Записки на туриста от България

Хората, живели някога в България, се изненадват от промените, които виждат днес в страната. Възможен ли е например културен живот на уважаваща себе си столица без постоянна експозиция в национална художествена галерия? Каква е тази столица, кандидатствала дори за европейски град на културата 2019? Бившият турски конак, Царски дворец, в края на ХХ в. приютяваше НХГ и Етнографския музей. Знаехме доста от картините в НХГ наизуст. Помним как изглеждаше Етнографският музей. Днес изненадата е пълна - разчита се на временни изложби за по месец-три.

Постоянните експозиции ги няма
 
Защо? Служителите не искат да навлизат в подробности, за да не се гневят излишно. Разбирам ги. Прекрасно е, че поне има временни изложби, и то доста силни. Няма кафе, където посетителите да отдъхнат. Добре поне, че има магазин за сувенири.
В началото на август посетителите можеха да видят три интересни етнографски изложби - на чипровски килими, на дантели и на частна колекционерка - Ваня Велкова, българка, която живее в Германия. "България в себе си кътам" е насловът на изложбата от личната й колекция. Чест прави на тази родолюбка - да събере носии и предмети и да ги покаже на българската публика, лишена от постоянната си експозиция. Чест прави и на служителите, че настойчиво обясняват и се грижат за всеки посетител с беседи на български и английски език. Чипровските килими отскоро са в списъка на ЮНЕСКО, изложбата е под егидата на световната организация и затова снимането с фотоапарат или видеокамера бе забранено.
Културната общественост в България трябва да поиска категорично връщането на постоянните експозиции. Представяте ли си Британският музей да показва само временни изложби, а постоянната експозиция да събира прах в някой склад в предградие на Лондон?
Центърът на София е привлекателен за туриста. Ако е посетил етнографските изложби или Археологическия музей, може да спре за кафе или обяд с прекрасни кулинарни творения в кафето до музея например. Разкопките на Ларгото събират вниманието. Туристи и преминаващи с интерес разглеждат как е изглеждала древна Сердика.
Пловдив отдавна има славата на туристически център. Спечели надпреварата за Европейски град на културата 2019. Има обаче още много да се направи, като например да се поставят добри табели, за да се ориентира човек къде е Старият град, къде е Античният театър. В момента на повечето туристи се налага да разчитат на обясненията на таксиметрови шофьори. А ако чужденците са без български придружители и без карти, каквито случаи има постоянно?
Важно е гостите да могат по интернет да се ориентират и за паркирането. Например до Стария град има паркинг, но в града няма указания за това. Друго е човек да може да провери предварително в интернет например какво е работното време и заплащането за посещения. За да е наясно например, че в понеделник Етнографският музей в Стария град не работи, че посещението на Античния театър е безплатно само в четвъртък. Иначе семейният билет е 10 лв. - за "хвърляне на едно око" и заснемане на забележителната гледка.
Древният амфитеатър безспорно е най-важната забележителност на Пловдив. Хубаво е и невероятно като усещане, че се поставят опери на открито там. Прожекторите за представленията обаче остават постоянно, което сигурно е много удобно, но те нарушават усещането за древност.
Старият град посреща туристите с антиквариати, сувенирни магазинчета и художествени галерии. Има отличен информационен център, както и ретро фото. Сувенирите в днешно време са все по-красиви, а от разнообразието им човек не може да се оплаче. Магазинчетата улесняват туриста, но не е помислено за неговия отдих, особено в августовските жеги. Пълно е с ресторанти, ще кажете. Да, така е - и то луксозни, че дори и руски. Туристът рядко обядва надлъж и шир, особено когато е в града за един ден и хотелът му е другаде.
Той се нуждае от

кокетни кафененца във възрожденски стил

в които да се предлагат и сандвичи като в бистро, но и турско кафе с бяло сладко и други симпатични неща, които да напомнят за атмосферата в предосвобожденска България. Имало било турска сладкарница извън Стария град... Не е достатъчно. Може би трябва да се вземе пример от Венеция, където туристическият поток е огромен. И притокът на туристи към Пловдив може да е голям, ако се разгърнат възможностите. Във Венеция ресторантчетата са едно до друго - някои скъпи, други непретенциозни. Всичко за всеки... В нагорещения Стар град човек няма къде да хапне сладолед на крак, трябва и за това да влезе в ресторант.
Изненадващ е ръстът на туристи в планината. Преди години в Боровец например лятото бе доста пусто. В наши дни има велосипедисти, спортисти и туристи от цяла България, които идват с автобуси, за да се качат на Мусала. В Боровец по "сувенирната уличка" кипи живот, а цените не са ненормално високи. Ремонтират се хотели, явно за новия зимен сезон.
Все повече хора търсят планината, а много от тях правят преходи от хижа в хижа - от Ком до Емине. Макар че на много места маркировката е изчезнала, джипиесите се справят с предизвикателството.
А обслужването на туристите дали се е подобрило? И да, и не. Ако едно нещо е в ред, то бавното обслужване в ресторантите отблъсква клиента. Чужденци се оплакаха, че в елитен петзвезден хотел ги посрещнали с неоправена стая и без спа процедури. В някои басейнови комплекси все още са на мода компаниите от шумни татуирани младежи, които с крясъците си нарушават спокойствието, а от баровете звучи ужасяваща музика.

Селата са чудна смесица от старо и ново

Мнозина млади образовани хора отварят ресторантчета в европейски стил сред идеално окосени градини с красиви цветя и подрязани храсти. Местните хора от по-старото поколение все още не възприемат "концепцията" за окосен двор и пространство пред къщата. Така част от селските домове изглеждат запуснати отвън, а вътре са добре поддържани. Дори на празници като Голяма Богородица (15 август) прави тъжно впечатление, че броят на бабите и дядовците намалява. По селата деца има основно през ваканциите.
Преди години много села се хвалеха, че в техните предели живеят пришълци - англичани, руснаци, ирландци, които са закупили имоти. В наши дни има нова тенденция - сигурно няма село, в което младите хора да не работят в чужбина. Август е месецът на ваканциите в Европа, затова и в българските села може да чуете как пенсионер се хвали пред съседите, че децата идват от Германия или Англия заедно с внуците. Радостта им е непресторена, тъжно еуфорична. Чувствата се усилват, за да заглъхнат в минорен тон след скорошното заминаване.


Посетители разглеждат с интерес новите и стари чипровски килими в Етнографския музей в София


Класика - вкусни кебапчета пекат на открито в Костенец


Красиви каренца и покривки в Боровец примамват окото


Българските пазари - екзотика за чужденците. Наред с плодовете и зеленчуците може да се намери вкусна, домашно приготвена сланинка
Снимки АВТОРКАТА