След Сараево коя ще е 82-рата турска провинция?

На 15 септември министър-председателят на Турция г-н Ердоган ще посети Сараево, за да получи заедно с Горан Брегович и Аднан Чатич (Феликс Щурм - немски боксьор с произход от Босна) наградата "Исабей Исхакович-2012" Тя ще бъде дадена в чест на 550-годишнината от основаването на града. В центъра на столицата на БиХ вече има огромен фотос с ликовете на наградените, а тези дни бе съобщено, че Ердоган е велик хуманист и голям приятел на Сараево, което го поставя на първо място сред призьорите.
В същото време сръбският вестник "Политика" публикува статия, в която цитира думите на Ердоган, че "БиХ е 81-вата турска провинция и негово задължение е да се грижи за Сараево". Практическата политика на Турция на Балканите, особено по отношение на Босна, е казана ясно и кратко в реч на проф. Давутоглу, външен министър,  на международна конференция за османското наследство в Сараево през 2009 г. Балканите за Турция са преди всичко друго албанци, босняци, т.е. всички с мюсюлманско вероизповедание и те са не само приоритет, а се поставят под "турско крило". В споменатата си реч Давутоглу допълва, че "каквото и да се случи на Балканите, това е наш проблем", защото поделят обща съдба с босненците.
Нещо да ви е познато? Да сте срещали подобно нещо в някои нови проекти на наши учени, които доказват ролята и значението на Османската империя за възходящото развитие на българите? Тревогата на в."Политика" е не само обяснима, тя насочва вниманието на настоящото правителство към факта, че в тези книги и речи няма и ред за стратегическо партньорство със Сърбия, а само интереси, които не са сръбски. Въпросът е, че на Балканите има нерешени проблеми, които създават все още напрежение и несигурност в целия регион. Но дали такава "неоосманска" политика би донесла стабилитет и дали с намеренията си да "интегрира Балканите" Турция няма да се яви съперник на ЕС и да създаде допълнителни разделителни оси, с които нашата външна политика няма сили да се справи? Дали не са прави тези, които казват, че "ислямът днес не само търси разширение на своите пространства, но и еманципация като съставка на европейската цивилизация"? Ако заетият сега с кризата ЕС реши свои проблеми за сметка на други, дали това няма да е за сметка на Балканите, към които Турция не крие интереси и полага усилия по всички възможни направления? Тогава и Ботев, и Левски, дори останали в нашите учебници, няма да ни спасят. Защото новите политики, новото разположение на силите изискват и нови средства, нова стратегия, нова енергия за прилагането им. Разединени Балкани, разделени по етнически и религиозен признак, отварят път за нови сблъсъци и проблеми, които по-силните ще използват само в свой интерес. Дори и гледайки в бъдещето, не е лошо едно око да остава в 1396 г., когато разделени и воюващи помежду си сме склонили глава пред онези с конете. И това не е българска фиксация в миналото. Доказва го и статията във в."Политика".