Когато фалшивите новини са си голата истина

"Младите отиват да работят в чужбина, защото са алчни, заплатите в България не са лоши".
"На възрастните им остават 3-4 години след пенсия, няма смисъл да наливаме грешни пари в тях".
"Една операция на сърце примерно струва 50 000. За какво да ги даваме, като човекът и без това ще си иде".
Няма как подобни изявления да не предизвикат ураган от възмущение, особено след като те са излезли от устата на министърката по европредседателството Лиляна Павлова. Е, оказа се, че е поредната фалшива новина, опроверга я набедената за това сквернословие.
А ето и друго изявление на видна наша международна чиновничка - еврокомисарката Мария Габриел. Направено е по време на "граждански диалог под мото "Дигиталното бъдеще на Европа", състоял се миналата неделя в Луковит: "В България само 50 процента от хората казват, че могат да различат фалшивата новина от истинската".
Ами да поразсъждаваме дали няма причинно-следствена връзка между констатациите на еврокомисарката и незаслуженото - на пръв поглед - оклеветяване на евроминистърката.

Нахални млади хора!

Те, какво, искат да взимат колкото министърката ли, та да си стоят в България. Малко ли му е на един млад учен месечна заплата от 600-650 лева, та се лакоми за пет-шест пъти повече и се изнася в Германия!
А иначе как бай Кола от Горно Камарци, който ден и нощ е пред компютъра, да разбере, че приказките на Лилето са фалшива новина. Нали преди това е прочел в интернета, че поради най-ниската в ЕС продължителност на живота у нас пенсионерите не взимат кой знае колко дълго пенсиите си. А като си гледа пенсията и че обявеното от Бойко по Нова година увеличение не надвишава цената на кило сирене, то приписаните на Павлова думи му се чинят съвсем верни: грешно е да се наливат пари, от които не само файдата е никаква, ами и случайно задържалите се повече неблагодарни пенсионерски усти не млъкват.
Колкото до трошенето на десетки хиляди за операции на сърца, дробове и прочие не само старешки карантии, въпросът може да се каже, е решен кардинално: обявява се зов за помощ, разпространява се електронна сметка и се призовава народонаселението да помага с кой колкото обича.
Е, как да различиш фалшивата новина от истинската, когато на практика действителността не се различава от приписаните на Павлова думи!
Ще сбъркаме, ако решим, че такова съвпадение между реалното и умишлено изфабрикуваното е български патент.
Да вземем например последния международен скандал, сътворен от английската премиерка Тереза Мей около случая "Скрипал". Иска Москва нещо повече от голи приказки, изявявала готовност да участва в международно разследване, ама ще има да взема. Оказва се, че онзи забягнал в САЩ руски учен Вил Мирзаянов, който се самообяви за "бащата" на отровния газ "Навичок", всъщност не му е нито баща, нито майка. А един от истинските "бащи", Леонид Ринк, направо отсече, че ако е било истинския "Навичок", Скрипал и дъщеря му вече да не са между живите. Комай Мей пусна в обращение една "фалшивка", която е толкова достоверна, колкото достоверни бяха "обоснованите предположения", с които Цв. Цветанов влезе в историята на разгромяването на престъпността в България.

Но да си се върнем у дома

Миналия петък една от централните ни телевизии излъчи репортаж на свои специални пратеници в Сирия. Основната тема беше за героизма на "белите каски", които оказват помощ на мирни граждани от Гута край Дамаск, станали жертва на бомбардировките на правителствените войски. Само че отдавна тези "бели каски" са разобличени като поредното НПО, спонсорирано от заинтересовани кръгове във Великобритания, Германия и най-вече САЩ.
Големият донор е именно Вашингтон с 23 милиона долара начална вноска, като основната подкрепа идва от американската агенция за международно развитие USAID, добре известна като оръжие за провеждане на политиката на Вашингтон под благовидна хуманитарна маска. Обществена тайна е, че "белите каски" още от самото начало на конфликта в Сирия са пропаганден инструмент на САЩ срещу режима на Асад. Отдавна са известни редица факти като:
- "белите каски" се появяват в районите, окупирани от противниците на режима, където, странно,  не се допускат представители на Червения кръст и Червения полумесец;
- известни са не просто със симпатиите, но и със свързаността си с терористични организации като "Ан Нусра";
- според италиански автори, в пропагандните видеозаписи, на които  "белите каски" са майстори, "показваните бомбардирани сгради са всъщност полеви болници на терористите".
Тук му е мястото да споменем, че "белите каски" често снимат своите акции, което се превръща във важен бърз източник за международните медии. Азбучно правило в журналистиката е за предимството на подадената първа по време информация.
    Не смея да подозирам, че българският екип, направил рекламата на компрометираните "бели каски" в Гута, е изпълнявал нечия политическа поръчка. Но е добре да има малко предварително информиране, защото иначе рискът дори от неволно създаване на фалшива новина е голям.