Камък в блатото

В блатото падна камък и тежко зловоние заля обществото ни. Потресени установихме, че длъжностни лица от висшите етажи на властта са били подслушвани. Почувствахме се сериозно притеснени. Ако могат да бъдат подслушвани лица от такъв ранг, какво остава за нас, обикновените граждани! Но макар и потресени, не бяхме все пак изненадани. От сборището, наречено ГЕРБ, какво друго може да се очаква, освен интриги и неудържима корист. Тези хора нямат идеи, върху които да изградят смислена социална политика, те имат единствено интереси, които взаимно се отричат. Цялото управление на ГЕРБ е дълга поредица от оскърбителни за държавата и обществото скандали. Но скандалът, който възникна с огласените от в. "Галерия" записи на разговорите между Симеон Дянков, неговия заместник Горанов и директора на митниците Ваньо Танов, надмина, трябва да признаем това, всичко известно досега.

Разговорът между тези тримата разкри две отвратителни социални явления.

Първото е използването на контрабандни канали от високопоставени длъжностни лица, за да осигурят на себе си и на групата, към  която принадлежат, изключително високи доходи. Това е без съмнение една от най-злокачествените форми на корупция. И на дъното на създадените при митницата контрабандни канали стои, както се оказа, прославеният борец срещу корупцията, министърът на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов.

Второто отвратително социално явление е неимоверно нарасналото подслушване на всякакъв вид лица. Подслушват се обикновени граждани, подслушват се лекари, подслушват се дори и министри. Подслушването се е превърнало в основна форма на контрол на обществените отношения.

В едно предаване тия дни на Сашо Диков (обичам да гледам предаванията на Сашо Диков - те са малко грубовати, но честни) Явор Дачков изказа мнението, че от двете очертани по-горе социални явления по-значителното е корупцията, осъществявана чрез митницата. Не споделям това разбиране. Корупцията, колкото и тежка да е, каквато и форма да приеме, е почти нормално явление във всяко капиталистическо общество. Тя е вид данък, който обществото трябва да плаща, за да се радва да прелестите, които му предлага капиталистическата (пазарната) икономика. С други думи, "солунски" митници е имало и ще продължава да има.

Подслушването обаче, превърнало се в  основен атрибут на държавата, съставлява изключително сериозна опасност за цялото общество. То очертава контурите на Оруеловската държава, в която Големият брат следи всички и за всичко. Никой няма право на тайни от Върховното същество. Всяка тайна е вече грях, който ще се преследва с цялата възможна строгост. В тази държава на Великото АЗ гражданинът загубва своята индивидуалност, обезличава се, защото човек е личност само когато има своите тайни, своя недостъпен за другите вътрешен живот. Неизбежен е и разпадът на обществото, защото там, където няма личности, няма и общество.

В началото, признавам, не исках да повярвам, че въпросните три длъжностни лица са били подслушвани, така да се каже, официално. Та нали подслушванията са възможни само в крайни случаи и при точно определени законови предпоставки!? Но премиерът г-н Борисов внесе яснота в съзнанието ми. Без никакъв смут в душата той в прав текст обяви, че неговите министри били наистина подслушвани! "Не виждам нищо лошо от това да се слушат министри", заяви буквално  господинът. А тъй наречените негови министри, вместо да потънат в земята от срам, овчедушно заявиха, че нямали нищо против да бъдат подслушвани. Трябвало да има прозрачност в управлението!!

Това е невероятен срив и в моралното, и в правното съзнание. Нима министър-председателят не съзнава, че като е разпоредил подслушването на министрите, е извършил тежко правонарушение.

Нарушена е най-напред Конституцията, която в чл. 32, ал. 2 разпорежда: "Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи." Законът, който допуска, като изключение, записванията и другите подобни действия, е Законът за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).

ЗСРС допуска използването на специалните разузнавателни средства само доколкото това се налага "за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин" (чл.3, ал.1) или за  "дейности, свързани със защитата на националната сигурност" (чл.4). Съвършено недопустимо е следователно да подслушвате някого само за да знаете какво той мисли, респ. дали мисленето му е достатъчно верноподаническо.

Право да искат използването на СРС имат само точно определените в чл.13 органи - това са различни дирекции при МВР, при ДАНС, службите "Военна информация" и "Военна полиция" към министъра на отбраната, Националната разузнавателна служба, както и прокурорът, наблюдаващ съответно досъдебно производство за нуждите на това производство. Законът заковава нещата, като в ал.3 на чл.13 ясно и категорично постановява: "Други органи, освен посочените в ал.1 и 2, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства".

Разрешение, писмено, за използването на СРС дават само посочените в чл.15 съдебни органи.  

След получаване на писменото разрешение министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него заместник-министър на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства от дирекциите по чл. 20, ал. 1, които ги осигуряват. (Чл. 16, ал.1)

От обстоятелствата по казуса става ясно, че премиерът г-н Борисов е разпоредил, респ. съзнателно допуснал да се разпореди подслушването на министрите, без да се  съобрази с изискванията на Закона за специалните разузнавателни средства. Във всички случаи няма данни да е искано разрешение от съда за подслушването на министрите, пък и не мога да си представя, че ще се е намерил съдия, който да е разрешил исканото подслушване само за да може г-н Борисов да знае какво мислят подопечните му лица. По този начин г-н Борисов не просто е нарушил самия този закон, но е извършил и престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.

Съгласно чл.145а, ал.1 от НК "Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева". А съгласно втората алинея на съшия чл.145а, "Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева".

Няма място за колебание: длъжностното лице г-н Бойко Борисов е извършил престъпление, за което следва да понесе съответната наказателна отговорност. Съучастник в престъплението без всякакво съмнение е и г-н Цветан Цветанов -  възлов участник в процедурата по използването на СРС.

Престъпления има, но има ли и прокуратура? Силно се боя, че сладкодумният ни главен прокурор и този път сладкодумно ще замълчи.