Мокри сънища
/ брой: 194
Милата Цветанка Ризова! Следващият път, като покани премиера "На четири очи", да се оттегли в гримьорната да си пие кафето. Защото, тъй или иначе, Б.Б. си е самодостатъчен: сам си задава въпросите, сам си отговаря, самонавива се и се самонапушва. Този диалог сам със себе си е толкова репетиран вече, че публиката, без да има екстрасенските способности, с които се похвали вицето Дянков, доста точно може да предугади съдържанието на поредното автоинтервю.
Първо, заварил е страната пред ръба на пропастта, до която я е докарал Станишев. Социолозите да си направят труда да преброят 40 или 50 пъти бе споменато името Станишево за 15-ината минути на интервюто. Следва закана за предстоящото окошарване на министри от Станишевото правителство. По-нататък няма как в тюрлю гювеча да не се притури смъртта на дядо му, измислена от Бойко жертва на комунистите. Тук обаче мъжественият наш премиер надмина себе си. Забравяйки, че и самият той, и баща му са били членове на БКП, Бойко се гневи, че още не е забранена тази бандитска партия, виновна за всички злини, сполетели българския народ през последните 60-70 години. Т.е. и той, и баща му също са виновни. Но и на тази тема той не е оригинален: някъде в началото на промените, когато се раздаваха седесарски шутове, пееше се последен валс и сините печелеха изборите "с малко, но завинаги", един дангалак, който стана и външен министър, също зовеше за забрана на комунистическата партия. Но тогава това беше юношеството на демокрацията и тези изцепки бяха нещо като пубертетните пъпки на тийнейджър. Сега уж сме вече по-узрели демократи, членове на ЕС. Някак не върви да се пишеш европеец, а да те гази такъв овехтял пещерен антикомунизъм.
В телевизионното излияние в неделя вечер естествено не мина без хвалби за построените от Него детски градини, за прокараното от Него метро, за разширения от Него околовръстен път, за осигурените от Него милиони за пенсии догодина.
Бойко, парите за пенсия не ми ги даваш ти, изкарал съм си ги аз с четири десетилетия труд. И за детските градини, и за метрото, и за околовръстния път не ти си извадил пари от джоба си, те са построени с моите и на няколко милиона българи пари. Ти само правиш първите копки, лисваш менчетата с вода и режеш лентите.
Най-голямото оливане обаче беше, когато водещата подхвана въпроса за това, че сме в първата петица в ЕС по финансова стабилност. Единствено тук Ризова се опита да постави под съмнение, че тя е постигната от управлението на ГЕРБ. Оказа се, че съмненията й са неоснователни. Б.Б. си прилапа лаврите и за стабилните финанси. Изглежда, че премиерът ни възприема целия народ като сляпо влюбена в него блондинка, в чиито мокри сънища той се явява като всемогъщ Зевс гръмовержец, или поне Ахил, разтърсван от свещен гняв.
В интервюто гняв че имаше - имаше, и то в обезпокоително голяма доза. Разбира се, само специалисти медици биха могли да се произнесат дали в неспирното клеймене на предходното правителство не се крият наченки на параноя. А може би просто Борисов започва да се усеща, че е вдигнал летвата по-високо, отколкото може да рипне; че да се управлява държава не е като да критикарстваш, гледайки отстрани. Възможно е, защото Бойко е момче от народа и все нещо е поприхванал от бай Тодор Живков. Нещо, на което със сигурност не е способен раслият в саксия вице Симеон Дянков. Струва ми се, че именно той ще бъде един от първите три бушона, които ще изгърмят, когато напълно се изтърка плочата за катастрофалното наследство от предишните като оправдание за несполуките на герберското управление. Тогава Дянков, а и други, които сега примират от възхита пред вожда си, ще разберат на свой гръб, че както гласи поговорката, достлукът на Бойко е на коляното му. Пояснявам за юпитата: турската дума "достлук" означава приятелство. То е в сила, докато достът, приятелят е седнал. Стане ли, край - пада.