Захарий Стоянов на художниците
Новата книга на полк. Цоко Гергов ще бъде представена утре в галерия "Средец" на МК
/ брой: 274
Би могло да бъде и по-иначе. Дори би било по-добре. Може би. Художник да пише за художниците. Клио обаче решава друго. И палва звездата на кадровия офицер, на артилериста и арттрегера полковник Цоко Гергов. Първо го приютява под стрехата на Палатата на художниците на ул. "Шапка" 6, още преди нахлуването на демокрацията и разпада на армията. Сетне го ощастливява да бъде един от тримата в центъра на идеята на Съюза на ветераните от войните за издаване на тритомника "Храбростта и мъката на България". И се появява "Фронтова палитра". Едно христоматийно четиво не само за художници, познавачи и почитатели, а за патриоти. И по-подходящ автор едва ли би могло да има. Както голяма картина се вижда най-добре отдалече, тъй и Съюзът на българските художници, историята и най-добрите му представители са "обхванати" най-добре от "далечен" автор. За да няма и сянка от злъч, злоба, заядливост... Все за благо художникам!
Полк. Цоко Гергов е познато име и личност сред културната общественост, особено в София. А и на многобройната аудитория на Българската народна армия от близкото недавно. Близо четиридесет години той облагородява любородно армейските културни институции. Къде когото срещне раздава билети за мачове по футбол, покани за театрални представления... Тъй че появата му в коридорите на художниците е инвестиция за Съюза, която двадесет и пет години се връща с лихвите и комисионните. Както е днес по света и у нас.
Съпоставена с "Фронтова палитра" новата книга на полк. Цоко Гергов на вид и по обем е далеч по-скромна. По значение обаче с нищо не отстъпва. В "Съюзът и неговите председатели" авторът представя в хронологичен ред, и не съвсем, председателите на Съюза на българските художници от създаването му през 1932 г. до днес. Всичко двадесет и двама за точно 80 години. Не съвсем, защото някои от председателите са оглавявали творческия съюз повече от един път. Веднъж са председатели, сетне главни секретари. И обратното. А случайно или не, повечето от председателите са пропуснати във "Фронтова палитра". Съвсем целенасочено обаче и в двете книги преди основната част, биографични очерци или творчески портрети на представяните художници авторът разкрива щрихи от появата на Съюза на българските художници. Което е не по-малко ценно.
Интересен и ценен като мнение и "тежка дума" на специалист е и предговора на проф. д-р изк. Чавдар Попов, преподавател в Националната художествена академия. "Най-накрая, можем спокойно да твърдим, че книгата на Цоко Гергов ще послужи като важна и незаменима основа за написването на история на Съюза на българските художници. Задача, която все още си остава дело на бъдещето!" - заключава професорът. Където е и разковничето. Сиреч, този съюз още няма своя история. А полк. Цоко Гергов подсказва и показва, напътства и натъртва. Какво по-хубаво от това между творци.
На близо двеста страници и с повече от 120 илюстрации в точно двадесет и два биографични очерци авторът ни показва станалото не само в Съюза, но и в България. Нека само се знае - полк. Цоко Гергов е само с две години по-голям от създадения официално на 17.IХ.1932 г. Съюз на дружествата на художниците в България. На тази дата обаче е първият му конгрес в прогимназията "Граф Игнатиев" в София. Но още на 24.VI.1893 г. се създава Дружество за поддържане на изкуството в България начело с д-р Иван Шишманов и Иван Мърквичка. Започват организиране на изложби, издаване на сп. "Изкуство", обединяване по региони и идеи... Ето как две значими 80-годишнини, на автора и на Съюза, се преплитат, взаимно обуславят и допълват. За да научим и да се знае повече за Сирак Скитник, първият председател на СБХ, Иван Лазаров с неговите "Те победиха", Дечко Узунов, Александър Жендов, Светлин Русев...
За всичко останало читателите ще могат да питат и чуят лично Гергов на 27.ХI.2012 г. от 18 ч. в галерия "Средец" на Министерството на културата, бул. "Ал. Стамболийски" 17, на представянето на книгата.