Всички умници - в артилерията!

Скромността била благодетел! Блажени са вярващите. Може и със сигурност е благодетел, но само... пред благодетелни. Сред които със сигурност не е цар Фардинанд. И обкръжението му - то винаги се стреми да се нагоди. Има значение и позата, и конюнктурата. Големият военен педагог полк. Борис Дрангов се изправя пред царя на един прием във Военния клуб и дръзко изрича: "Не Вам, не нам, а на българския войник се дължат победите!" От което следва кисела височайша гримаса и процеждане през зъби: "Този - колкото може по-далече от София!"
А същият полк. Борис Дрангов на друго място в стил Суворов тръби: "Силна дружина с войвода!" И ако многократно, дълги години се признават, афишират и адмирират успехите и заслугите на българската артилерия по бранните полета, следва да се заключи - дължи се на командването на артилерията. И тъй като при награждаването на военачалниците от Балканската война по случай вековния й юбилей артилеристите бяха пренебрегнати, пропускът може да се поправи. Защото дори противниците му, англичаните, признават ген. Владимир Вазов.
Обобщено представяне на артилерийските началници, заемащи основните управленски и командни длъжности във войните, досега не е правено. По-известно е името на капитан Олимпий Панов, първият български офицер, заел най-високата длъжност - началник на артилерията.
Олимпий Панов става любимец и на Батенберг, и на артилеристите след победоносните боеве при Сливница през 1885 г. Тук е мястото да се изтъкне, че и първият български офицер, който става военен министър на България, е пак артилерист - майор Константин Никифоров. Това са двойката най-интелигентни офицери по онова време. И навярно те са в основата на бъдещите успехи и традиции.

Стари и нови светила

В Първата световна война ги няма някои от "първите светила" в артилерията и от Балканската война. Началникът на артилерията в щаба на Действащата армия ген. Пантелей Ценов, след като по собствено желание в края на 1913 г. се е уволнил, е повикан отново и през 1916-1918 г. е началник на Първа софийска дивизионна област, той е и началник на Софийския гарнизон. И заедно с коменданта на гарнизона ген. Александър Протогеров "любезно посрещат" при Владая идващите от фронта войници. И това следва да се знае.
Изгряла е обаче звездата на заместника на ген. Пантелей Ценов в Балканската война. Полк. Калин Найденов става военен министър. И това е част от "приносите и пакостите" на "умниците".
Няма го сред артилеристите в Първата световна война и ген. Петър Тантилов, началник на артилерията в командваната от ген. Радко Димитриев Трета армия в Балканската война. Сега той първо е началник на Първа софийска дивизионна област, сетне - началник на Нишкия укрепен пункт, и накрая - началник на Главното тилово управление на армията. И получава оценката на Фердинанд: "От тоя по-голям мошеник не съм видял", естествено пропускайки себе си. Дори подпомага подвеждането на генерала под съд.
Инспекторът на артилерията през Балканската война ген. Бончо Балабанов също го няма в Първата световна. Възрастта, годините също си казват думата при обновяването на артилеристите от "върховете". В някои случаи, по-добре за тях. Да си останат с хубавото име и достойнството. В този смисъл историята ни освен съдник е и длъжник. Не само и единствено на артилеристите. Ами забравената ни конница! Славната българска конница. И конната ни артилерия...

Генерал-майор, но и професор

Най-високият пост в артилерията по време на цялата Първа световна война, инспектор на артилерията, заема генерал-майор Стефан Белов. Той е и председател на Техническия комитет във Военното министерство. А до края на май 1917 г. е само полковник. И е едно от най-емблематичните имена не само в артилерията. Eмигрирал в Русия заради участието си в детронирането на Батенберг. Роден е в Сливен на 19.I.1860 г., генерал-майор от артилерийско-инженерното ведомство.
Най-високият пост в артилерията по време на война обаче не е най-важният. В щаба на Действащата армия в Кюстендил и по огневите позиции най се чува думата на началника на артилерията в щаба на Действащата армия генерал-майор Стефан Славчев. Това е същият подполковник Стефан Славчев, който по време на обсадата на Одрин в Балканската война е командир на тежката крепостна артилерия, която непрекъснато тормози турците, като обстрелва казармите в Одрин и укрепленията във фортовия пояс.
В началото на 1911 г. става подполковник, от началото на април 1914 г. вече е полковник, а на 15 август 1917 г. получава и генералски пагони. През първите три месеца от включването на България в Първата световна война е командир на тежката артилерийска бригада в Първа армия, където командващ армията е охридчанинът генерал-лейтенант Климент Бояджиев. След края на войната и Ньойските бури в България ген. Стефан Славчев напуска армията, но не се разделя с артилерията.
От 1920 г. започва дългогодишната му преподавателска дейност. Чете лекции по артилерия във Военното училище и в Преподавателския курс, преди официалното начало на Военната академия. Активно се занимава с научна работа, пише книги. И е единственият по онова време, удостоен със званието професор по артилерия. Доживява почти столетие, почива през 1965 г. във Велико Търново.

Флагманите

От февруари 1918 г. за помощник на началника на артилерията в щаба на Действащата армия е назначен бъдещият инспектор на артилерията във Военното министерство ген. Димитър Кацаров. А по старшинство следват началниците на артилерията в армията. В командваната от ген.-лейтенант Климент Бояджиев Първа отделна армия флагмански артилерист е роденият в Пирот генерал-майор Георги Манов. През Балканските войни той е командир на 5-и артилерийски полк, а в началото на Първата световна - командир на 4-та артилерийска бригада. Кавалер е на много военни ордени и медали.
Началник на артилерията във Втора отделна армия от началото на войната е ген. Стефан Богданов от гр. Елена. В Балканските войни той се сражава при Одрин, Чаталджа и Булаир като командир на 3-ти скорострелен артилерийски полк. От януари 1917 г. е началник на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия. И още един артилерист, чието име следва да се знае и помни - началник на артилерията в Трета отделна армия е ген.-майор Васил Райнов. От самото начало на 1911 г. той командва емблематичния Самоковски 7-ми артилерийски полк и с него изминава пътищата на Балканските войни.
Не бива да се пропуска като голям артилерист и генералът от Самоков Димитър Перниклийски, един от първите, завършили юнкерско училище в Русия през 1881 г. На него следовниците дължат много от познанията си за историята на артилерията. В Балканските войни той е началник на артилерията в 1-ва отделна и в Съединените армии, а в Първата световна - началник на крепостно-обсадната артилерия и началник на Тиловото управление на Трета армия.
По състав артилерията е втора след пехотата в Българската армия, по значение - може би първа. В началото на войната артилерията ни има 240 батареи, което е 960 оръдия. А в края й те са вече 360 батареи с 1450 оръдия и 380 минохвъргачки. През войната 50 батареи се превъоръжават с нова материална част, а 320 оръдия са подменени с нови. И всичко това следва да се планира, ръководи...

Кои са славните командири на бригади

Основната оперативна единица за артилерията е артилерийската бригада, в състав от два артилерийски полка, с по три артилерийски отделения (дивизиони), с по три артилерийски батареи, с по 4 оръдия. При мобилизацията на Действащата армия (10.IХ.1915 г.) към всяка пехотна дивизия е придадена по една артилерийска бригада. Към Конната дивизия е сформирано едно скорострелно артилерийско отделение. Артилерия има още и в укрепените пунктове в Бургас, Варна...
А ето ги и командирите на бригади по реда им: полк. Димитър Кацаров, полк. Иван Марков, полк. Иван Пройнов, полк. Георги Манов, полк. Владимир Вазов, полк. Христо Вълчев, полк. Стоян Пушкаров, полк. Димитър Русчев, полк. Михаил Шишков, полк. Радослав Каменов, полк. Никола Стайков и на 12-а артилерийска бригада - полк. Павел Шойлеков. Към Беломорската отбрана е сформирана и 13-а артилерийска бригада с командир полк. Зафир Чобанов.
Има значение да се знае още, че военният министър също е артилерист - ген. Калин Найденов, артилерист е и началникът на щаба на Действащата армия - ген. Константин Жостов, както и началникът на флота - ген. Константин Кирков... Знае се, но да го повторим: "Всички умници - в артилерията!" По Суворов.


Генерал Константин Жостов - знаменит артилерист и дипломат, един от най-подготвените и най-влиятелните генерали в Царство България, началник на щаба на Действащата армия през Първата световна война


Героят от Дойран, командирът на славната 9 пехотна Плевенска дивизия генерал Владимир Вазов - артилерист от кариерата. Инспектор на артилерията през 1919-1920 г.


Артилеристът генерал Калин Г. Найденов - инспектор на артилерията от 1913 до 1915 г., военен министър


Генерал Стефан Славчев, началник на артилерията в Действащата армия и дългогодишен преподавател по артилерия, единственият с почетно звание "Професор по артилерия"


Артилерийско поделение на огнева позиция по време на Първата световна война