06 Ноември 2024сряда01:01 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Мнение

Какви държавници е имала нашата държава, някога за гордост, днес за срам

Цялото правителство трябва да бъде изхвърлено като опасен товар извън борда на националния кораб

/ брой: 51

автор:Велко Вълканов

visibility 4662

Не зная дали някой днес е доволен от държавата ни. Всеобщо е убеждението, че държава ние нямаме. Заливат ни тежки престъпления, срещу които няма почти никакво противодействие от страна на държавата. Всъщност държава все още имаме, но нямаме правителство, годно да я управлява. Погледнете само министрите, за да не остане никакво съмнение, че сме оставени просто на произвола на съдбата.

Недоразумение до недоразумение

Най-напред намираме невероятната със своите политически превъплъщения Меглена Кунева, която като еврокомисар ни продаде на ЕС заради няколко орденчета и медали (но едва ли само за тях). Вижте после Румяна Бъчварова, която от секретарка на премиера стана министър на вътрешните работи, за да докаже, че това министерство може да функционира и без министър. Погледнете и към  Божидар Лукарски, завършил, кой знае как, Юридическия факултет и станал министър на икономиката. Имаме и няколко момиченца, оглавили важни стопански министерства, които не вършат нищо друго, освен да се навъртат около премиера и да му отправят изпълнени с трепетна надежда погледи. В това отношение особено впечатляваща е партизанската внучка г-жа Павлова. За г-н Борисов тя има удивително топъл (и влажен) поглед. И т.н.
Но

не бива да се учудваме

Министрите ще са такива, какъвто е министър-председателят. (Законът на Паркинсън действа с пълна сила). Не съм предварително зареден с лоши чувства към г-н Б. Борисов. Той е, струва ми се, не чак толкова лошо момче. Понякога има наистина доста палави прояви, но кой пък на неговите години не е бил поне толкова палав, колкото е той. От друга страна обаче, няма как да не отбележа, че г-н Борисов не притежава за съжаление онези елементарни качества, необходими за един държавник. Той има една чудесна специалност - противопожарното дело, но не това е, разбира се, специалността, която би могла да изгради у него необходимите за един държавник качества. Доколкото държавата се управлява чрез нормите на правото, съвършено наложително е премиерът на страната да притежава, ако не завършено юридическо образование, най-малкото широк

поглед върху правната система

Тогава той вероятно би се досетил, че един перфектно сключен граждански договор не би могъл да се развали единствено по силата на светейшата му воля. В това отношение той ще трябва да се съобрази с основополагащия за облигационното право чл. 20а от Закона за задълженията и договорите, съгласно който "договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Те могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона".
Но съдбата е явно благосклонна към този човек. Преди още да бе погален по главата от тримата папи, той бе ласкаво погален от самата съдба. След щастливия за него Десети ноември г-н Борисов преминава в запаса (с чин майор), за да се заема с благодатната за ония години охранителна дейност. Тогава идва и неговият звезден час - срещата му с бившия български цар Симеон Сакскобургготски, на когото става охранител. Кобургът явно го харесва и не след много го прави главен секретар на МВР. Така започва

главоломната кариера

на бившия никому неизвестен член на БКП, която го довежда до поста министър-председател на България, като заедно с това го хвърля и в обятията на бившата комсомолка г-жа Ангела Меркел.
Съществуват следователно всички основания да смятаме, че г-н Бойко Борисов е всъщност една напълно случайна фигура в управлението на нашата държава. Той е лишен както от държавническо мислене, така и от държавническо възпитание. Той би бил един не съвсем лош селски кмет, но кмет на цялата държава (!) това вече излиза извън моите представи за възможното и невъзможното. 
Тъжните ни размишления ще станат още по-тъжни, ако се върнем назад в далечното ни минало, за да видим какви хора са управлявали току-що създадената млада българска държава. Повече от удивително е, че нашият народ, векове наред преднамерено държан в невежество, още в първите години след Освобождението успява да излъчи десетки високообразовани личности, годни с успех да поемат управлението на страната си. От 1879 г. до установяване на социалистическата власт през 1944 г. сме имали 58 правителства и

33 министър-председатели
  
Първият министър-председател на току-що освободената България е един несъмнено високообразован човек - Тодор Бурмов. Той е завършил Киевската духовна академия със степен магистър. Става вицегубернатор на Пловдив, а по-късно губернатор на София. Освен министър-председател на страната, той е и министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на народното просвещение. Два пъти е избиран за министър на финансите, член е на висшия Касационен съд и член на Държавния съвет.
След Тодор Бурмов министър-председатели на България стават редица

наистина бележити личности

Почти всички те са с висше юридическо образование, придобито главно в чужбина. Петко Каравелов завършва културно-философския факултет на Московския университет, а по-късно завършва и право. Васил Радославов учи в Прага, следва право във Виена, завършва в Хайделберг. Министър-председателят Константин Стоилов е доктор по право на Хайделбергския университет, след което изучава гражданско право в Париж. Димитър Греков завършва право във Франция. Стоян Данев изучава право в Цюрих и Лайпциг и завършва в Хайделберг, а през 1883 година завършва и политически науки в Париж. Премиерът Петър Гудев учи право в Париж, но завършва в Брюксел. Александър Малинов завършва право в Киев през 1891 г. Теодор Теодоров учи в Априловската гимназия, след което следва право в Одеса и Париж. Никола Мушанов завършва право през 1893 г. в Екс ан Прованс (Франция) г. Георги Кьосеиванов също е завършил право във Франция (Париж). Както виждаме, това са българи, станали

 европейци от най-висока класа

далеч преди да сме влезли в този нещастен Европейски съюз. (Европеецът не се нуждае от ЕС, за да е европеец.)
Някои министър-председатели, без да са завършили право, са получили все пак необходимото високо образование, което е позволило да се разшири значително техният социален кръгозор. Така например Андрей Тошев е завършил естествени науки в Женева и Брюкселския свободен университет. Иван Евстратиев Гешов завършва през 1869 г.   финансови и политически науки в Манчестър.  Драган Цанков учи в Одеската семинария и в гимназията в Киев, а по-късно следва във Виена, където се отдава на филологически изследвания. Александър Стамболийски следва философия в Хале и агрономия в Мюнхен, но поради заболяване от туберкулоза е принуден да прекъсне образованието си.
Няколко от нашите министър-председатели не са имали възможността да получат висше образование, но поради изключителната си интелигентност и огромна воля за самообразование са успели да постигнат необходимата за един държавник

висока степен на образованост

Между тях трябва да посочим Стефан Стамболов, Димитър Петков, Андрей Ляпчев и др. Разбира се, високото образование на управленците не е само по себе си гаранция, че те всякога ще вземат правилните решения. Понякога се намесват интереси, които им диктуват не най-доброто управленско поведение. Но като предпоставка за правилните решение то е абсолютно задължително.
Високото равнище на министър-председателите определя и високото равнище на съответните министри. Например Министерството на правосъдието днес се оглавява от едно момиченце (чието име, извинете, вече не помня), което едва ли си дава сметка да величието, което се крие в правото като  система за регулиране на обществените отношения. (Правото е трудно постижим вид социална хармония). А през 1918 г. в кабинета на Александър Малинов министър на правосъдието е бил крупният юрист проф. Йосиф Фаденхехт.
Необходимо е следователно да се вторачваме не единствено в министър-председателя. Отговорността за бедственото положение, в което се намира народът ни, се носи от цялото правителство. Задачата е всички тези министри начело с техния премиер вкупом да бъдат изхвърлени като опасен товар извън борда на националния кораб, преди той да се е разбил в опасните подводни скали.


Васил Радославов

Димитър Греков

Никола Мушанов

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 662

/ брой: 211

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 611

/ брой: 211

Таксиметрови шофьори плашат с протести

автор:Дума

visibility 650

/ брой: 211

Повече фалшиво сирене произведено у нас

автор:Дума

visibility 680

/ брой: 211

Мая Санду преизбрана за президент на Молдова

автор:Дума

visibility 679

/ брой: 211

Русия обстреля райони с украински българи

автор:Дума

visibility 632

/ брой: 211

Наземна операция на Израел в Сирия

автор:Дума

visibility 704

/ брой: 211

Камала Харис води в анкета на гласували

автор:Дума

visibility 613

/ брой: 211

Трошенето продължава

автор:Евгени Гаврилов

visibility 709

/ брой: 211

Вотът с "трите К"

visibility 649

/ брой: 211

И пак вечният въпрос: Какво да се прави

автор:Анко Иванов

visibility 707

/ брой: 211

Една реплика на г-н Пламен Орешарски

автор:Георги Пирински

visibility 606

/ брой: 211

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ