На границата на закона

От Страсбург пристигна впечатляваща новина: Европейският съд по правата на човека е осъдил   България заради извършеното през декември 2003 г. от нейни длъжностни лица убийство на Тодор Димов-Чакъра. Съдът е приел, че животът на Тодор Димов е бил неправомерно отнет при полицейска акция за задържането му, нарушавайки по този начин чл. 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. На това основание  съдът е постановил България да плати на синовете и съпругата на Тодор Димов обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 50 хил. евро и близо 5 хил. евро адвокатски хонорар.
Да припомня накратко случая. През декември   2003 г. Тодор Димов се укрива във вилата си край Харманли, оказвайки въоръжена съпротива при опита да бъде задържан за изпълнението на шестмесечна присъда. В акцията по задържането на Димов са ангажирани, както се разбира сега, огромен брой полицаи - 39 от Харманли, шестима от Хасково, 16 от Свиленград, 30 души от Специалния отряд за борба с тероризма (СОБТ), 19 служители на Гранична полиция и трима психолози от Института по психология на МВР. Акцията, ръководена лично от главния секретар на МВР Бойко Борисов, продължила два дни - 10 и 11 декември. Неспособен или не, поискал да намери начин да неутрализира Димов, без да посяга на живота му, г-н главният секретар разпорежда той да бъде обстрелван с гранатомети. След приключване на стрелбата Димов е намерен овъглен в подпалената къща.
Действията на полицията са съвършено незаконни. Съгласно чл. 80 от Закона за МВР полицейските органи могат, в строго определени  случаи, да използват като крайна мярка оръжие,    но във всеки от тези случаи те са безусловно задължени да пазят живота на хората, срещу които то е насочено. Този текст на закона е бил грубо нарушен. Не е съществувала т.нар. абсолютна необходимост Тодор Димов да бъде лишен от живот, каквото е категоричното изискване на чл. 2, ал. 2 от Европейската конвенция. Имало е множество начини Димов да бъде неутрализиран, без да се прибягва до разпоредените от Б. Борисов драстични мерки. Може да се каже, че Борисов всъщност е разпоредил предумишлено убийството на Тодор Димов. Самият Борисов не крие, че той именно е разпоредил гранатометния обстрел срещу самотния Димов: "Потвърдих, че аз съм дал заповедта за стрелбата. Според мен сме действали абсолютно правилно и ако отново се наложи такава ситуация, ще действаме по същия начин. Ако има някой виновен, това съм аз", заявява той по-късно пред в. "24 часа".
Случаят още тогава възбуди обществената съвест. Аз самият не останах безразличен пред  манифестираното тогава престъпно поведение. В статията си "Умореното безсилие ражда жестокост" (в. ДУМА, 27 октомври 2009 г.) писах: "Не мога да се освободя от впечатлението, че в борбата с престъпността г-н Борисов търси не действителния успех, а медийния шум. Празният медиен шум е за него по-важен от тихия, макар и успешен, анонимен двубой с опасен престъпник. Именно заради шума той е готов, за да убие бълхата, да използва дори бомба. Спомням си, че през 2003 г. той разпореди на полицията да използва гранати срещу укрепилия се във вилата си край Харманли дребен престъпник Тодор Димов-Чакъра. И 70 полицаи изстрелват срещу Чакъра 15 (по други сведения - 25) противотанкови гранати. По-простото решение бе да се "изпрати" срещу Чакъра една граната със сълзотворен или упойващ газ, но бойните, съгласете се, правят далеч по-голям шум, който във всички случаи ще стигне до медиите. Така, заради наркотичния си глад за медийно внимание, г-н Борисов разпореди не да заловят Чакъра, а просто да го убият. (Борбата иска жертви, макар и чужди.) В една сериозна правова държава за това негово деяние щяха - без съмнение! - да му потърсят отговорност."
В нашата т.нар. правова държава никой, разбира се, не потърси отговорност от Б. Борисов за очевидно противоправното му поведение, но Европейският съд, неподвластен, за щастие, на г-н Б. Борисов, защити престижа на правосъдието, постановявайки посоченото по-горе решение.
Защо обаче нашата достатъчно бедна държава трябва да плаща заради безумията на един свой служител? Наложително е тя да предяви регресен иск срещу Б. Борисов, за да си възстанови сумата, платена като обезщетение на ищците и хонорар на адвокатите. Възможност в това отношение предлага Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (Вж. чл. 9 от този закон).
Не може да се отмине и въпросът за наказателната отговорност на Б. Борисов заради разпоредените от него действия. В никакъв случай не може да се приеме, че ръководената от Борисов полиция е действала при условията на неизбежната отбрана. Тя най-малкото е превишила пределите на неизбежната отбрана, което е също престъпление (вж. чл. 119 от НК).
Крайно време е този човек, добрал се, за наш ужас, до властта, да бъде поставен на мястото му. Цялото му поведение на управленец издава пълно пренебрежение към установения в страната правен ред. Той постоянно се движи на границата на закона, като нерядко минава отвъд нея. Че какво, ако не престъпление, е разпореждането, което той даде на шефа на митницата да прекрати служебно извършваната проверка в пивоварната на М. Михов, защото бил дал някому някакво обещание?!
Надлежните държавни органи е крайно време да се самосезират. Не бива те да стават съучастници в извършваните от Б. Борисов престъпления.