Перото може да е опасно оръжие

Уважаеми г-н Анжел Вагенщайн, в статията си "Месершмит БФ-109 срещу Б-24 Либърейтър. За кого стискахме палци, когато бомбардираха София" (ДУМА, бр. ... от 27.09.2010 г.) пишете, че се изприщвате от публикациите за въздушната война през 1943-1944 г. и не можете да си обясните "задъхания възторг на редакцията" при отразяването на темата. Използвайки като повод достолепния юбилей на един български въздушен ас, пример за подражание на съвременните ни военни летци, припомняте стари разделителни линии. Затова реших да ви отговоря.
Смятам, че е неуместно, когато се пише за защитата на родното небе, да намесвате каквито и да било партизани и жандармеристи, да изброявате имената на генерал Вълков, Гео Милев, полицая Гешев и Вапцаров. Въздушните ни войски (сега ВВС на Българската армия) никога не са били част от репресивния апарат на държавата. Нито преди, нито след 9 септември 1944 г. Посочената дата не е нито начало, нито край на Българската армия. Корените й следва да се търсят в Легията на Раковски, в нелегалната армия на Левски, в Българското опълчение и отрядите от Сръбско-българската война през 1885 г.
Вярно е, че англо-американските бомбардировачни формации са "бойна единица от антихитлеристката коалиция". Но как се е държала тази "антихитлеристка единица" в небето над България в периода от 1 август 1943 до 30 септември 1944 г.? Като изключим попаденията върху Военното училище в София и бомбардировката на летище Карлово, други военни обекти почти не са били засегнати от дневните и ужасяващите й нощни удари. За съжаление основната й мишена са били обществените сгради и жилищата (кооперации и къщурки) на мирното българско население. Факт са хвърлените над населените места замаскирани експлозиви, наподобяващи детски играчки, часовници, кибрити и писалки, пускани на принципа "Колкото повече инвалиди, толкова повече проблеми за българската държава". Напълно е разрушен квартал "Модерно предградие".
В изпълнение на операциите "Point Blank" и "Tidal wave" англо-американските бомбардировачни формации и прикриващите ги изтребители не постигат нищо повече от въздушен терор върху беззащитното българско население. Резултатът от атаките им са 1828 убити и 2372 ранени мирни български граждани. Голяма част от тежко ранените умират по-късно, а останалите остават инвалиди до края на живота си. Разрушени са над 12 хиляди сгради. Нанесените на българската държава щети възлизат на 24 млрд. лева. Ето такова "наследство" остави на правителството на ОФ тази "антихитлеристка единица". Някои "антихитлеристки единици" посред бял ден са обстрелвали с бордовите си оръдия и картечници мирно разхождащите се по главната улица граждани на Дупница, включително и деца.  
И малко за морала на въздушния боец. При защитата на българските градове съотношението на силите във въздуха е било 1:20, 1:30, а често и 1:50 в полза на "либърейтърите освободители". Нито един български пилот не се отказва от въздушните боеве въпреки смазващото превъзходство на противника. Знаели са, че няма кой друг да защити мирното население и инфраструктурата на страната. При това никога български пилот не е стрелял по спасяващите се противникови екипажи. Нещо, което е било честа практика за американските летци в небето над България. Пленените 329 английски и американски пилоти, бордови стрелци и борден персонал са настанени в пленнически лагер край Шумен, а отношението към тях е било изключително хуманно и в пълно съответствие с международните конвенции. Нито един от тях не е бил предаден на германците, за да се озове в лагерите на смъртта.
Не е коректен въпросът "кой е по-близък на сърцето ни - Списаревски или Екзюпери?". Не е възможно да бъде извадено името на първата ни "жива торпила" поручик Димитър Списаревски от дикторския текст на тържествените за българското общество вечерни проверки-зари. Не може да бъде свалена и почетната табела с надпис "Защита на родното небе" в Алеята на славата на Военната ни академия. Нека не взривяваме все още крехкия процес на консолидация на всичко родно. А няма как да се отрича най-героичният период от историята на българската военна авиация.
А сега за повода за написването на материала ви - 95 г. юбилей на доайена на българската авиация полк. о.з. летец Петър Манолев, кавалер на ордена "За храброст". Още малко за него. Роден е на 18 септември 1915 г. в стария български род на Димитър Манолев, поел нерадостната съдба на бежанците от Егейска Македония. Завършва Военното училище с 58-и випуск като пилот и подготовка в Полската изтребителна школа през 1938-1939 г. Инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия, пожелал с личното си участие да попълни загубите на пилоти след 17 април 1944 г., известен на военните ни историци като "Черният Великден". На 17 август 1944 г. извоюва изключително трудна победа срещу "въздушната крепост" Б-17. В същия бой е тежко ранен, но успява да спаси самолета си - верния му БФ-109Г. (който е основен атрактивен експонат в американските музеи).
След 9 септември 1944 г. участва храбро във войната срещу Вермахта и Луфтвафе като "антихитлеристка единица". 
Днес полк. Манолев, както и малкото останали живи, и всички загинали или вече починали български орли герои, са светъл пример за подражание на личния състав на родните ВВС и всички българи. Надяваме се това да е така, докато я има България. Юбилярят бе почетен от държавното ръководство, включително от президента Георги Първанов, който е и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили.
Да не забравяме, че перото може да е най-опасното оръжие!