Трохи за бедните, пачки за богатите

През последните дни лъсна крайно дясната философия на т.нар. партии на протеста, наричани неправилно и "партии на промяната". И това се прави под маската на исканията за свобода, демокрация, борба с корупцията и див популизъм. По същество не се предлага промяна на социално-икономическото статукво, а само на правителственото и съдебното статукво и на срастването на мафията с държавата.
След победата с малко и за малко на крайно дясната популистка партия, продължител на десните неолиберални политики у нас - ИТН, се разбра кой и какво стои зад подобен политически месиански проект. Най-напред се изцепи Николай Василев, който предложи по същество 100 процента частна и 0 процента държавна собственост и намаляване на данъците на богатите, които в ЕС са най-ниските. Това бе продължение на неговата минала неолиберална политика под скиптъра на "Царчето" и/или под диктовката на обръчите от фирми и порциите на "Депесето".
Съвсем наскоро (на 27 юли) на преден план бе изтикана една бивша седесарка (бизнесмен капиталист), представяща се от партия, която по същество не си знае името (официално по регистрация - "Мутри вън", а неофициално - "Ние идваме") - небезизвестната крайно дясна Мария Капон.

Да, те идват от миналото

и в социално-икономически план отиват пак в миналото. И тя ни баламосва нас, обикновените хорица и предимно пенсионерите, колко много тя и партийката ѝ са загрижени за хората, за народа, за бедните. И огромната маса телевизионни зрители остава с грешното впечатление, че те действително мислят за хората - за над 2 милиона пенсионери. А всъщност това е проява на поредната демолатрия (много приказки за народа, без по същество да му се обръща съществено внимание). Говорейки много за народа, Капон и подобните ѝ десни предвиждат трохи за бедните - повишаване на пенсиите с миниатюрен размер, т.е. предвиждат трохи спрямо жизнените потребности на бедните пенсионери - някакви си 12,5%, но не наведнъж, а на етапи, ако има възможности хазната. Това - на преден план, а на заден план готвят намаляване на данъците на богатите под маската за загриженост за бедните. Става дума за предвижданото премахване на данъка върху дивидента и повишаване на границата за регистрация по ДДС, т.е. намаляване облагането на нов брой фирми, включени в новия по-висок размер за регистрация по ДДС.
Най-циничното е предложението за премахването на данъка върху дивидента. Ежегодно в България разпределените и платените като дивиденти пари са между 7 и 8 млрд. лв. Ако приемем със закръгление сумата 8 млрд. лв., то внасяният данък в държавната хазна трябва да е 400 млн. лв. Преобладаващата част от българския народ, поради мизерия и нищета и с много "работещи бедни", не получава дивиденти. Изключения са някои чиновници от министерства, централни ведомства, банки и т.н., които имат мизерни акции и дялови участия във фирми. Дори от приватизационните фондове само един плаща мизерни суми (50-70 лв.) като дивидент.
От тези около 8 млрд. лв. най-вероятно около 7 млрд. лв. са на големите икономически и финансови акули.

Ето един драстичен пример

За 2018 г. депутатът Делян Пеевски е декларирал доходи от дивиденти в размер на 7 609 002 лв. и е платил върху тях данък в размер на 380 450,10 лв. (5%). Сега крайно дясната Капон и ИБГНИ ни предлагат да опростим (не еднократно, а постоянно) тези данъчни задължения на Пеевски, както и на около хиляда други подобни нему богаташи-милионери. Лозунгът на ИБГНИ сега е "Да живеят милионерите", а работещите бедни - кучета ги яли.
В България данък дивидент е с най-малкият размер в Европа - едва 5%. В Унгария и Литва този данък е 15%, в Словения е 27,5%, в Словакия - 7%. Ако в България се въведе размер на този данък от 15% и той стане колкото е данъкът на едноличните търговци (дребните предимно семейни бизнеси), тогава в хазната за една година ще постъпват не 400 милиона, а 1,2 млрд. лв. - толкова, колкото е потребно за актуализацията на пенсиите и за действителното, а не символичното им увеличаване.
В България сме най-бедните, с най-ниските доходи, с най-много хора, живеещи в мизерия, и с най-много емигриращи и умиращи, понеже данъците ни са най-ниските в Европа. Те са най-ниски в полза на капитала и високи - за хората на труда. Това се вижда от най-лошото съотношение между преки и косвени данъци - 25% от бизнес и 75% от потребление. А също така и най-ниско равнище на преразпределение на произведения БВП - около 36-37% преди пандемията. В същото време представители на десните-бесни в Народното събрание, като икономистите на ИТН и "Демократична България", искат делът на преразпределението да се намали, т.е. много повече пари да отиват в бездънните джобове на капитала, необходими му за яхти, самолети, лимузини, разкошни апартаменти, вили в чужбина и т.н. Дори по време на пандемията алчните богаташи у нас станаха още по-богати и всеки ден имаше по един нов милионер, а бедните ставаха все по-бедни.
Голяма част от предлаганите икономически мерки за подпомагане на бизнеса са от 75% пари, събрани от данъците и таксите на бедните. Какво от това, че правителството на ГЕРБ и патриотарите, заради Симеонов, намали ДДС на ресторантьорите и работещите в системата на общественото хранене от 20 на 9%? От това намаление те

икономисаха и сложиха в джобовете си

допълнително през 2020 г. над 40 млн. лв., но нито едно заведение не намали цените, напротив - леко ги повишиха. Сега Капон ни предлага друга глупост - подпомагане на занаятчиите, понеже били затваряни! Вярно, намалял е броят на обслужваните клиенти по време на пандемията и затварянето, но те повишиха цените на услугите си в редица случаи безбожно. И те (чрез повишените цени) си избиха загубите на гърба на бедните обикновени хора. А сега Капон иска и парично допълнително да бъдат стимулирани и "купени" като гласоподаватели на ИБГНИ.
Така е в неолиберална България. Демагогско поднасяне на трохи от обществената трапеза за бедняците (само за пенсионерите оформено като социална помощ, а не възнаграждение за минал достоен труд) и златен дъжд (чрез опростяване, отменяне и намаляване на данъците) за богатите. Някога дядо Славейков бе възкликнал: "Байно, нямаш ли парици, ти си просто диване и си какво ли още не". Нямаш ли парици, плащаш повече данъци, а имаш ли парици - плащаш все по-малко. А си диване, защото избираш тези, които те ограбват и си намаляват данъците.
Борисов и ГЕРБ, като

крепители и ръководители

на създадената от тях и ДПС мутренска мафия, трябваше и трябва да си отидат. Това е безспорно. Но огромната част от хората се заблудиха в това, което сега идва на власт - крайно дясно, по възможност най-крайно дясното, неолиберално. В социално-икономически план почти всички депутати от т.нар. партии на протеста са такива (Г. Ганев, М. Димитров, Ат. Атанасов, Н. Зеленогорски, М. Капон, Н. Хаджигенов, Д. Делчев и др.). В ИТН почти всички, с малки изключения като М. Зайкова, А. Стефанова и няколко други объркани, незнаещи какви са, също са крайно десни.
Не по-малко са десните икономисти в 46-ото Народно събрание и от групите на ГЕРБ-СДС и ДПС - Й. Цонев, П. Чобанов, Ал. Иванов, К. Ананиев, Р. Желязков, Р. Христов и др. По същество те всички по идеология са настроени да работят в полза на богатите, т.е. и от "статуквото", и от "протеста" всички са от един дол дренки. Борбата между тях е само с прословутата корупция - кой да бъде махнат от стола на властта и кой да седне в него.
На морална основа, на основата за борба с неправдите и борба за справедливост и премахване на корупцията, "партиите на протеста", "партиите на промяната" подведоха голяма част от народа. И по същество ще водят социално-икономическата дясна политика на ГЕРБ, но без ГЕРБ и без Борисов, Гешев, Пеевски и т.н. Прав е дядо Хегел - всеки народ си заслужава управлението, което има. Когато гласуваш за прикрити десни, ще получиш дясно социално-икономическо управление. И ще продължаваш да живееш в бедност и в емиграция.
Проблемът сега е дали БСП ще подкрепи подобно в социално-икономически план дясно-бясно правителство "на промяната".