Социалисти търсят лидер

Надявам се, че миналата седмица не доскучах много с темата за транснационалните листи. Приятели ми казаха, че била сложна или абстрактна за нашата действителност. Дано този път да не звуча абстрактно, макар че поемам риск, отново отваряйки дума за следващите европейски избори.
Надига се движение в много страни от ЕС за провеждане на вътрешни или предварителни избори по американски модел, с голямата цел излъчване на най-подходящия кандидат, който да се пребори за поста председател на Европейската комисия.
Макар че европейските избори през 2014 г. изглеждат далечни, много соцактивисти смятат, че няма време за губене и че работата вече трябва да започне.
Като цяло европейските избиратели социалисти са ужасно разочаровани от това, че около европейските избори миналата година липсваше опонент на Барозу от левите среди. Такива подаръци никой не прави на политическия си противник. Освен това при липса на алтернатива нищо чудно интересът към изборите и към политиката да се срине напълно. При всички произтичащи последици за европейския проект.
Европейските леви активисти, които се изявяват в интернет, са под впечатлението на успеха на Барак Обама в САЩ, както и на американската система на вътрешнопартийни или предварителни избори, която се надяват да адаптират в европейски условия.
Но има и още един фактор, вероятно по-важен от другите. Почти навсякъде в Европа левицата е в опозиция, а освен това в много страни тя е разединена. Поражението на шведските социалдемократи например преди месец се оценява като най-лошото в тази страна след 1914 г. А във Франция например изобщо не е ясно кой ще е кандидат на левицата за президентските избори през 2012 г. - дали това ще е лидерката на социалистите Мартин Обри, или предишната неуспяла кандидатка за президент Сеголен Роаял, или бившият й съпруг и бивш соцлидер Франсоа Оланд, или Доминик Строс-Кан, когото Саркози хитро отстрани от държавата, като го прати шеф на МВФ. И колкото и да е нисък рейтингът на Саркози, вътрешните борби между социалистите го правят да изглежда силен.
Европейски блогъри социалисти даже предложиха времеви график за вътрешните избори - до 1 октомври 2011 г. желаещите обявяват кандидатурите си, до 1 декември 2011 г. кандидатурите са проверени и одобрени, през 2012 г. се провеждат кампании за набиране на средства за изборите, а през 2013 г. се провежда вот във всички 27 страни-членки. В него всяка държава "тежи" в съответствие с формулата за гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите на ЕС. В резултат от този вот европейските социалисти обявяват своя кандидат за изборите, които са през юни 2014 г.
Споменавайки за Франция, естествено си помислих и за родната страна, в която левицата хронически страда от борба за лидерство, и в която също не е ясно кой ще е нейният кандидат за президент. Макар че изборите са догодина, когато също се провеждат и местни избори. Всъщност у нас изобщо не е ясно коя ще е лявата партия занапред - традиционната БСП, формацията, която Георги Първанов ще създаде, някаква симбиоза между двете или нещо друго. Да, кандидатурите за европейски избори наистина изглеждат абстрактни на този фон, но те дават идеи за демократичните рамки, в които европейската левица се надява да решава големите си проблеми.
Двадесет години след прехода в България е крайно необходима дискусия за лявото и дясното, за труда и олигархията, за идеологията и опортюнизма, за лидерството от европейски тип и партийните кланове и клиентелизма.
Това, че европейските социалисти предлагат идеи за търсене на европейския ляв лидер, е добре дошло, за да ускори някои чисто вътрешни дискусии в България.
Именно подготовката на европейските избори, а не стратегията "Европа 2020", както български леви лидери според мен погрешно извеждат напред, е ракетата носител, от която българската левица се нуждае.
"Европа 2020" в края на краищата не е ляв проект, а инициатива на комисията Барозу, в която наистина има социални елементи. После, тя все още не е обезпечена с финансиране, а в битките за бюджета на ЕС-фондовете, от които по-бедните страни досега са били облагодетелствани, те ще бъдат орязани. Бас държа.
Изграждащата се платформа, която има за цел левицата в ЕС да стане по-конкурентоспособна на десницата, ще бъде успешна, само ако вече функционира успешно в национален план. Предвид проблемите си България е сред първите, принудена да я експериментира. 
Не казвам, че бъдещата същност на българската левица и нейният кандидат за президент трябва да се избират във фейсбук или интернет форумите. Но най-общо казано, това е посоката. А алтернативата е да продължи системата на сделки на тъмно, на договорки с олигарси и съмнителни търговци на влияние. И за радост на популистите, на пълното обезличаване на лявото.