Пожарникарят и газопроводите

Когато спечели изборите и стана премиер, Бойко Борисов направи добро впечатление в Брюксел със заявката си да преосмисли големите енергийни проекти, с цел намаляване рекордната зависимост на България от руски доставки.

Мина време обаче, и вече малцина са тези на Запад, които насмогват да проследят зигзагообразната позиция на българското правителство. Понеже тук в Брюксел хората са свикнали да търсят логика, често ме молят ме да обясня на какво се дължат Борисовите поврати.

В подобни случаи казвам, че ние в България сме свикнали, че по един и същи въпрос, Борисов говори сутрин едно, друго – на обяд и трето – вечер. Изобщо не съм изненадан, че той постъпва по същия начин и с международните си партньори. Това, че те продължават да се изненадват, си е техен проблем.

България е малка и бедна страна, но тя е ключова в почти всички проекти на така наречения Южен газов коридор – достатъчно е да се погледне на картата. Самият Борисов обещава, че ще ставаме газов център на Балканите.

Но много хубаво не е на хубаво. Газопроводи много, а всъщност газ за Южния газов коридор кой знае колко няма. Южният газов коридор впрочем е мъгляв термин, служещ за общ знаменател на пет-шест конкуриращи се проекта, сред които най-големите и най-известните са Набуко и Южен поток. Всички проекти се стремят да получат договори за доставки на газ от Азербайджан. Евентуалните бъдещи доставки от Ирак или Туркменистан изглеждат на този етап илюзорни.

Толкова много газопроводи за толкова малко газ изглеждат абсурдно. Тези съоръжения трябва да се финансират, те струват много милиарди, а цената се плаща от страните, през които преминават. Ние милиарди нямаме, а Южен поток определено е най-скъпият проект, защото тръбите трябва да преминават по дъното на Черно море. Впрочем, Южен поток нямаше да бъде възможен като проект без участието на италианския енергиен гигант ЕНИ и подкрепата на Берлускони.

Скъпи проекти означава скъп газ. Макар че тази суровина всъщност би трябвало да поевтинява. Откакто САЩ преминаха на шистов газ, на световния пазар има огромни свободни количества втечнен газ, който е с много по-ниска цена от този, доставян по тръбопроводи. Освен това, търсенето на природен газ в Европа е ниско заради кризата.

Затова вместо многото проекти, нормалното е да се наложи един от тях, а другите да загубят битката. Възможно е битите да се опитат частично да се интегрират към победителя, ако това е утеха.

Там е работата, че с последните си действия Борисов дава предимство на проекта на Газпром Южен поток, в ущърб на Набуко. А Набуко, преди да стане предпочитан проект на ЕС, беше американска идея. Европейците не смеят да проявят твърдост, но ако Борисов „убие” Набуко, това американците няма да му простят.

Когато Борисов и Путин се срещнат на 15 ноември, за да подпишат споразумение за извършване на предпроектното проучване за българския участък от газопровода “Южен поток“, те ще обсъдят също бъдещето на АЕЦ „Белене”. На този ден може да се окаже, че всякави приказки за намаляване на енергийната зависимост са били прах в очите. И че зад прозападния Борисов всъщност се е криел отличникът на Кремъл. На този фон, още по-любопитно звучат думите на Юрген Рот, че Борисов не е направил нищо срещу групировката ТИМ, тъй като е свързан с нея.

Със слабичък глас, европейски представители призовават страните от ЕС за прозрачност в отношенията им с Газпром. Съмненията са, че чрез Южен поток Газпром ще поеме контрол върху съществуващата в България газопреносна мрежа. Това не се допуска от европейското законодателство. Също така има опасения, че Газпром ще прокара клауза, която ще забрани на Българи да продава излишъците си от руски газ на трети страни. Подобна клауза Газпром постигна с Полша, която сега е заплашена от процедура по нарушение на европейското законодателство. Не само комисията, и аз съм любопитен какви клаузи ни готви Газпром. Бас държа, че ще научим едновременно, само че пост-фактум.

Газопроводи съществуваха и по времето на съветския съюз, но те служеха единствено за набавяне на валута. Парадоксът е, че тогавашните комунистически ръководители ги виждаха като търговски проекти, докато сегашните руски лидери, уж привърженици на пазарната икономика, ги разглеждат като политически проект, чиято цена няма значение. Той просто трябва да бъде осъществен на всяка цена.

Днес в Брюксел има среща на върха на ЕС, в която Борисов участва. Може и никой да не му зададе въпроси, но той самият има интерес да загаси пожара на съмненията за геополитическата ориентация на България.

Друг парадокс е, че при всичките си кусури и имидж на про-руски уклон, БСП е защитавала по-добре националния интрес в енергийната област, още от времето на Виденов. Позициите на СДС и Синята коалиция също са ясни, макар и почиващи на елементарна анти-руска основа. Най-благоприятни за Кремъл в България са временните политически проекти, постоени около една личност, като НДСВ и ГЕРБ. Защо ли?