Временното руско управление в България

Всичко в скъпата ни България е така. Ура, ще празнуваме Трети март. И ако по нещо за станалото преди това назнайваме, ще е добре. А след Трети март! Или пък след 13 март, овладяването на Одрин? Абсолютно нищо. Чиста кампанийност. И от държавата, и от медиите. Колцина, да речем, знаят кой е и какво е сторил за България княз Владимир Черкаски, починал в най-щастливия ден за България - 3 март 1878 г. И за неговия наследник княз Дондуков-Корсаков - ръководителят на временното руско управление в България. Нещо като първият руснак, министър-председател на България. И кои са първите министри? Сред тях е и българинът от Панагюрище Марин Дринов - началник на отдела за народна просвета и изповедания. Те са, които поставят началото на гражданското управление в България след 500-годишното т.нар. турско "присъствие" в земите ни, включително и при черквата и дръвника в Батак.
Милата ни татковина България минава за русофилска държава. И големият историк Андрей Пантев ни го обяснява: "На Шипка се сражаваха руски генерали, не американски." Националистът Волен Сидеров го допълва: "Нас ни освободи Русия, не Европейският съюз." Но мине, не мине година и никому неизвестните Иво Инджев, Вили Лилков и сие грачат срещу Русия. Какво ли не правят парите Соросови! Защо ли в плуралистичните ни дни президентът не спретне и още едно допитване, формулирано "Със САЩ срещу Русия, или да, сме!" Стига руски газ, руски ток, руски туристи... Ей я Америка, туканка зад океана, само за нас мисли. И пак Андрей Пантев: "Преди да ни направят бедни, ще ни направят прости." За по-лесно!

Съвет на императорския руски комисар

Нелепата смърт на "учредителя и устроителя на тази нова, създадена от Русия, България, поразен от нервен удар в Сан Стефано на 19 февруари 1878 г. ..." - по думите на знаменития И.С. Аксаков само ден след смъртта на княз Черкаски, усложнява и затруднява в голяма степен административното уреждане на България. До 20 май длъжността заема временно помощникът му, генерал Анучкин. Когато в Пловдив, по това време административен център на новото българско княжество, пристига назначеният на 16 април за руски императорски комисар в България генерал княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков. В Освободителната война той участва в сражението при Русе като началник на 13-и армейски корпус, а по-сетне му е поверена командата на Източния отряд.
Извънредно важните и сложни задачи пред княз Дондуков са определени от императора в Основна инструкция от 10.ІV.1878 г. с акцента: "Пребиваването на руските войски в България може да е кратковременно и без всякаква мисъл за прокарване на руско влияние, с грижа за пробуждане на българите към самостоен живот и здрава гражданска уредба..." В същата инструкция на княза е указано "да се заеме с устройството на по-общите административни органи на новата власт, която трябва изцяло да замени властта на бившето турско правителство". С тази цел следва да бъде образуван "съвет с отдели, съответствени с разните клонове на управлението".
Срокът за гражданското устройство на България според Санстефанския договор е две години. Берлинският договор обаче го съкращава на девет месеца. Няма абсолютно никакво време за оглеждане. Княз Дондуков-Корсаков добре разбира цялата си отговорност. Сдава длъжността си генерал-губернатор на Източна Румелия на командира на 9-и армейски корпус генерал-лейтенант Аркадий Дмитриевич Столипин на 9.ІХ.1878 г., премества се в София, която прави столица на Княжество България, и назначава:
- за началник на дипломатическата канцелария - генерал-майор Михаил А. Домонтович. А за началници на отделите, както следва: генерал-майор Петър А. Гресер - на вътрешните работи; Константин А. Бух - на финансите; Сергей Ив. Лукиянов - на правосъдието; Марин Ст. Дринов - на народната просвета и изповеданията; Сергей М. Тухолка - на митниците, и генерал-майор Василий Гр. Золотарьов - на Земската войска. Всичко на всичко осем души, половината цивилни.

Органическия устав - конституция

Съветът на руския комисар в България започва работата си през август 1878 г. А в края на същата година конституцията на българското княжество е готова. Освен ритъм, ще да е имало и плановост. И ако трябва образно да се запомни, за баща на новата ни конституция може да се смята "заведущий съдебната част в България С. Ив. Лукиянов, по-късно сенатор в Русия". Нему задачата княз Дондуков поставя не по-рано от август 1878 г. След три месеца проектът на конституцията е представен в Петербург, а в края на декември - обратно на княз Дондуков-Корсаков.
Без съмнение Лукиянов и сътрудниците му при изработването на "Органическия устав" на България, както до приемането й се нарича Конституцията, са взели под внимание конституциите на различни държави, но нито една не е заимствана механично. Търсено е максимално съответствие с условията в България. Препоръчано е още от императора "да се предостави на българското Народно събрание пълна свобода да се изкаже по същество и да вземе решение при разглеждането на проектоустава". И като последно, но много важно. За да може проектът да бъде обсъждан, княз Дондуков-Корсаков нарежда той да бъде преведен на български и разпратен до всички местни съвети. Ето как проектът става достояние на обществеността.
Главата на кучето обаче се оказва заровена другаде. За народните представители по-важен от текста на "Органическия устав" е въпросът за разпокъсаната от Берлинския договор България. Спонтанно е решено в Учредителното събрание да участват представители от Тракия и Македония, избрани по революционен път, т.е. те са без депутатски мандат. Депутатите от Северна България ги подкрепят и също не искат да се открива Събранието, защото смятат, че така ще се затвърдят решенията на Берлинския конгрес. Особено активен е Петко Каравелов, той е най-горещият оратор за решителен протест срещу разпокъсването на България, сега по парламентарен път. С него са Петко Славейков и Драган Цанков, около тях - "младите".

Учредителното Народно събрание

Приемането на "Органическия устав" трябва да стане до 21.ІV.1879 г., срокът на престояване на руската армия. Неизпълнението застрашава новоосвободена България с нова окупация. И княз Дондуков-Корсаков определя свикването на Народното събрание за 10.ІІ.1879 г. Според чл. 4 на Берлинския договор Учредителното събрание се нарича "Събрание на именити люде". Това са хората от висшето духовенство, т.е. екзархът, митрополитите и управниците на епархии, както и гръцкият митрополит на Варненската епархия - общо 11 души; видинският мюфтия и софийският равин - 2 души; председателите на съдилищата в България, председателите на окръжните и градските общински съвети - всичко 105 души.
Това са "именитите люде" на България от онова време. С одобрението на император Александър ІІ княз Дондуков-Корсаков решава "да допълни този състав с избрани от населението на 10 000 души по един депутат". Избраните по този начин са 87 депутати. Към тях са прибавени още няколко образовани българи, както и представители на някои български дружества. Общият брой е 231 души. Този брой е посочен обаче само в първите заседания. След 11-ото заседание броят е вече 229. Вероятно не са дошли или са напуснали двама или трима. Това е цветът на българската възрожденска интелигенция. 63 са участници в революционните борби. Сред тях са Кирияк Цанков, Марин Поплуканов... Почти не остава по-образован, по-заслужил или по-известен да не е избран.
Учредителното събрание се открива на 10.ІІ.1879 г. в Търново. Заседанията се провеждат в бившия турски конак, построен от майстор Кольо Фичето през 1872 г. Тук е разпитван и Васил Левски след залавянето му, тук са осъдени на смърт Бачо Киро, Георги Измирлиев, Цанко Дюстабанов... Точно в 10 часа пристига княз Дондуков-Корсаков, седнал в каруца, облечен в парадна униформа, с калпак и бяло перо, посрещнат от търновчани с гръмогласно и нестихващо "Ура!"... Престарелият Антим І бавно се изкачва на трибуната и с разтреперан глас обявява "Събора" за открит и дава думата на княз Дондуков-Корсаков.

Наддаване за български княз

Като красива приказка е всеки разказ за станалото в тези дни и месеци преди точно 135 години. Ако има кой да я разказва, естествено. След официалната част на откриването на Учредителното събрание начеват разгорещени, пламенни и понякога ожесточени разисквания, продължили 65 дни. Краят им е на 14 април. А на 16-и Конституцията е подписана от пълномощника на императорския комисар С. Ив. Лукиянов, от председателите и от 221 членове на Учредителното събрание. Величествен и неповторим ден за Нова България.
На следващия ден - 17 април, се открива в същата сграда първото Велико Народно събрание. Депутатите този път са 237, само с 16 повече. Задачата на това събрание е да избере първия български княз. До края на срока за престой на руските войски в България не остава много. Кандидати за българския престол са сръбският княз Милан, румънският княз Карол..., както и граф Игнатиев, генерал Скобелев, княз Дондуков-Корсаков... При закрити врата председателят митрополит Антим І обявява имената на трима - принц Валдемар Датски, принц Ройс VІІ и принц Александър Батенберг. Единодушно е избран Ал. Батенберг, понеже е сродник на руския император и участва в Освободителната война. На 18 април първото Велико Народно събрание е закрито. С това временното гражданско руско управление в България приключва. Напускат и руските войски.