05 Ноември 2024вторник18:52 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Марко Поло

Пътешествие с кемпер от Гърция до Скандинавия

През Сърбия, Унгария, Чехия, Германия и оттам към европейската порта на полуострова - Дания, а сетне и по-нататък

/ брой: 228

автор:Йордан Съев

visibility 4632

Скандинавия е далече-далече, затова едва ли съм се надявал, че някога ще мога да я посетя. Но съдбата е непредвидима. През лятото моя кореспондентка от Малмьо ми съобщи, че е на почивка в Гърция и на връщане ще мине през София, за да се върнем заедно в родината й, където да й гостувам.
Докато пристигне, се чудех с какво ще пътуваме - със самолет, с автобус или с влак, но се оказа, че няма да е с нито едно от тях. Тя пристигна с личен кемпер и с него се отправихме към Скандинавия. Преминахме през Сърбия, Унгария, Чехия, Германия и стигнахме до Дания. Оттам започна пътешествието ми из Скандинавия, което продължи две седмици.


Малко е трудно да се определи какво точно е Скандинавия. Строго географски погледнато, в нея се намират само Швеция и Норвегия, които са разположени на Скандинавския полуостров. Но добило е популярност към тях да се причисляват още Дания и Финландия, а дори и Исландия. Затова, когато пристигнах в Копенхаген, моите домакини ме поздравиха с "Добре дошъл в Скандинавия!" - според тях Дания е европейската порта на Скандинавия.
Оказа се, че имат пълно основание. Защото до Малмьо, който вече и строго географски е разположен на Скандинавския полуостров, се стига само за половин час с кола, автобус или влак по тунел и дълъг 16 км мост над пролива Зунд. За преминаването по тях няма никакви паспортни и митнически формалности. Всеки ден жители на Копенхаген пътуват до Малмьо, за да пазаруват, понеже там е по-евтино, а жители на шведския град идват да работят в датската столица, тъй като заплащането е по-високо.
Третият по големина шведски град си е чиста провинция дори според българските представи. Малмьо дълго време е бил в пределите на Дания, преди крал Карл Х да го присъедини към Швеция. Впрочем датчани и шведи, както и норвежците, са нещо като братовчеди, в далечното минало всички са били германски племена и затова сега говорят на почти един език.
Защо Малмьо прави впечатление на провинциален град?
Той наброява 350 хил. жители, застроен е с ниски, до 4-5-етажни постройки, но има широки улици. Може би затова трафикът не е интензивен, задръствания няма и в пиковите часове, превозните средства на градския транспорт се движат полупразни, а понякога и съвсем без пътници, но винаги спазват разписанието.
За такситата също няма клиенти. А като стана дума за тях, кой преди време каза, че в страните от Европейския съюз всички са в жълт цвят, та затова и у нас трябва да стане така, и задължително ги пребоядисаха?
Нищо подобно няма. Такситата в Скандинавия (а така е и в другите страни) са червени, сини, зелени, черни, жълтите са най-малко.
Малмьо е признат за най-добрия град за живеене в Швеция, а може би и в цяла Скандинавия. Градът е много озеленен, прорязан е с два големи и два по-малки канала с вода от Балтийско море, над които са построени 43 моста. Над града се извисява една-единствена много висока сграда, 54-етажна. Тя е най-високата в цяла Скандинавия.
Най-красива е старата част на града, в която има сгради от ХVІ и ХVІІ в., някои от тях и досега се ползват за жилища (след основно саниране). Тук се намира най-старата аптека - от ХVІ в. Основателите й са завещали на наследниците си тя да не се използва за нищо друго и тяхната воля се спазва.
Непременно трябва да се посети черквата "Св. Петър", построена също през ХVІ в.
Обществените сгради - кметството, библиотеката, някои от черквите и други, са дарения от заможни граждани и кралски особи. Това се отнася и за градските паркове, които са бивши кралски имения и са много добре поддържани. В града има един голям площад, в центъра на който е паметникът на крал Карл Х, около него са кметството и старинни сгради, всяка със своето очарование.
Заведенията не са много и работят най-късно до 23 ч. Това се отнася и за малобройните дискотеки, затова младежите ходят в Копенхаген.
Местните жители смятат, че лятото в Малмьо настъпва на 22 юни, когато температурата достига до 22-24 градуса и това продължава до средата на юли. Но и през този период нерядко температурата спада до 16 градуса, без това да се смята за необичайно. А като се има предвид, че Малмьо е най-южният шведски град, можем да си представим каква е температурната обстановка в останалата част на страната, но по-подробно на тази тема -  по-нататък.
Швеция е най-голямата по територия скандинавска страна с площ от 450 хил. кв. км, обаче е по-трудно да се прекоси, отколкото Германия, Франция и Испания, защото от най-южната до най-северната й точка разстоянието е 1770 км, а климатът след 65 градуса северна ширина е твърде суров дори и през лятото.
От Малмьо до Стокхолм се пътува с кола близо 7 часа (с три почивки по 20 мин.), за да се измине разстоянието от 620 км. По пътя няма възвишения, това е една безкрайна равнина, покрита предимно с гори. Автострадата не преминава през населени места, за всяко от тях има разклонение. Гората стига до самия Стокхолм и дори влиза в него. На места има обширни поляни, някои от тях са по размер колкото 4-5 стадиона, които се използват за отглеждане на земеделски култури, други са ливади с безупречно окосена трева.
На значително разстояние от двете страни на автострадата са разположени малки уединени селски стопанства - къща за живеене и стопански сгради. Горите са предимно частна собственост. Сечта в тях, както и в държавните, е под особено строг контрол. Ако трябва да се отсече дори само едно дърво, е нужно специално разрешение, като задължително на негово място трябва да се засади друго. Освен това е абсолютно забранено да се изнася дървен материал в суров вид, а само преработен в плоскости, мебели, дограма и други производни.
В Швеция дървената мафия не вирее! Направи ми впечатление и друго: повечето бензиностанции са на самообслужване. Шофьорите имат карти, които поставят в автомат, наливат гориво в колите си и парите за него автоматически се превеждат от сметката. Така че и в това отношение не могат да се правят никакви злоупотреби.
А скъпо ли е горивото в Швеция? През юли 2016 г. литър дизел струваше 12 крони, което се равнява на 1,1 евро. Но минималната часова ставка е 75 крони, което означава, че с нея може да се купят около 6 л дизел. За сравнение, у нас с минималната часова ставка (около 1 евро) може да се купи 1 л дизел...
Стокхолм е станал столица на Швеция през 1419 г. (преди това столица е бил град Упсала). През 1520 г. кралица Катарина укрепва града, за да го защити от датчаните, които искат да го превземат. Въпреки това датският крал Йохансон го напада, но среща твърда съпротива и не може да постигне успех. Налага се да започнат преговори и се сключва мирен договор, според който Дания признава суверенитета на Стокхолм, при условие, че Южна Швеция ще бъде под върховенството на датския крал. Отпразнуват го с голям пир.
На следващия ден още неизтрезнелите шведски благородници и видни стокхоломски граждани са поканени на централния площад, за да ги наградят с датски кралски ордени. Но когато пристигат на площада, ги залавят и обезглавяват. Всичко се покрива с кръв, а щом малко след това завалява дъжд, потичат кървави реки...
Като по чудо се спасяват кралица Катарина и един от първите шведски благородници - Густав Васа. Последният със ски за един ден и една нощ изминава 92 км и отива в Упсала, където съобщава за датското вероломство и иска помощ. Събират се 300 рицари и с тяхна помощ Густав Васа влиза в Стокхолм и изгонва датчаните. Този ден - 6 юли, е обявен за ден, в който се чества независимостта на Швеция.
През 2023 г. ще се чества 500-годишнината от тези трагични и славни събития, за което се подготвят още отсега. Това е началото на възраждането на Стокхолм. След като е обявен за столица на Швеция, започва неговото изграждане като имперски град. Както се полага, първо се издига солидна крепостна стена, а след това кралски дворец и черква. Днес обаче най-забележителната сграда в града е кметството. То не може да се нарече архитектурен бисер, но е известно най-вече с това, че в него се връчват Нобеловите награди за физика, химия, медицина, икономика и литература.
Тържествата стават в "синята зала". Поставям я в кавички, защото всъщност стените й са от традиционните червени тухли. А се нарича синя, понеже архитектът й е имал намерение да бъде боядисана с такъв цвят, но когато я видял с червените тухли, много му харесала и решил да я остави в такъв вид.
Залата побира около 400 души и затова толкова биват канени да присъстват на церемонията по връчването на Нобеловите награди, която се провежда всяка година през декември. Задължително е официалното облекло - дълги до глезените рокли за жените и фракове за мъжете.
В залата има балкон и по стълбата към него се изкачват Нобеловите лауреати. Зад балкона е златната зала (наречена е така, защото е облицована със златни пластинки), в която се провежда балът за наградените и присъстващите.
Макар и трудно, залата се предоставя на желаещи да провеждат мероприятия, но при условие, че те не са частни лица. Наемът за това е 55 хил. евро. Изобщо доходна работа.
Докато служителите в кметството чинно изпълняват своите задължения, по коридорите покрай техните кабинети минават върволици от туристи, които са си платили по 13 евро, за да го разгледат. Така от таксите за посещение и за ползване на залата се събира доста значителна сума.
Имало е предложение да се открие за посещение и кралският дворец, но то не е прието. Сега той може да се види само отвън и да се наблюдава смяната на караула, което става през 2 часа. Най-интересна е смяната в 12,15 ч, когато има пълна смяна на всички гвардейци, някои от които са жени. За да се наблюдава тази церемония, още до 11 ч. трябва да се заемат удобни места на дворцовия площад, защото след това почти нищо не може да се види от множеството присъстващи.
Трябва да се отбележи обаче, че в сравнение със смяната на караула пред Бъкингамския дворец в Лондон тук церемонията е доста по-скромна и по-малко зрелищна.
Извънредно красиви са паметниците на шведските крале от миналото - Густав Васа, Карл Х и Карл ХII, но и още други. Запазени са много сгради от ХVІІ, ХVІІІ, а някои дори от ХV и ХVІ в. Поради това има много тесни улички, а една от тях е широка само 90 см. Черквите не са много интересни като външна архитектура и интериор, защото са лютерански, а това е свързано със строги форми и липса на украшения - скулптури и рисунки. В една от тях обаче бяхме приятно изненадани, че черпят с кафе или чай, което не е за подценяване, защото в заведенията тези напитки струват по най-малко 50 крони.
Стокхолм е красив град най-вече поради това, че е разположен на 7 големи и 7 малки острова, които са свързани с множество мостове. Може би затова Стокхолм го наричат Северната Венеция. Частично са застроени и още стотици по-малки островчета (общо в Стокхолмския архипелаг те са 24 хиляди!), главно с вили. Поради това жителите на шведската столица притежават множество плавателни средства - лодки, катери, платноходки, яхти. Всеки трети мъж в Стокхолм има водно превозно средство! Като се вземе предвид, че населението на Стокхолм е 2 млн. души, може да се смята, че броят на личните водни плавателни средства е от 200 хил. нагоре!
И още една подробност - в града има българска православна черква.
Най-скромно място сред скандинавските братовчеди заема Финландия. Нейните земи и народ 600 г. са били под шведско управление, а след това 200 г. - под руско. Едва през 1918 г. страната получава независимост по инициатива на Ленин. Признателните финландци са му направили паметник и музей в центъра на Хелзинки. Сега и двата се преместени в град Турку. Така хем не е съвсем пренебрегнат, хем е изпратен в глухата провинция.
За сметка на това почитта към руския император Александър II е напълно запазена. Негов величествен паметник се издига на сенатския площад в центъра на Хелзинки, обграден от най-голямата лютеранска черква във Финландия, университета и парламента. На какво се дължи тази признателност?
Император Александър II дава широка автономия на княжество Финдландия, обявява финския език за официален и разрешава правото на собствена валута - финландската марка. Това е същият Александър II, който обявява война на Турция, вследствие на което се стига до освобождаването на България.
Понеже Финландия е създадена без война и революция, нейните национални герои са композитори и поети. Един от тях е Ян Сибелиус, неговата симфония "Финландия" е национален химн. А текстът за химна е написан от Юхан Рунеберг на шведски език, защото той до края на живота си не е знаел фински. Разбира се, е преведен. Друг въпрос е дали това е било необходимо, защото наред с финския, шведският е официален език във Финландия.
Освен тези два езика, много хора говорят английски, френски, немски, испански, защото се изучават в училищата и университетите. Поради засилените икономически връзки с Русия все повече финландци учат руски език и нерядко може да се срещнат хора, с които да се разговаря на този език. Образованието е напълно безплатно, като в това се включват учебници и всякакъв друг вид пособия. Иначе жизненият стандарт не е много висок. Средната заплата е към 900 евро, а минималната пенсия е 600 евро. Въпреки това и тук цените са доста високи за българите.
От скандинавските страни само с Финландия имаме някакви, макар и оскъдни, исторически връзки. Един финландски батальон се сражава за освобождението на България през Руско-турската война от 1877-1878 г. У нас има паметник на загиналите финландски войни в сраженията.
Министър-председател на България от 27 април до 1 юли 1881 г. е Казимир Енрот, който е финландец - генерал на руска служба. Единствено във Финландия живее макар и малобройно население с православно вероизповедание, това са предимно руснаци. И сега действа голямата православна черква "Успение Богородично". Тя е с позлатени кубета, които се виждат където и да се намирате в Хелзинки, защото се издига на невисок хълм. С Финландия си приличаме по това, че сме в един и същи часови пояс.
Финландската столица е по-малка от София и по територия, и по население (600 хил. души). Ние се гордеем с нашата вода от Рилския водопровод и от минералните извори в София, но водата в чешмите тук е по-вкусна - бистра като сълза и с дъх на бор и ела. Чистотата по улиците и парковете е безупречна. В идеален вид са поддържани и сградите.



(Следва втора част от пътешествието с кемпер - в броя от 22 октомври)

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 552

/ брой: 211

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 525

/ брой: 211

Таксиметрови шофьори плашат с протести

автор:Дума

visibility 546

/ брой: 211

Повече фалшиво сирене произведено у нас

автор:Дума

visibility 552

/ брой: 211

Мая Санду преизбрана за президент на Молдова

автор:Дума

visibility 567

/ брой: 211

Русия обстреля райони с украински българи

автор:Дума

visibility 544

/ брой: 211

Наземна операция на Израел в Сирия

автор:Дума

visibility 583

/ брой: 211

Камала Харис води в анкета на гласували

автор:Дума

visibility 512

/ брой: 211

Трошенето продължава

автор:Евгени Гаврилов

visibility 599

/ брой: 211

Вотът с "трите К"

visibility 534

/ брой: 211

И пак вечният въпрос: Какво да се прави

автор:Анко Иванов

visibility 595

/ брой: 211

Една реплика на г-н Пламен Орешарски

автор:Георги Пирински

visibility 502

/ брой: 211

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ