Проституцията, бабам...

Тъй като в деня на референдума беше препоръчано да не говорим за ядрените централи (построени и бъдещи), аз се разрових из интернет, за да видя нещо тъй далечно и в същото време тъй близо, и открих в един от сайтовете на електронна газета един близък въпрос. Та на въпросното място питаха за нещо, което беше не по-малко опасно от атома за мирни цели. Мястото задаваше следния въпрос: "Да се легализира ли проституцията?" Сами виждате взривоопасната сила на този въпрос, защото ако отговорът бидеше "да", какво щяхме да правим. И като в неприличен филм отговорът наистина беше "да", защото 63,63% от всичките гласували до този момент 7060 души бяха намигнали хитро към екрана. Очевидно отговорът на този въпрос стана отговор от първа необходимост, защото хората бяха седнали отрано пред компютрите си и търсеха истината, която да подкрепи либидото им.
В интерес на истината от две десетилетия либидото на българина е оставено само на себе си и никой, дявол да го вземе, ама никой не го подкрепя. В самото начало, в първите години, когато ни връхлетя демокрацията, българинът подкрепяше въпросното либидо с онези филми, дето заедно с демокрацията връхлетяха съседските компании. Вечер съседи и приятели се събираха на водка, кола и фъстъци и си намигаха, докато чакаха децата да заспят. После пускаха "онези" филми и гледаха като изумени кадри, които показваха мощ и издръжливост от чутовен характер. Същите тези филми разведоха бая семейства от онова време, защото нашенецът не разбираше, че това е само кино. Така започна демокрацията у нас...
Сетне либидото на българина, пък и на българката, бяха помрачени не от някаква дребнобуржуазна екзистенциалност, а от простата тежест на всекидневието. Нямаше работа, защото фабриките ги продаваха някакви трикати на дребно, но за твърде едри суми, децата псуваха на английски, защото не знаеха български, а проститутките пишеха със спрей телефоните си на ъгъла на всеки жилищен блок. Правителството пък забрани пушенето и заприличахме на латиноамериканска държава.
На никой не му беше до полови актове, освен на депутатите и шоугърлите, дето ги даваха по телевизора. Затова, може би, народът пожела да се легализират публичните домове, за да може и любовта, като всичко в България, да се превърне в стока. Защото единственото, което може да вдигне друго нещо в тази държава, е то да се превърне в стока. После, нали знаете: пари-стока-пари прим. И така нататък... Тия работи ви ги набивахме в коравите глави още през 1990 година, ама вие - не! Не, ама да! - както обичаше да казва бай Петко Бочаров (к'во стана с тоя човек!?)
Това е истината. Любовта се превръща в стока, след извесно време и децата се превръщат в стока, за да завършим цикъла все пак. Първо децата на "оная" любов, дето се върти по бардаците. После нашите деца. И без това ги пращаме бадева в пустата чужбина... Не знам само къде ще пращаме бабичките и дядовците - те нали са кофти материал. Ще видим все пак, може в някоя африканска държава да ги поискат. За консерви.
После, вече като няма кой да ни мърмори, го удряме на живот. Легализираме проституцията и почваме: банка - барче - легализиран публичен дом; банка- барче - легализилан публичен дом. Дето вика онази певица: "Тогава предвиждам такъв живот, че само си казвам: дано, дано, дано..." И либидото ни ще се оправи, и засмени ще тръгнем по мегданя, че то на какво прилича!? Даваме пари само по аптеките на Марешки - той затова иска да ни стане министър-председател. И без това ни командва...
Ето, това е тема за референдум, бабам...
Такива работи...