димитър Благоев. Тази необходимост ще се прояви с особена сила в предстоящите парламентарни избори.
Трябва да е ясно, че на 12 май ще се срещнат в бой не само две социални програми, но и два морала. Ще победи онзи, който, освен една по-добра социална програма, има и по-висок морал.